Вместо с дисциплинарка, Марковска напуска съдебната власт със 100 хил. лева

Вместо с проверка и евентуални санкции, досегашната зам.-председателка на Върховния административен съд (ВАС) напуска съдебната система с около 100 000 лева обезщетения. Висшият съдебен съвет (ВСС), който безучастно наблюдаваше целия скандал от номинирането ѝ до провала на встъпването ѝ в длъжност в КС, в четвъртък гласува без дебат оставката на Марковска като магистрат.

Тя си тръгва с 20 брутни заплати за върховен съдия плюс начислението за позицията ѝ на зам.-шеф във Върховния административен съд (ВАС) и надбавката за прослужено време в системата.

Членовете на ВСС изобщо не разгледаха нейната молба за пенсиониране, която бе подадена във вторник. Марковска първо подаде оставка, която бе гласувана в деня, в който тя трябваше да се закълне като конституционен съдия – 15 ноември. Впоследствие обаче във ВСС възникна спор дали гласуваната оставка е валидна, след като Марковска не е успяла да влезе в Конституционен съд (КС). Това наложи в четвъртък съветът да потвърди решението си за приемане на оставката.

Междувременно съдийката поиска от ВСС да бъде пенсионирана, но това нейно желание нямаше как да бъде разгледано.

Законът за съдебната власт (чл. 225) изрично изброява случаите, в които магистратите нямат право на еднократното изплащане на 20 месечни брутни заплати при напускане на системата. Подобно изплащане на брутни заплати има всеки магистрат направил 20 или повече години стаж в системата. При дисциплинарното уволнение, отрицателната атестация за работата или при наложено наказание за намаляване на заплатата те нямат право на тези суми.

По време на целия скандал, който продължава да тресе държавата вече месец и половина, ВСС така и не взе отношение към действията и думите на Венета Марковска. Самата тя беше един от значимите представители на съдебната система с 38-годишния си стаж и заместник-председателското място във Върховния административен съд. Старият ВСС си затвори очите през 2010 година за публикациите на Mediapool и "Капитал", които описваха срещите на Марковска с ръководството на МВР в опит да помогне на приятеля си Георги Георгиев.

Новият ВСС направи същото, въпреки че скандалът "Марковска" прерасна в институционална криза и дори се стигна до заплахи от Брюксел за извънреден доклад.

В деня, в който Марковска трябваше да се закълне (15 ноември), а президентът я спря, членът на етичната комисия във ВСС Ясен Тодоров обяви публично, че има проверка срещу съдийката за нарушаване на Етичния кодекс на магистратите. Тази процедура обаче е подготвителна и неформална, като по никакъв начин не ангажира правно ВСС. Проверката е била образувана три дни преди клетвата ѝ, когато скандалът "Марковска" вече беше навършил три седмици.

Решение за образуване на дисциплинарно производство обаче не беше взето и тя бе освободена да си тръгне с крупна сума от системата, на която нанесе сериозни имиджови щети. Въпросът дори не бе обсъден по време на заседанието в четвъртък. По този начин съдебният съвет за втори път си затвори очите за съдия, който в продължение на десетилетие се спрягаше за "сивия кардинал“ във Върховния административен съд.

ВСС изпусна и възможността да реши много по-чисто от правна гледна точка скандала с клетвата на Марковска. Ако преди клетвата срещу нея бе образувано дисциплинарно производство за нарушаване на магистратския Етичен кодекс, ВСС щеше да ѝ попречи изобщо да се явява на клетвената церемония в Конституционния съд. Така нямаше да се стигне и до спорните от правна гледна точка действия на президента, който с поведението си на практика наложи вето на решение на Народното събрание. ВСС обаче за пореден път изпусна множество възможности да поеме отговорност и да влезе пълноценно в своята роля.

Вместо т.нар. правителство на независимата съдебната власт, решаваща се оказа намесата на ръководителя на изпълнителната власт Бойко Борисов, който в четвъртък сутринта отново заяви: "Благодаря на г-жа Марковска, че най-накрая след третата ми молба излезе в пенсия и стана възможно в държавата да няма проблем“.