Според юристи

Вложителите в КТБ могат да съдят държавата, защото ги излъга няколко пъти

Вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) могат да заведат дела срещу БНБ и държавата заради невярната информация, която на няколко пъти бе разпространявана за състоянието на банката. Това съобщава сайтът "Правен свят" във вторник, позовавайки се на мнението на юристи.

 

То се базира на няколко публично известни факта – твърденията, че състоянието на банката е перфектно; допуснатата паника сред вложителите, които изтеглиха към 1 млрд. евро; изкуственото помпане на КТБ с държавни пари; неосъщественият контрол на БНБ над раздаването на кредити на подставени лица и офшорки, свързани със собствениците.

 

Държавата носи отговорност за вредите, причинени на гражданите и юридически лица от тази дейност, включително отговаря и за бездействията на нейните административни органи и техните служители, смятат юристите, цитирани от "Правен свят".

 

Изданието припомня, че според Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) исковете за вреди, причинени от бездействия на администрацията, се гледат по реда на Административнопроцесулния кодекс (АПК). Кодексът поставя като предварителна абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на делото изискването първо административен съд да е отменил незаконосъобразния административен акт на съответния орган. В случая обаче става въпрос за бездействие на администрацията, спрямо което не може да се приложи изискването за предварителното му обявяване за незаконосъобразно. Тогава би следвало инцидентно да се установи незаконосъобразността на бездействието в обезщетителното производство.

 

Дали в случая ще се тръгне по реда на ЗОДОВ като lex specialis, или по общия ред на ЗЗД, е дискусионен процесуален въпрос, който изисква задълбочен анализ и си заслужава да бъде обсъден. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Държавата съответно ще отговаря за бездействията на нейната администрация и длъжностни лица. Като според специалисти, следва ясно да се дефинира неправомерното действие на конкретно длъжностно лице (деликт), за което държавата би следвало да носи отговорност по силата на чл. 49 ЗЗД.

 

При всяко положение обаче, при подобен род дела съдилищата следва да се въздържат от евентуалната процесуална въртележка, в която да си препращат делата и да отказват да ги разгледат поради наличие на друг съдопроизводствен ред, коментират юристи, сблъсквали се неведнъж с порочната практика на българските съдии в това отношение. Споровете за подсъдност само биха демонстрирали, че съдът се страхува да се произнесе и да реши наболял въпрос с важно обществено значение. А това би било отказ от правосъдие.

 

В допълнение, следва да се добави и още един нов иск за българската правна система, за който "Правен свят" вече писа, а именно - иск за реализиране на извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС. Ако се установи, че със свои действия или бездействия БНБ пряко е нарушила европейското законодателство, това ще е още един метод за защита на българските граждани и юридически лица, директно произтичащ от чл. 4, § 3 от ДФЕС и от решенията по делата Francovich и Köbler.

Още по темата
Още от България