Властта се заканва с 10-годишен затвор за осъдените по еврофондове

Нови промени в Наказателния кодекс, предвиждащи повече години затвор и по-високи глоби при доказване на вина за злоупотреби с еврофондове, предлага екипът на вицепремиера Меглена Плугчиева. Това е една от мерките, с които България ще доказва пред ЕС волята си за справяне с проблемите, които доведоха до спиране на плащанията по ФАР, ИСПА и САПАРД заради съмнения в корупция.

В момента предвидените наказания са между една и пет години затвор и глоба между 1 500 и 5 000 лв. в зависимост от състава на престъплението и длъжността на извършителя. Последните промени в НК, свързани със злоупотреби с еврофондове, бяха приети преди присъединяването на България към ЕС през 2007 г. И досега обаче няма осъдени "едри риби", въпреки разследвания, които се водят по сигнали от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Новото предложение е да се въведе максимално наказание 10 години затвор.

На пресконференция в петък вицепремиерът Плугчиева и зам.-министърът на финансите Димитър Ивановски съобщиха, че България ще предаде на Брюксел списък с фирми, за които има съмнения, че са извършили нарушения с еврофондове. Преди две седмици Плугчиева каза, че не може да става въпрос за вкарване на дружества в "черния списък" само поради съмнения, а това ще става само в случаите, когато нарушенията са доказани в съда. В началото на май генералният директор на Главна дирекция "Разширяване" в ЕК Майкъл Лий изрично препоръча да се дадат и фирмите, за които има само съмнения за нарушения.

Сега София ще подготвя два списъка – един публичен, с фирми с влязла в сила наказателно постановление и втори, със "съмнителни" фирми. Вторият списък няма да е публичен, а ще се ползва от администрацията, занимаваща се със средствата от еврофондовете, включително и на ниво Европейска комисия.

Ако служител изнесе информация от списъка с неблагонадеждните фирми, той също ще подлежи на санкция. Ивановски поиска терминът "black list" по-коректно да се превежда като "позорен списък".

Мерките, предложени от Ивановски, предвиждат и отнемане правото на фирмите-нарушители за срок до 20 г. да кандидатстват и да получават пари от ЕС.

Плугчиева изкара списък с "рискови" проекти

Най-малко 30 млн. евро може да загуби България, ако до август т.г. не приключат проектите за изграждане на модерен екарисаж в София и пречиствателната станция в Пазарджик, съобщи в петък вицепремиерът Меглена Плучгиева.

Единадесет са "рисковите проекти", които могат да загубят финансиране по програмите ФАР и ИСПА, каза още Плугчиева.

България трябва да е приключила до август т.г. работата по проекта за софийския екарисаж, по който по ФАР са предвидени 20 млн. евро. Вина за забавянето имат министерствата на здравеопазването и на околната среда и водите, каза вицепремиерът. “Все пак има шанс да спасим проекта и да усвоим парите, ако хората, които трябваше вече да са си свършили работата, работят по 14 часа на ден”, каза тя.

За очертаващия се провал по проекта за пречиствателната станция в Пазарджик (със съфинансиране 10.7 млн. евро по ФАР) вина имат фирмата изпълнител – испанско-българският консорциум “Инфилко строителен холдинг България”, посочи Плугчиева.

30 млн. евро е сумата, която трябва да дойде като европейско дофинансиране в размер на 20% от стойността на всеки от двата проекта. Според правилата на предприсъединителната програма ФАР при стартирането на проектите на изпълнителите се превеждат 80 на сто от договорените пари, а остатъкът, когато проектът е завършен в договорения срок.

В списъка на рисковите проекти в областта на транспорта попадат реконструкцията на жп линията Пловдив - Свиленград, строителството на магистрала "Люлин", на софийския околовръстен път, връзката Даскалово - Перник, изграждането на Дунав мост-2.

В областта на околната среда и водите опасност от провал има при проектите за сероочистващи инсталации на ТЕЦ "Марица Изток 2" и за водните цикли на Варна, Шумен, Сливен, Кюстендил и Смолян.

“Твърдо съм се ангажирала да не загубим парите по тези проекти”, заяви Плугчиева, без да обясни как ще се спасяват проектите, за които отдавна се знае, че се бавят недопустимо.

Несполучливото управление на пътния фонд нямало да се повтори

"Ясно е, че досегашният модел на управление на пътния фонд е компрометиран. От трите варианта – агенция към строителното, към транспортното министерство или към МС, избрахме последния по метода на изключването", обясни Плугчиева решението на правителството от четвъртък за преструктуриране на досегашния фонд "Републиканска пътна инфраструктура" в агенция към МС.

"Решихме да създадем тази структура, защото ЕК поставя ясно европейския принцип - органът, който прави управлението на политиката, трябва да е разделен от органа, който прави изпълнението. Двете министерства – на транспорта и на регионалното развитие - правят политиката, а новата структура – изпълнението. Взаимоотношенията между тях и работата по оперативни програми "Транспорт" и "Регионално развитие" ще се уреждат със споразумения.", поясни Плугчиева бъдещите функции на новата агенция.

"Чакам предложенията на работната група на Цвета Каменова за членовете на Надзорния съвет. Целта не е да повтаряме несполучливи практики", отговори Плугчиева на въпрос дали досегашните "шефове" на фонда – министрите Орешарски, Мутафчиев и Гагаузов - ще влязат в надзорния съвет.