ВМРО продава предизборни икономически мечти

В икономическите учебници често цитират обяснението на един брокер за Великата депресия през 1929 година. Според него преди краха цените на акциите са били толкова високи, защото са включвали в себе си стойността на печалбата не само от бъдещето, но и от това, което идва след него. Нещо подобно иска да продаде ВМРО на собствениците на компенсаторни книжа, които протестираха пред Народното събрание.

"Оставихме имоти - Получихме хартийки - Искаме ДЦК" бе най-краткият и всеобхващащ лозунг, който издигнаха протестиращите. Никой от присъстващите лидери на ВМРО обаче не обясни откъде ще дойдат парите за тази финансова операция.

А наистина става въпрос за много пари - над 1 млрд. лв. е номиналът на компенсаторните записи, а над 1,5 млрд. - на компенсаторните бонове. Простата сметка показва, че доларовата равностойност на тези книжа е около 800 млн.щ.долара. Едва ли има българско правителство, което ще се съгласи да добави към вътрешния и външния ни дълг и тази сума. Да не говорим за евентуалната реакция на Международния валутен фонд. И да не говорим за реакцията на тези, която ще я изплащат, тоест всички данъкоплатци.
Защото ако при реституцията на градска собственост и на земеделски земи старите собственици получават точно това, което им е било отнето, то притежателите на записи и бонове се компенсират за сметка на приходите на бюджета.

По-просто казано, вместо правителството да получи повече пари, които да отидат за здравеопазване, образование и т.н. , то трябва да се откаже от тях, за да възмезди собствениците, чиято земя или имот или не могат да бъдат върнати, или вече не съществуват. Не случайно в списъка за целева приватизация бяха включени предприятията, от чиято продажба се очакват сериозни постъпления, защото по обслужването на външния и вътрешния ни дълг само през тази година кабинета трябва да плати 1,280 млрд.щ.долара и 900 млн.лв.

След последните промени в закона "Лучников" вече не само записите, но и боновете могат да се използват за плащания по приватизационни сделки. Проблемът е, че предстоящите плащания по такива сделки, в които могат да се използват компенсаторни книжа, са с обем около 230 млн.лв. и са разсрочени в следващите десет години. При липсата на търсене е съвсем ясно, защо записите в момента вървят по 14-15 ст. за номинал от 1 лев.
Това, което депутатите успяха да направят, за да повишат цената на компенсаторните книжа, бе да разрешат при всички сделки до края на годината за предприятия, които са извън списъка за целева приватизация, 90% от цената да могат да се разплащат с компенсаторни записи.
Иначе е безспорна истина, че ако на някой му е отнета собствеността, то той трябва да бъде компенсиран. Политиците обаче не трябва да забравят, че България не е Германия, която през миналата седмица се съгласи да изплати на евреите, чийто труд е използван по време на Втората световна война, над 5 млрд.щ.долара. Богата Германия си позволи да забави тържеството на "историческата истина" с 56 години. Така че въпросът не е дали, а точно кога и в какъв порядък.