Неправителствени организации представиха своя стратегия

Водещите партии нямат визия за съдебна реформа

Критики към главния прокурор за позицията му срещу разделяне на ВСС на съдии и обвинители

Таня Маринова, Борислав Белазелков и Александър Кашъмов. Снимка: БГНЕС

Нито една от водещите партии, които се очаква да получат най-голямо представителство в новия парламент, не предлага в програмата си мерки за ефективното продължаване на съдебната реформа.

Това бе един от основните изводи по време на представянето на Стратегия за продължаване на съдебната реформа, чийто автори са девет неправителствени организации, специализирани от години в сферата на правосъдието.

Трайното неглижиране на проблемите в съдебната система от страна на политическия елит бе посочено като особено тревожна тенденция, тъй като тя възпрепятства реализирането на всяка идея, идваща от професионалните среди.

"Каквито и идеи да генерират представители на съдебната система и на неправителствения сектор, тези промени не могат да бъдат осъществени без политическа воля. А такава трябва да има, за да има промяна", коментира председателят на Съюза на съдиите в България (ССБ) Таня Маринова.

"Ако искаме проблемите да бъдат решени, трябва да бъде идентифицираме нуждата и да бъде взет комплекс от мерки. Ако има съгласие по това кое е проблемът и какво искаме да се случи, комплексът от мерки ще последва от само себе си. Ако има съгласие по комплекса от мерки - как ще бъдат въведени те, както позволяват обстоятелствата", добави колегата ѝ в ССБ и съдия от Върховния касационен съд (ВКС) Борислав Белазелков.

Политиците трябва предимно да се вслушват в идеите на обществото

Според адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", липсата на визия за съдебна реформа сред партиите не е чак толкова притеснителна, тъй като основната задача на политиците е да да слушат, да моделират обществения дебат със засегнатите и заинтересованите групи.

"Но още по-важно е да има политици, които разбират, че трябва да слушат, да чуят това, което години наред се казва в рамките на обществения дебат и да подходят интелигентно. Важно е да имат представа как да подходят към темата "съдебна реформа", а не да се опитват да завземат съдебната власт, каквито случаи имахме през годините", продължи юристът.

Акцент в представената стратегия е необходимостта от реформиране на прокуратурата, особено в светлината на последните събития, в които държавното обвинение взе дейно участие. Според Белазелков трябва да има дискусия за функциите на прокуратурата и за нейното единоначалие и централизация, които, по думите му, от времето на Вишински вървят ръка за ръка.

"Когато една система има тежка нужда от реформа, защото е порочна, вътре в системата съпротивата е голяма. И колкото по-голяма е нуждата, толкова по-голяма е съпротивата. Защото тези, които въплъщават статуквото на порочната система, имат полза от това статукво. Закономерно е да се активизират, за да го запазят", коментира Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет (БХК) по повод позицията на главния прокурор Сотир Цацаров, че ако Висшият съдебен съвет (ВСС) бъде разделен на съдии и прокурори, държавното обвинение ще премине към изпълнителната власт.

Разделянето на ВСС не заплашва мястото на прокуратурата в съдебната система

Разделянето на съвета на две колегии, когато се решават кадрови въпроси, е една от основните идеи на неправителствения сектор, която управляващите от години игнорират. Целта е да се спази световният стандарт – съдии да се произнасят по кариерното израстване на съдиите и съответно – прокурори да решават кадровите въпроси на прокурорите.

"Не се разбира защо главният прокурор смята, че разделянето на ВСС на две колегии ще доведе до изваждането на прокуратурата от съдебната система. Няма никаква връзка между едното и другото и няма рационални доводи да се твърди такава връзка. Това твърдение е манипулативно, то е предназначено да плаши, да създава внушение. Той използва силата на внушението, за да формира общественото мнение, че това, което предлага Съюзът на съдиите и неправителствените организации е нещо подривно и опасно. А това не е така. Твърдението е напълно голословно и аз бих препоръчала, ако ми е позволено, да бъде питан главният прокурор точно по кой начин ще доведе разделянето на ВСС на колегии до изваждането на прокуратурата от съдебната власт", добави Илиева.

Тя разкритикува и друг коментар на Цацаров от миналата седмица, в който той заяви пред БНТ, че държавното обвинение не е заплаха за независимостта на съда.

"Това, което твърдим, е заплахата, която представлява прокуратурата за независимостта на съда вътре във ВСС, не в съдебната власт. Разделянето на ВСС би довело до това главният прокурор, а и другите политически силни фигури на т.нар. трима големи в съдебната власт, да не могат да формират лобита, както го правят сега, да не могат да упражняват влияние по начина, по който го правят сега и да не могат да употребяват прокуратурата по начина, по който се употребява сега за проникване на съда от политически влияния", обясни ръководителката на Правната програма на БХК.

Съдия Белазелков пък изрази недоумението си участието на Българската съдийка асоциация в декларацията на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите, с която преди около две седмици те се обявиха срещу идеята за разделяне на ВСС.

Световен стандарт е съдиите и прокурорите да кадруват отделно

"Те казват, че членовете на ВСС не са съдии и прокурори. Но какво общо има това с разделянето на ВСС? Целта е да се приведе българската правна уредба в съответствие със световните стандарти, а един от тях е, когато се решават въпроси, свързани със съда, да се решават от един орган, който се състои от съдии, излъчени от съдии", обобщи Белазелков.

Освен разделянето на кадровия орган на магистратите на съдебен и прокурорски, в стратегията, представена в четвъртък, са залегнали още мерки за повишаване и утвърждаване на ефективността, отговорността и отчетността на ВСС, пряк избор на членовете му (без делегатски събрания – бел.ред.), нов начин за избиране на административните ръководители на съдилищата, промяна в начина на атестирането, ясно определена роля и отговорност на главния прокурор и промяна на начина за неговата отчетност.

Неправителствените организации предлагат също така ВКС да налага дисциплинарните наказания на магистрати, тъй като от една страна дисциплинарните наказания на всички останали правни професии са пред ВКС, а от друга е недопустимо сливането на обвинителната функция и на решаващия орган.

Стратегията за съдебна реформа вече бе внесена в правосъдното министерство и представена на вицепремиера Христо Иванов. Тя е изготвена съвместно от Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма "Достъп до информация", Фондация "РискМонитор", Сдружение "Програма за развитие на съдебната система", Съюз на съдиите в България, Център за изследване на демокрацията и Център НПО Разград.

Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?