Вложители в КТБ могат да затрупат БНБ с дела заради незаконни действия през 2014 г.

Хилядите български граждани, чиито гарантирани влогове в КТБ бяха незаконно блокирани около пет месеца през 2014 г. заради неправомерни действия на Българската народна банка (БНБ), скоро могат да имат шанс за възмездие благодарение на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Генералният адвокат към съда в Люксембург Юлиане Кокот се е произнесъл със заключение в полза на вложител в КТБ със забавен влог по дело, заведено пред Административен съд – Варна. Ако Съдът на ЕС потвърди тълкувателното заключение на Кокот, то ще може да се ползва от българските съдилища и да отприщи хиляди дела за обезщетения срещу централната банка.

"Генералният адвокат Юлиане Кокот предлага на съда да приеме, че неналичността на депозити трябва да бъде обявена в срок от пет работни дни след като компетентният орган е установил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити, независимо от решението относно неплатежоспособността на кредитната институция и отнемането на нейния лиценз. Неспазването на това изискване представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, за да ангажира отговорността на държава членка", съобщиха от съда в Люксембург.

БНБ постави КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. и забрани изплащането на влогове от нея. Тогавашният български закон изискваше първо да се отнеме лицензът на банката, а след това да се пристъпи към изплащане на гарантираните влогове (на стойност до 100 000 евро). В същото време обаче действаше и евродиректива, според която БНБ беше длъжна да обяви неналичност на депозитите до 5 дни от спирането на изплащането им, а след това да започне реалното изплащане на гарантираните влогове. Тъй като правото на ЕС е с по-висша юридическа сила, БНБ беше длъжна юридически да приложи директивата, чиито текстове имаха директен ефект.

Въпреки това централната банка започна изплащането на гарантираните влогове едва на 4 декември, тоест около месец след отнемането на лиценза на банката – 6 ноември.

Междувременно, още през август 2014 г. БНБ и Министерството на финансите започнаха да получават писма от Европейската комисия, а впоследствие и от Европейския банков орган, че действията им противоречат на правото на ЕС и незабавно трябва да пристъпят към изплащането на гарантираните депозити. Тогава двете ведомства твърдяха, че спазват българския закон и не нарушават правото на ЕС, а политическото им оправдание беше, че липсват достатъчно средства във Фонда за гарантиране на влоговете, за да започне изплащането. За целта трябвало да се тегли заем, което било невъзможно по времето на служебно правителство.

Така, БНБ реши да държи в агония КТБ месеци наред с оправданието, че се опитва да я спасява, въпреки че според публикувани впоследствие стенограми властите са били напълно наясно, че трезорът е престъпно източен. Именно през периода на агонията банката беше вторично разграбена, а десетки граждани пращаха отчаяни писма до БНБ да отблокира гарантираните им влогове заради незабавна нужда от лечение и други спешни разходи.

Централната банка отговаряше на хората с бланкетен отговор, че нищо не може да се направи.

След официалното обявяване на фалита отделни граждани започнаха да водят дела заради забавянето, които обичайно печелеха на първа инстанция. През 2016 г. например Административен съд – София град се произнесе, че БНБ дължи обезщетение на вложител в КТБ заради забавеното изплащане на депозита му. Според него централната банка е трябвало да приложи евродирективата, а изплащането на депозитите е трябвало да започне от 30 юни.

Именно по подобно дело на вложител Административният съд във Варна – Николай Кантарев, е пратил преюдициалното запитване до Люксембург. Ако заключението на генералния адвокат Кокот бъде въприето в решението на СЕС, печеленето на делата срещу БНБ от вложителите в КТБ ще стане много по-лесно и те ще могат да получат съответното обезщетение.