Внезапни проверки в болниците заради преразход от 9 млн. лева и отчетена свръхдейност

Здравният министър Десислава Атанасова направи съвместно с НЗОК внезапна проверка в института за спешна медицинска помощ ”Пирогов” в петък следобед. Проверката бе извършена след като сутринта директорът на НЗОК Пламен Цеков съобщи, че болниците са надхвърлили финансовите си лимити през първото тримесечие, но НЗОК не им е платила над предварително определените им бюджети. Преразходът е в размер на 9 млн. лева.

”Инспекторатът на Министерство на здравеопазването с моя заповед от днес е в болница ”Пирогов”. За няколко часа, от както са тук, колегите са установили по документи, че има разминаване относно трудовото законодателство, трудовите договори, изплащането на хонорари, разминаване има и при гражданските договори”, каза Атанасова. Министърът заяви, че тези проверки ще продължат със срок един месец и до средата на юни ще има резултати. Проверки текат и в болниците в Русе и ”Света Марина” във Варна.

”Това, което мен ме впечатли  е, че почти цялата администрация на болницата се разболя, вдигна кръвно, излезе в болнични, когато дойдоха проверяващите”, заяви Атанасова. Тя допълни, че проверката ще продължи в понеделник, защото няма кой да предостави документите в петък вечерта.

По-рано Цеков съобщи, че почти всички болници в страната са превишили бюджетите си и тепърва ще се решава дали  да се плати надлимитната дейност и на кои болници. Според него преценката трябва да бъде направена след внимателен анализ и то след приключване на първото полугодие. Цеков обясни, че се наблюдава “странно увеличение на обема дейност“, който болниците отчитат.

“Почти всички болници имат надвишаване на бюджетите си. Има анализ, знаем кои болници с какъв преразход са на бюджетите“, коментира Цеков. Преди ден на заседание на Надзорния съвет на НЗОК е било отложено решението да се плаща за надлимитна дейност и са били поискани допълнителни справки. Решението е отложено за 28 май. Цеков бе пестелив откъм конкретни примери за преразхода на болниците. Надвишението в бюджетите обаче варирало между 450 000 в болницата в Бургас през 14 000 лева в други лечебни заведения и съвсем незначителен преразход на места от порядъка на 260 лева.

 “Тази година има доста нови дейности, които редица лечебни заведения са декларирали, че ще извършват. А бюджетите на болниците са правени на база на миналата година, когато болниците не са извършвали тези дейности... Ние нямаме ефективен механизъм за контрол на обема на новите дейности. Ако един обем работа е нов за дадена болница, той не би трябвало да бъде нов за НЗОК. А нашият анализ показва, че новата дейност за дадена клиника, например неврология, показва значителен ръст на новите случаи, но ние не виждаме откъде идват. Т.е., за да се появят на едно място нови случаи, те трябва да са взети от друго място. А ние генерираме непрекъснато нови случаи, които надхвърлят миналогодишните“, коментира Цеков.

Той посочи, че преразходът от 9 млн. лева по принцип не е голям, но притеснителното е, че идва предимно от нови дейности.

“Ако миналата година сме имали образно 100 случая с инсулт в дадена област, сега нова болница е обявила, че лекува инсулт и изведнъж инсултите стават 140. Ако миналата година са били три болници, появява се четвърта и случаите не се разпределят между четирите, а се появяват нови случаи. Ние не виждаме откъде идват, защото всички болници показват същите резултати както и миналата година като обеми“, допълни той.

Друга странна тенденция бил ръстът в броя на отчетените болни след корекциите в цените на клиничните пътеки. “Миналата година при договарянето са намалени цените на някои клинични пътеки, а на други – увеличени и наблюдаваме едно странно движение в обемите. Там, където цената на клиничната пътека е намалена с 200% обемът работа е скочил с 400%. Или, ако едната година образно при цена на пътеката 10 лева е имало 10 случая, то на другата година при цена 2.50 лева случаите са станали 40. Т.е. реално нямаме намаление на разходите по тези пътеки. Там, където имаме увеличение на цените на пътеките със 150%-200% също имаме увеличение на обемите с 400%“, обясни Цеков.

“Излиза, че каквото и да направи касата винаги има срещу себе си един опитен партньор, който успява да я надхитри, образно казано“, коментира той.

По думите му винаги може да се случи нещо непредвидено и да се излезе от рамките, но като цяло мениджърите на болниците трябва да си правят сметка. Според Цеков НЗОК е правила лоша услуга на болниците като винаги им е разплащала отчетената от тях дейност.

“Имаме малък излишък за първото тримесечие в размер на 32 млн. лева и в рамките на този резерв можем да платим на болниците. Ние обаче вече имаме поглед и върху изпълнението на бюджета през второто тримесечие и имаме основателни притеснения, че този излишък от първото тримесечие ще бъде изцяло компенсиран от болниците през второто. И затова имаме съмнение колко точно ще можем да платим от надлимитната дейност“, каза Цеков.

Цеков съобщи още, че НЗОК събира и анализира информация за разходите на болниците, на базата на която ще изработи относителни тегла на отделните разходи – за ток, храна, консумативи. “Така ще знаем, ако един храноден реално струва 3 лева, а другаде е 9 лева и ще обръщаме внимание на болничните мениджъри“, посочи Цеков.