Вместо да "опраска" модела "КОЙ", Борисов "опраска" реформата

КТБ беше най-големят тест за отиващото си управление

Колаж: <i>mediapool.bg</i>

"Зад нашия проевропейски реформаторски кабинет стои консенсус, че реформите са необходими. Те трябва да започнат незабавно и срокът им е от днес", обяви Бойко Борисов в програмната си реч пред парламента при встъпването в длъжност през ноември 2014 г. Трябва да бъде предотвратено срастването на икономическата, политическа власт и съдебната власт, каза още Борисов. Сред реформите, с които се ангажира правителството, най-амбициозна бе тази в съдебната власт.

Коалиционният кабинет на Борисов дойде след предсрочни избори, предизвикани от мощните финансови и политически катаклизми вследствие срива на КТБ. Затова и имаше огромни обществени очаквания поне да започнат някакви стъпки към разграждане на модела "КОЙ" и държавата да заеме мястото си на гарант на обществения интерес.

Това можеше да стане по няколко начина – като се възмезди обществото за откраднатите от него около 5 млрд. лв. от източената съвместна империя на Цветан Василев и Делян Певски КТБ, като се пресече вторичното източване на банката, като се спре притокът на публичен ресурс към икономическия конгломерат около Пеевски, и най-важното – като се прекърши гръбнакът на задкулисието в съдебната система.

Какво от всичко това реално свърши второто управление на Бойко Борисов?

КТБ: 5 млрд. лв. откраднати...и сякаш нищо не е било

Вместо катарзис във властта, кражбата "КТБ" влезе в познатия сценарий на всеки голям скандал от периода на прехода – крупна кражба на обществен ресурс по познатия модел "национализация на загубите и приватизиране на печалбите", за което няма виновни и влезли в затвора. Предприетите квазимерки, парламентарни и други проверки бяха насочени по-скоро да санират вторичното източване на КТБ, вместо да го предотвратят.

Гръмко обявените реформи се сведоха до ремонт на фасадата, който да гарантира, че моделът "КОЙ" ще остане непокътнат.

Очаквана развръзка

Тази развръзка бе до голяма степен очаквана, като се има предвид, че ГЕРБ избяга от собствената си отговорност за възхода на империята КТБ през първия мандат на Борисов. Хората все пак помнят, че иначе ексцентричният министър Симеон Дянков тогава пръв алармира за притеснителни концентрации на държавен ресурс, особено в сферата на енергетиката, в определени банки. Минаха години преди служебният кабинет на Марин Райков да въведе ограничения за депозирането на публични средства в една банка, което вследствие ограничи загубите им след фалита на КТБ.

ГЕРБ беше партията, която преизбра и не смени до последно управителя на БНБ Иван Искров, който не само допусна източването и фалита на четвъртата по големина банка у нас, но в момента дори не е обвиняем по този случай.

Тук, разбира се, отговорност има и прокуратурата, от чиито действия по случая възникнаха основателни подозрения, че е част от проблема с модела "КОЙ", а не неговото решение.

Само трима бивши служители на централната банка се сдобиха с обвинения за престъпления по служба – бившите подуправители Цветан Гунев и Румен Симеонов и ръководителката на екип Славияна Данаилова, като Гунев дори съди държавата за 70 000 обезщетение.

Върхът на абсурда, допуснат отново с мълчаливото съгласие на ГЕРБ, е свързан с ръководителката на "Банков надзор" към момента на фалита на КТБ – Нели Кордовска. Тя се прочу с това, че изтегли парите си от трезора в деня, преди той да бъде обявен под специален надзор, и не само не беше обвинена, но беше наградена с апетитен пост като зам.-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, където е и до момента. Това е органът, който назначи синдиците на банката и който контролира целия процес по несъстоятелността и разпределението на имуществото ѝ.

Как се събират активите на КТБ

Вече почти две години синдиците работят, за да върнат активи на КТБ, но досега са успели да съберат едва 3%. Последната прогноза на отиващия си финансов министър Владислав Горанов е, че в крайна сметка може да се надяваме да бъдат възстановени 10 процента от 5.3 млрд. лева. Тоест, около 4 млрд. лева се водят изчезнали, потънали незнайно къде. Кой знае защо, това не прозвуча като подигравка почти за никого.

Бе подминато и обстоятелството, че фирмите, свързани с Пеевски и бившия довереник на Василев Бисер Лазов, минават между капките при събирането на активите от страна на синдиците и при заведените дела. Това вероятно няма нищо с факта, че двамата синдици са свързани с близкия до Пеевски адвокат Момчил Мондешки.

Виновникът, удобен за всички замесени

Периодът след катастрофата с КТБ бе белязан от удивителното единомислие между премиера, главния прокурор и ДПС, че за източването на банката има един единствен виновник - основният акционер Цветан Василев. По информация към ноември 2016 г. обвиняеми по мегаделото за ограбването на КТБ са 18 души - главно хора от обкръжението именно на Василев, който е сочен от прокуратурата за ръководител на престъпна група за длъжностни присвоявания. Делото за екстрадицията на ексбанкера обаче все още висящо пред първоинстанционния съд в Белград и няма никакви перспективи за скорошното му финализиране у нас.

Междувременно Василев даде интервюта, в които разкри схемата на задкулисието така, както той я вижда, но прокуратурата не му обръща внимание.

Нямаше нито дума за другия главен участник в схемите преди разрива – Делян Пеевски, който след фалита дори получи държавна благословия да прехвърли част от заемите на фирмите си в държавната "Българска банка за развитие". За него финансовият министър на ГЕРБ Владислав Горанов твърди, че е върнал всичките си заеми към КТБ и не е участвал във фалита.

...а бившият "съдружник" е целият в бяло

След като всички институции установиха, че Пеевски по никакъв начин не е съпричастен с източването на КТБ, през тази година той започна да вади на светло част от бизнеса си, да влиза и излиза от дружества, докато в един момент заяви обидено, че се оттегля от бизнеса си в България. Бойко Борисов дори побърза да обяви, че Пеевски дори е напуснал България, макар да няма доказателства за това. Най-малкото защото бизнес интересите му са тук и цялата държавна машина е впрегната да работи за тях – изпълнителна, съдебна и медийна власт.

"Опрасканата" реформа

Тук стигаме до декларираното от Борисов намерение, че през този мандат ще работи за предотвратяване на срастването между икономическата, политическа власт и съдебната власт.

Това ключово за върховенството на закона условие обаче не се изпълни. И това може да бъде проследено през всички най-важни сюжети в държавата досега.

Но може да бъде обобщено и чрез две откровения на Борисов. Едното прозвуча в телевизионен ефир, когато през 2015 г. ГЕРБ се огъна за съдебната реформа, но пък настояваше да прокара някакъв неин осакатен вариант, който не засяга прокуратурата. "Всички реформи са за след Цацаров", каза Борисов.

Другата реплика, която пък дава отговор на въпроса защо главния прокурор е по-важен от реформата, е от изтеклите записи "Яневагейт". Там се чува, че Борисов е заръчал на Цацаров "да опраска" Владимира Янева, бившата шефка на Софийския градски съд.

Обещаната от кабинета "Борисов 2" съдебна реформа ще се запомни с "опраскването" на конституционната реформа, свързана с промените в съдебната власт.

Резултатът е, че главният прокурор остана най-овластената и същевременно най-безконтролна фигура в държавата, но политическата класа може да влиза в сделки с него и да кой да бъде "опраскан" и над кого да бъде опънат "чадър".

Как управлението се справи с кризата "КТБ"

ГЕРБ изтъква пет основни свои заслуги по справяне с кризата "КТБ" - че изплати с държавен заем гарантираните депозити, че прие ново законодателство за преструктурирането на закъсали банки, че назначи ново ръководство на БНБ начело с Димитър Радев (който обеща реформи в "Банков надзор"), че направи парламентарна анкетна комисия по случая и че проведе преглед на активите на цялата банкова система, за да се гарантира пред обществото, че КТБ е изолиран случай.

На пръв прочит тези мерки звучат адекватно. Нито една от тях обаче не е безспорна като изпълнение. Например гарантираните депозити наистина бяха изплатени надлежно на вложителите, но това стана с абсолютно незаконно от гледна точка на правото на ЕС 5-месечно забавяне, за което България получи нееднократни предупреждения и от Европейската комисия, и от Европейския банков орган. Отделно, не бяха един и два скандалите с прихващания и с неправомерно включване на преференциални депозити в списъка на гарантираните.

Вярно е, че през 2015 г. ГЕРБ избра Димитър Радев от МВФ начело на БНБ, но също така преизбра подуправителите Димитър Костов и Калин Христов, които може и да нямат пряка отговорност за кризата от 2014 г., но въпреки това бяха част от провалената управа на централната банка, допуснала фалита на КТБ.

Парламентарната анкетна комисия за КТБ, която бе инициирана от Реформаторския блок, свърши ценна работа, но отново сведе отговорността до Цветан Василев, БНБ, ДАНС и Комисията за финансов надзор, като за пореден път пропусна ролята на прокуратурата, на Пеевски и на самата ГЕРБ.

Що се отнася до прегледа на активите на банковата система, начинът, по който бяха замазани резултатите от него, показа всъщност огромния страх на управляващите от нови разкрития и твърдата им решимост не да прочистят системата -затова и проблемите бяха старателно заметени под килима, а обществото чу, че всичко е наред.

И розовите резултати от прегледа, и случващите се според БНБ реформи в банковия надзор засега са само думи, които обществото да приеме на доверие.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари