Влизането на България в еврозоната остава за неопределено бъдеще

Влизането на България в еврозоната остава за неопределено бъдеще и никой не може да се ангажира с конкретни срокове кога това ще се случи. Това се отнася и за останалите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които по силата на членството си и след покриването на определените номинални критерии трябва да станат и членове на еврозоната. Скептицизъм за бъдещото разширение на еврозоната с новите страни членки на ЕС бе изразен от икономически и банкови експерти от деветте страни кандидати за зоната в доклади, представени на конференция за разширението на еврозоната в София, организирана от Институт "Отворено общество".

Въпреки разписаните графици и дори при стриктното покриване на Маастрихтските критерии, пред България няма ясна перспектива кога ще влезе най-напред във Валутния механизъм ІІ (ERMІІ), а след това и във валутния съюз. БНБ също не може да се ангажира със срокове за членството в еврозоната, каза управителят ѝ Иван Искров пред участниците в конференцията.

Той обаче потвърди, че страната ни ще остане във валутен борд до влизането и по този въпрос има пълен вътрешнополитически консенсус.

Искров: Стреляме по движеща се мишена с патрони за пъдпъдъци

Влизането в еврозоната не е някаква привилегия, а задължение, което ще бъде изпълнено, когато правителствата и централните банки в новите страни членки обявят, че е дошло време, каза управителят на БНБ. Той допълни, че решенията не са едностранни и засягат всички нови страни членки, страните, които са в момента в ERM ІІ, старите страни членки и ЕЦБ.

Според Искров България "стои" дори по-добре от страните членки на еврозоната по най-трудните за изпълнение критерии - БВП и бюджетния дефицит, но освен писаните имало и неписани критерии.

Българската позиция още по време на кандидатстването за членство в ЕС бе, че след влизането в общността страната ни може да влезе бързо в еврозоната без преминаване през ERM ІІ, защото се смята, че бордът е достатъчно дисциплиниращо средство на публичната финансова политика, а от ЕС са дали тълкуване, че това е възможно да се случи, обясни управителят на БНБ.

През 2004 г. обаче с голямата вълна новоприсъединили се страни към ЕС започна по-рестриктивно тълкуване на Маастрихтските критерии.

Сега сме в състоянието да стреляме по движеща се цел, и то като са ни дали патрони за пъдпъдъци, заяви Искров, като така илюстрира видимата умора у старите страни членки да се отварят към новите. Воденето на преговорите от българска страна трябва да се съобрази именно с тези нагласи.

Поради всичко това Искров остана предпазлив по въпроса кога реално България може да влезе в еврозоната.

Може да се окаже, че вратата, през която възнамеряваме да минем, е заключена, когато почукаме на нея, каза Искров. Според него в тази ситуация не е лесно да се разбере кой е най-подходящият момент.

За да приемат еврото, страните кандидатки трябва да поддържат бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП, дълг до 60% от БВП и средното равнище на инфлацията в продължение на 12 месеца да е в рамките на 1.5% от средните нива на инфлация в три европейски страни с най-бавен ръст на потребителските цени.

България, която е най-бедната страна в ЕС, през тази и следващата година ще има най-малка дупка в бюджета, според прогнозите на ЕК от 3 ноември т.г. Бюджетът за 2010 г. е разчетен на дефицит от 0.7% и публичен дълг от 14 процента.

България не внася риск в системата на еврозоната

България оцеля във финансовата криза, без да получи подкрепа нито от ЕЦБ, нито от Федералния резерв, нито от никой друг за разлика от страни като Дания, Швеция, Австралия, Южна Корея, Бразилия, посочи на конференцията старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

Показахме, че не внасяме риск в системата, а сме стабилна страна, която може да се справи с риска, отбеляза той.

На България трябва да ѝ бъде позволено да влезе в ЕРМ ІІ веднага щом подаде молба, смята експертът.

Ние имаме право и задължение да влезем в еврозоната и, ако ЕЦБ продължава да отлага приемането ни, това ще бъде нарушение на договора за присъединяване към ЕС, коментира още той и предупреди, че ако останем още едно десетилетие извън еврозоната, може да не искаме изобщо да влезем, което вече е риск и за ЕС, и за ЕЦБ. Това важи със същата сила и за останалите нови членове на ЕС.

Икономистът предупреди, че влизането в еврозоната не е решение на всички проблеми, и даде пример с Гърция. Можем да въведем фискални правила за забрана на бюджетни дефицити или поне на големи фискални дефицити, предложи той.

Ако обаче продължат сегашните фискални политики на страните от еврозоната, тя може да не просъществува достатъчно дълго, за да влезем в нея, добави Ангелов.

Въпрос на гъвкави преговори е да "умилостивим" ЕЦБ

Бързото влизане на България в ERM ІІ още през 2007 г. не се състоя заради лошата репутация на страната и лошото водене на преговорите, каза Румен Аврамов, програмен директор в Центъра за либерални изследвания.

Общественото внимание бе замъглено от това, че в България ще влязат някакви европейски пари, а не се обърна внимание, че трябва да се влезе в еврозоната, каза той. Сега правителството говори с друг език и добродетелната фискална политика може да умилостиви ЕЦБ, но не съм убеден, че това ще е достатъчен аргумент за ЕЦБ, каза още икономистът.

Вторият критичен момент е при въвеждането на еврото, когато има опасност от двусмисленост и двойни стандарти, каза Аврамов. Според него държавата трябва да има адекватна координация като условие за успех на процеса. Въвеждането на единна валута отговаря на процесите на интеграция на европейските пазари, в сегашната ситуация промяната на критериите е много малко вероятна, коментира анализаторът. Според него уменията за водене на преговорите с ЕЦБ е изключително ценен нематериален актив.

И с евро, и без евро предприемчивостта трябва да остане водеща

България има 0.4% от БВП на европейската общност и каквото и да се случи у нас, тя няма да го почувства икономически, но нашето поведение да изпълняваме формално всички критерии на еврозоната е особено важно, отбеляза пред форума изпълнителният директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян. От гледна точка на банковия сектор, колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре, добави той.

Според Хампарцумян България трябва да бъде поканена да влезе в ЕРМ ІІ и в еврозоната, а опасенията, че навлизането на еврото ще даде някакви негативи, са в сферата на градските легенди. Ние вече сме претърпели негативните ефекти при налагането на валутния борд, а цените на дребно у нас са равни или дори по-високи от европейските, посочи банкерът.

За да бъдем успешни и с евро, и без евро, е да развиваме предприемчивостта, смята още Хампарцумян. Той каза, че България трябва да се насочи към развитие на производството за износ, а масовото изграждане на възобноваеми енергийни мощности трябва да бъде подложено на дебат и ограничено.

Според банкера тази индустрия не е подходяща за България, защото производството на енергия от възобновяеми източници трябва да се субсидира от публичните финанси.