Влоговете на фирмите все по-масово се таксуват с отрицателни лихви

Влоговете на фирмите все по-масово се таксуват с отрицателни лихви

Поддържането на парични наличности в банка става все по-скъпо за бизнеса. Част от най-големите банки у нас значително са разширили обхвата на таксуването с отрицателни лихви на фирмите с влогове, установи проверка на Mediapool.

Преди около година и половина финансовите институции у нас започнаха да въвеждат "такси" върху спестяванията на бизнеса, което на практика означава отрицателни лихви. Тогава обаче бяха обхванати най-големите депозити – над 2, 3 или 10 милиона лева, докато към днешна дата далеч по-малки влогове (от порядъка на 200 000 лв. или 400 000 лв.) вече се облагат с негативен лихвен процент.

Банка ДСК например е въвела в тарифата си такса за "приемане на пари по срочен депозит". За влогове до 200 000 лв. със срок до 6 месеца удръжката е 10 лв. От 6 до 12 месеца тя се покачва на 20 лв., а над 12 месеца – 25 лв.

Сумите над 200 000 лв. обаче се облагат с 1% годишно, което при нулева доходност по депозита практически представлява отрицателна лихва.

Остава в сила и месечната такса "наличност" по платежни сметки със салдо над 1 млн. лв., като тя е повишена от 0.60% на 1%.

Доста е спаднал прагът за комисиона "наличност" и в Райфайзенбанк. Не се облагат единствено влогове до 400 000 лв. За наличности над тази сума се дължи 1% комисиона годишно, която се смята върху сумата над необлагаемия праг. Плащането на комисионата е всеки месец.

ОББ засега запазва облаганено само на големите наличности. Банката събира 0.7% годишно по всички сметки на фирмите с наличност над 3 милиона лева.

В УниКредит Булбанк таксата за съхранение на парични средства (както по разплащателни сметки, така и по депозити) е 0.7% върху сумата между 1 млн. лв. и 3 млн. лв., а за превишението над 3 милиона – 1%.

В Пощенска банка удръжката остава върху най-големите наличности – над 5 милиона лева. Превишението над прага се таксува с 0.5% на годишна база.

ПИБ удържа комисиона "наличност" за суми над 5 млн. лв., като размерът на удръжката е 0.7% на годишна база.

Банките не могат да изплащат доходност по депозитите, защото техните собствени инвестиции понякога носят отрицателна доходност. Неслучайно от около половин година най-големите банки у нас си позволиха да смъкнат и доходността по влоговете на гражданите до 0%. С дребните такси, които се удържат за поддръжка на сметката, доходността и за физическите лица реално е отрицателна.

От началото на 2016 г. БНБ събира отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките, която първоначално беше -0.4%. През октомври 2017 г. обаче процентът беше променен на -0.6%, а на 18 септември 2019 г. той стана -0.7%. Въвеждането на удръжките намали донакъде свръхрезервите, но към края на 2019 г. те все още превишаваха с 27% задължителния минимум.

В резултат се стигна до парадоксалната ситуация, при която БНБ печели от доходността по пасивите си (тоест от отрицателни лихви върху свръхрезервите и сметките) вместо от активите си (инвестиции в чужди държавни ценни книжа). През 2019 г. централната банка е загубила 64 млн. евро от инвестиции в ДЦК, но пък е спечелила 16 млн. евро от отрицателни лихви и 314 млн. евро от валутна преоценка (най-вече заради повишаване на цената на златото в евро с 21%), пише в отчета на БНБ.

От пролетта насам и лихвената статистика на БНБ засече, че новите депозити за фирмите в левове са с отрицателни лихви – под или около минус 0.1%.

Политиката на отрицателни лихви продължава да предизвиква дълбоки политически разделения по света и се отразява доста негативно на банковия сектор в ЕС. Политици и експерти твърдят, че не е нормално централните банки да налагат квазиданъци върху спестяванията, защото това е недемократично и противоречи на принципа, че данъци могат да налагат само избраните от народа власти. Други обаче смятат, че в момента в света има големи капиталови натрупвания, поради което т. нар. равновесни лихвени проценти са на много ниски нива.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес