ВМЗ затъва финансово, но ще раздава 14-а заплата

Държавното военно дружество пак влиза в спирала на спадащи приходи, съкращения и дългове

ВМЗ затъва финансово, но ще раздава 14-а заплата

Държавното оръжейно предприятие "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) обяви, че за Коледа ще раздаде на служителите си по една минимална работна заплата от 561 лв. В същото време предприятието е в затруднено финансово състояние, настъпило случайно или не година след скандала със замразения лиценз на частния оръжеен завод "Емко" и отнемането на негови договори в полза на ВМЗ-Сопот. Тогава се чуха предупреждения, че натискът срещу "Емко" ще удари ВМЗ и "Аркус", а "Кинтекс" може да фалира.

Финансовият отчет на ВМЗ за деветмесечието на годината показва, че положението му продължава да се влошава. Приходите му са се свили от 400 млн. лв. на 111 млн.лв., печалбата му е намаляла от 152 млн. на 2 млн. лв., съкратени са 247 работници, а заплатите им са намалени средно с по 180 лв. месечно спрямо година по-рано.

Нещо повече, дълговете на предприятието растат. Просрочените задължения над 1 година, които събирачи на дългове определят като несъбираеми, са нараснали над три пъти и достигат 26.6 млн. лв. Дълговете към работниците също растат - за неизплатени заплати, осигуровки и при пенсиониране.

Държавният военен завод "Кинтекс" обаче отчита ръст на продажбите с 33 млн. лв., на печалбата с близо 13 млн. лв. и подобряване на рентабилността спрямо година по-рано. Общо изнесената продукция на държавния оръжеен търговец възлиза на 87.6 млн. долара, от които над 80 млн. долара са за Индия, а останалите – за Алжир и Етиопия. Разходите на 100 лв. приходи от обичайна дейност са 85.56 лв.

Нови договори в тежки дни

Решението за раздаване на 14-та заплата във ВМЗ е било взето от Съвета на директорите. "Така на работещите в предприятието ще бъде дадена 14-та заплата, след като получиха същото възнаграждение и по повод Великденските празници", се казва в съобщението на дружеството.

Изпълнителният му директор Иван Гецов твърди, че през последните няколко седмици са били подписани добри договори, които позволяват коледни заплати на целия персонал. Няма официална информация за какви договори става въпрос и на каква стойност.

Преди дни икономическото министерство се похвали, че ВМЗ има подписан договор с израелската компания "Аеронаутикс Груп" (Aeronautics Group) за трансфер на израелски технологии. Те ще се ползват от българското предприятие за създаването на собствен бранд безпилотни самолети.

Освен договора за производство на дронове с изрелците, който не е ясно на каква стойност е, други официални съобщения за нови контракти на ВЗМ няма.

Свито производство и растящи дългове

ВМЗ-Сопот стана част от "Държавната консолидационна компания" (ДКК) при второто правителство на Бойко Борисов, когато икономически министър беше Божидар Лукарски. Там попаднаха и останалите държавни оръжейни предприятия – "Кинтекс", "НИТИ" и "Авионамс".

Като се има предвид, че ДКК е най-непрозрачното държавно дружество, публична информация за състоянието на фирмите под "шапката" му почти няма. Самото ръководство на ДКК никога не се е представяло публично, въпреки че управлява държавни активи за около 1 млрд лв.

В момента единствената публична информация, от която може да се съди какво се случва в оръжейните заводи, идва от финансовите им отчети. Засега само те не са засекретени, но не е изключено това да се случи, за да се прикрият всички следи кой ги източва, твърдят източници от МИ.

Отчетът на ВМЗ за първите 9 месеца на тази година показва, че приходите му се свиват от 400 млн. лв. през 2017 г. на 111 млн. лв. сега. Основната причина е, че предприятието произвежда по-малко продукция през тази година - основно противотанкови управляеми и неуправляеми снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артилерийски муниции, взриватели, инструменти и нестандартно оборудване за специално производство, както се вижда в отчета.

Намалените над три и половина път приходи са довели и до непропорционално по-голямо свиване на печалбата: от 152 млн. лв. преди облагане с данъци за деветте месеца на 2017 г. до 2.2 млн. лв. през тази година.

Над два пъти нараства и общия размер на задълженията на ВМЗ спрямо края на 2017 г. Тогава дълговете на оръжейното предприятие са били близо 79 млн. лв., докато към края на септември 2018 г. те вече възлизат на близо 180 млн. лв. За сравнение капиталът на дружеството е 145.5 млн. лв.

Резкият скок на дълговете се дължи на начисления дивидент от 75 млн. лв. за ДКК.

Намаление на заплатите на работниците и вдигане на шефовете

През деветмесечието от ВМЗ са съкратени 247 души. Така средно за периода от януари до септември са работили 4329 души. Намалени са и заплатите на работещите от 913 лв. месечно преди година на 733 лв. средно за тази година (180 лв. по-малко).

ВМЗ има дългове за над 5 млн. лв. към пенсионирани работници, като те се увеличават спрямо година по-рано с близо 1 млн. лв. Отделно държавната оръжейница има неизплатени заплати към персонала и осигуровки за над 4 млн. лв. за заплати и неплатен годишен отпуск към персонала.

В същото време възнагражденията на тричленния директорски борд са увеличени със 207 лв. Тримата началници са получавали средно по 3629 лв. месечно за първите девет месеца на годината, показват данните от финансовия отчет.

Миналата година икономическият министър Емил Караниколов направи промени в ръководството на ВМЗ "Сопот" и сви борда от петима на трима души.

В момента изпълнителен директор на дружеството е 48-годишният Иван Гецов. Другите двама членове на борда са пловдивските адвокати Атанас Богданов и Трифон Кумчев, който е бил член на Общинската избирателна комисия в Асеновград от квотата на ГЕРБ през 2011 г.

Атанас Богданов е председател на Съвета на директорите на ВМЗ, а Трифон Кумчев е негов заместник. Mediapool се свърза по телефона с Кумчев, но той отказа да коментира дейността на дружеството и препрати към Иван Гецов.

Казано накратко, ВМЗ е на крачка отново да стане нерентабилно предприятие, едва година след като успя да ликвидира натрупаните загуби благодарение на силните продажби в продължение на близо 4 години.

Към момента на 100 лв. разходи са се реализирали 101 лв. приходи при 152 лв. година по-рано.

Рискът дружеството отново да се превърне в проблем е огромен. По време на първия мандат на Борисов хиляди оръжейници излязоха на протести и блокираха подбалканския път заради липса на работа и неизплатени заплати. Тогава Борисов първо реши да продава предприятието, но след това се отказа и го спаси с пари от бюджета.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?