Влизането на София и Букурещ в Шенген може да отнеме и години

Предвиденото първоначално за март тази година присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство може да отнеме няколко години. Това заяви в неделя френският

министър по европейските въпроси Лоран Вокиез, отбелязвайки усилията на Букурещ в тази насока, съобщи Франс прес.

Отварянето на Шенгенското пространство за двете страни е тежко решение за бъдещето ни. През техния район минава три четвърти от проблемната нелегална имиграция, минават голямата част от потоците на трафика на наркотици, на оръжие и дори на деца, каза Вокиез пред Радио Франс ентернасионал.

"Ако са готови до три месеца - добре. Ако са готови след две години - ще стане след две години. Ще се съгласим, когато сме сигурни, че границата се охранява както трябва", отбеляза той.

Предвид получените доклади това със сигурност няма да стане за три месеца, допълни министърът, признавайки, че Румъния полага много усилия. Само че в Шенген не може да влезе само една от двете страни, те трябва да станат част от това пространство заедно, подчерта Вокиез.

Ако бъдат готови още тази година и ние имаме всички гаранции, принципно нямаме нищо против членството им, добави той.

В същото време в София вътрешният министър Цветан Цветанов отново заяви, че всички мерки за влизането на България в Шенгенското пространство ще бъдат изпълнени към 14 март, но се застрахова,че решението за включването остава политическо.

Изявлението му бе направено при представянето на междинен доклад на Институт "Отворено общество" за напредъка на страната по Шенген, според който от всички 157 мерки за включване в европейското пространство, са изпълнени 117.

Въпреки че преди дни премиерът Бойко Борисов заяви, че "остава една сграда да измажем и сме готови за Шенген", от доклада става ясно, че 15 мерки са с предстоящ срок за изпълнение до 31 март 2011, а 27 мерки не са изпълнени. От тях 12 мерки са по-скоро неизпълнени и 15 са по-скоро изпълнени, добавят от института.

Поръчки с едни и същи играчи

От организацията констатират също така, че обществените поръчки за изпълнението на мерките за присъединяване на България към Шенгенското пространство са провеждани без наблюдатели и с едни и същи играчи, като останалите претенденти са били отстранявани още на административно ниво.

Констатиран е случай на поръчка с явили се 16 кандидата, 14 от които са отстранени. Така обикновено до крайно участие били допускани само 2-3 фирми, обикновено в процедурите за информационни технологии, посочи Атанас Славов от организацията.

Той обаче заяви, че това не означава, че процедурите са незаконни, тъй като от 74 поръчки само в 4 случая Комисията за защита на конкуренцията е отменила отстраняването на фирми на първоначалния етап.

Обяснението на МВР било, че на ИТ-пазара очевидно има двама-трима силни играчи с необходимото за изпълнението на целите за Шенген оборудване.

Славов отбеляза като лоша практика и трудния достъп до информация за изпълнението на мерките.

Цветанов отново обясни, че забавянето за Шенген било по вина на правителството на Сергей Станишев, което по свое време усвоило само 26 на сто от отпуснатите за изпълнение на целите 252 млн. лв. Вече те били изразходвани напълно, отчете вътрешният министър.

Цветанов припомни и това, че е подписан договор и е възложено изграждането на системата за наблюдение на българско-турската граница, която бе посочена кота слабост при една от последните проверки на евроекспертите за готовността за Шенген.

Според Цветанов механизмът за оценка на техническите критерии не е свързан с политическото решение, защото това е свързано с политиките, които страната ни също се стреми да реализира и да имаме продължаване на положителната тенденция от 2010 г. с политическа воля и тотална борба срещу организираната престъпност и реформите в съдебната система", допълни министърът.

Цветанов съобщи, че на 11 февруари еврокомисарят Сесилия Малмстрьом, отговаряща за вътрешните въпроси, ще посети Капитан Андреево, Свиленград и Любимец, където е построен дом за бежанци. В края на февруари у нас ще бъде докладчикът в Европейския парламент по темата "Шенген" Карлуш Коелю.