Вносът на боклук за горене се обвързва с местните RDF отпадъци

Вносът на боклук за горене се обвързва с местните RDF отпадъци

Вносът на отпадъци за горене в инсталации с цел производство на електроенергия е възможно да бъде ограничаван и дори забраняван, ако вътре в България има големи неоползотворени количества такива боклуци. Това е заложено в приетата миналата седмица от служебното правителство Национална програма за управление на отпадъците до 2026 г. За да може обаче реално да се прилага такъв механизъм, трябва да се приемат промени в Закона за отпадъците, което изисква действащ парламент.

"Планът за управление на отпадъците позволява гъвкава преценка за вноса на отпадъците за изгаряне според наличните количества в страната. Знаете ли колко RDF отпадък имат общините, защото за изгарянето на вносния се дават по 300 лв. за тон, а за нашия – 20-30 лв.", заяви служебният министър на околната среда и водите Асен Личев пред журналисти във вторник.

По думите му проблемът с този вид местен боклук и съхранението му е огромен, тъй като общините нямат място къде да го държат, но срещат и трудности с изгарянето му.

Личев съобщи, че предстои среща с представители на общините и на Българската строителна камара, с които да се търсят начини за решаване на проблема с вече натрупаните огромни количества RDF отпадъци.

В момента в България само четири мощности имат разрешителни да горят този вид боклуци – това са "Златна Панега цимент", "Холсим", "Девня цимент" и "Топлофикация – Сливен". ТЕЦ "Бобов дол", която също имаше такова разрешително, но на фона на затваряне заради незаконно използване на правото на подобни експерименти и редица съдебни дела, сама се отказа от тази възможност. Това създаде проблем специално за Столична община, която имаше договор с централата за горене на произвежданите RDF блокчета от боклука на София. Така хората на кмета Йорданка Фандъкова се принудиха да прибягват до смесването на PDF отпадък с друг, за да го пращат на сметището, което реално обезсмисля дейността на завода за преработка на сметта, чиято цел е уж да намалява депонираните отпадъци. Продължава да се бави и проектът за изграждане на инсталация към "Топлофикация-София" за горене на RDF отпадъците от завода за боклук, който трябва да намали цената на парното в столицата и който се финансира от еврофондовете. Тепърва ще се отварят офертите на кандидатите да строят това съоръжение с капацитет да гори 180 хил. тона преработен боклук годишно, но заводът в момента произвежда тройно по-малко.

Редица други общини също смятаха да решат проблемите със своите такива боклуци, които не могат да пращат в депата, но нямат и къде да държат, чрез ТЕЦ "Бобов дол" и централите "Брикел" и "Русе", които също искаха да получат разрешителни да горят отпадъци.

Темата с вноса на отпадъци, незаконното им горене и неправилното съхранение избухна в края на 2019 г. и се разгоря особено силно в началото на 2020 г., когато прокуратурата и бившият екоминистър Емил Димитров – Ревизоро се активизираха с редица проверки. През февруари 2020 Ревизоро призова дружествата с разрешителни приоритетно да горят български боклук, но както става ясно сега от думите на наследника му те нямат финансов стимул за това, при положение, че за приемането на вносния получават десет пъти повече пари.

Сегашните намерения са да се предложи поправка в Закона за управление на отпадъците, която да регламентира приоритетно изгаряне на местните, а чак след това да се разрешава внос.

Според Личев разковничето за решаването на проблема с отпадъците е предотвратяване на тяхното образуваме и преработката и оползотворяването им в т.нар. кръгова икономика. "Ако се планират по 200 млн. лв. годишно до 2026 г., което не е голяма сума за българския бюджета, през 2027 г. ще сме н асреднот ониво на ЕС по показателите за отпадъци", посочи екоминистърът.

Заместничката му Ренета Колева посочи като проблем това, че все още 60 процента от генерираните от българите отпадъци отиват на сметищата, а трябва да спаднат до 10 на сто и максимално да се рециклират и оползотворяват боклуците.

Та посочи още, че вече са запълнени изцяло депата в Шишманци, Цалапица, Перник, Рзаград, Силистра, Кърджали, Горна Малина. Има предупреждение от община Велико Търново, че и тамошното депо е пред запълване.

Редица проекти за разширяване на съществуващите клетки на депа има подадени в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), за което преди време Асен Личев съобщи, че е сключило договори за много над финансовия ресурс, с който разполага, е реално е в дефицит за следващите четири години.

По думите му сега се подготвя постановление на Министерския съвет, с което проекти, първоначално предвидени за финансиране по еврофондовете, но пренасочени към ПУДООС, ще бъдат върнати в оперативната програма "Околна среда", което ще освободи ресурс. Той ще бъде насочен към проекти в Северозападна България за рекултивация на депа за отпадъци и за намаляване на загубите по водоснабдителната мрежа.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес