Внезапно е починал историкът Божидар Димитров

Божидар Димитров. Сн. БГНЕС

Дългогодишният директор на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров внезапно е починал на 72-годишна възраст в неделя вечерта, съобщиха негови близки, цитирани от агенция "Фокус“.

Говорителят на Спешна помощ Катя Сунгарска съобщи, че сигнал за изпаднал в безсъзнание човек е бил подаден в 19.56 часа на софийския адрес ул. "Елемаг". Линейката е пристигнала на мястото на инцидента за две минути, но за съжаление проф. Димитров е бил починал. Причината за смъртта е белодробна емболия.

"Почивай в мир, приятелю“, написа премиерът Бойко Борисов във Фейсбук профила си. Съболезнования изказаха и председателят на Народноот събрание Цвета Караянчева и депутатът и бивш министър на културата Вежди Рашидов.

Димитров оглавяваше историческия музей до миналата година, когато реши да се пенсионира и да се оттегли от конкурса за поста, обявен от Министерството на културата.

Той беше министър без портфейл в първия кабинет на Бойко Борисов. Тогава отговаряше за българите в чужбина, но подаде оставка след като бе разкрито, че е сътрудничил на Държавна сигурност. Това доведе и до закриването на открития специално за него пост. Преди да стане част от управлението на ГЕРБ, Димитров беше в редиците на БСП.

След оттеглянето си от ръководството на Националния исторически музей миналия септември, Димитров обяви, че ще прави надпартийно движение за възход и величие на България и дори запази в съда името "Кан Кубрат" за формацията след известни проблеми и спорове. Идеята му беше да се бори за президентска република.

Противоречива личност, с уклон към историческите сензации и често спорни твърдения за исторически събития, в същото време той работеше за популяризиране на българските исторически забележителности.

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, където често правеше разкопки. Завършва история и археология в Софийския държавен университет. Има докторат по история.

През 70-те години на ХХ век проучва архивите на Ватикана.

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски, за която се твърди, че е открадната от Държавна сигурност с участието на самия Димитров. През 1998 г. е освободен от поста шеф на НИМ и до 2001 г. прави историческо предаване в БНТ. През октомври 2001 г. се връща в историчесикя музей, спечелвайки конкурс.

Димитров влиза в БКП в началото на 1970-те години и остава и в редиците на БСП след  трансформацията на партията.

Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП – в Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 г., но такъв става едва с ГЕРБ, към които преминава след като през 2005 г. отказва да подкрепи кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и застава зад независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. Напуска БСП през 2009 г. за да участва в парламентарните избори от листата на ГЕРБ В Бургас.  

Става министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция "Архиви" и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Подава оставка през 2010 г.  заради сътрудничеството си в Държавна сигуроност и се връща в НИМ като директор, какъвто остана години наред, въпреки че мандатът ме беше изтекъл отдавна. След разразилия се по този повод скандал, Министерството на културата организира нов конкурс в края на 2017 г., който Димитров се закани да спечели, но се оттегли от надпреварата.

Последно – през март 2018 г., името му беше замесено в това, че е сключвал договори с дъщеря си и племеницата си като директор на НИМ, което е конфликт на интереси.

Още от България

Как ще приключи скандалът около апартаментите на политици на преференциални цени?