Най-големият в света застраховател за търговско кредитиране Юлер Ермес (Euler Hermes) спря да покрива рисковете за компаниите, изнасящи за Гърция. Същото е направил и ”Кофас” (Coface) - третият по големина играч в световния застрахователен бизнес за търговски кредити. Причината са растящите опасения, че вносителите няма да си получат парите, ако затиснатата от дългове страна бъде принудена да напусне еврозоната, съобщи Ройтерс.
"Юлер Ермес” реши за неопределено време да не застрахова доставките за Гърция", е потвърдил говорител на компанията, в която мажоритарен собственик е германската група ”Алианц”. ”Досегашните договори ще бъдат изпълнени, но повече няма да се ангажираме с нов бизнес с Гърция”, допълва говорителят.
Винсънт Маккю от застрахователния брокер ”Марш” (Marsh) твърди, че в индустрията постепенно ограничават експозицията си към бизнеса на вносителите в Испания и Италия. И двете страни имат проблеми със задлъжнялостта си, макар че не са в непосредствен риск да напуснат еврото, допълва Маккю.
Излизане на Гърция от еврозоната ще принуди компаниите да преминат към драхма, която вероятно ще се обезцени силно спрямо единната европейска валута. Това означава ,че вносителите трудно ще плащат фактурите в евро, което пък потенциално ще нанесе на доставчиците от Европа щети. На свой ред те биха си ги потърсили от застрахователите.
”Юлер Ермес” вече предупреди, че може да ограничи дейността си за Гърция, но ситуацията се следи внимателно от всички, които подготвят планове за реагиране, ако след изборите на 17 юни новата власт в Атина се окаже в ръцете на противници на сделката за помощ от Международния валутен фонд и ЕС.
"Това е вододел - всеки чака да види какво ще се случи. В Гърция гори и дими и не знаем дали ще угасят пожара, или ще налеят масло в огъня", коментира Ричард Толбойс от застрахователния брокер ”Willis”. Според Маккю оттеглянето на застраховките прави по-трудно дори за най-стабилните гръцки производители да се снабдяват с вносни компоненти и материали.
Този тип застрахователи бяха критикувани за действията си през кризата от 2008 г., когато внезапно спряха да покриват търговските рискове, което разтърси веригите за доставки и принуди няколко европейски правителства за запълнят отворилата се дупка със схеми за държавно застраховане. В последвалите години те опитаха да изградят по-добра база данни за партньорите на своите клиенти с цел да изчислят по-прецизно рисковете да не се плаща по договори.
През април Германия е задействала отново същата схема след като Европейската комисия позволи на всички правителства в съюза да предприемат подобни стъпки, разказва Грегор Волф, ръководител на външния отдел в германската асоциация на износителите BGA. Според него има нужда от държавно застраховане след като за известно време частният сектор не покрива достатъчно рискове.
Повечето операции в рамките на ЕС и еврозоната не се застраховат - според неофициални данни от индустрията това правят около 15% от британските и 25% от германските износители.
По изчисления на МВФ през миналата година Гърция е внесла стоки за 45.6 млрд. евро и е изнесла да 20.2 млрд. евро. Германският внос е бил за 5.1 млрд. евро - с 14% по-малко спрямо предходната година, сочат данните на BGA. Заради кризата бързо намалява вътрешното търсене в Гърция, над 20% от магазините за вносни стоки са затворили и вече се усеща отсъствието на импортни продукти от рафтовете на супермаркетите.
Костас Михалос, председател на Атинската търговска камара, коментира пред ”Файненшъл Таймс”, че "това поставя вносителите пред много труден избор - да открият алтернативен застраховател и платеното да им излезе през носа или на рискуват сами да си поемат риска, което и някои компании вече правят".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
19 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
#18, правилно, не говорим за стандарт, а за номинален БВП. Моят аргумент е, че номиналният БВП трудно може да служи като метрика за сравнение на нашите страни, тъй като паритетът на парите е силно отклонен в противоположни посоки. Един пример само: за същата услуга при зъболекар в София се плащат 200 лева, в Атина - 400 евро. Следователно една и съща извършена услуга се отчита в БВП с 400% отклонение. Секторът на услугите в Гърция е 85% от БВП, или към 170 млрд евро. Доходите от туризъм, корабни превози и пр. имат нормално тегло в БВП. Но по-голям дял в този сектор имат именно услуги като цитираната по-горе. Какво сравняваме тогава?
другара Тодар Живков до 17
Въобще тук не говорим за реален стандарт, който са мери по паритета на покупателната способност. Говорим нарочно за обсолютните стойности на БВП по текущи цени, защото хората именно тех гледат и са плашат, защото некои изчисляват производителността като БВП на глава. Затва най-често са говорат глупости, напр. че 1 германец ша произведе тая година „66 пъти” повече стоки, ама не се знае че през 2001 г. е произвеждал „136 пъти” повече. С гръците съотношението са е подобрило …
още повече - над 2,7 пъти. Нашият публичен и публичногарантиран външен дълг е 4,2 млрд.евро, а техният е неколкостотин милиарда евро, а БВП-то им е само 5 пъти по-големо от нащо и тепръва още ша пада.
Бай Тодаре, Гърция през тези години се беше надула от евтини кредити като болен човек. Там се вдигна много нивото на вътрешните цени и на услугите. Всичко това се калкулира в номиналния БВП, но не дава метрика за сравнение с България. Едно евро у нас купува поне два пъти повече стоки и услуги, отколкото в Гърция. По тази причина е много трудно да се каже, каква е реалната икономика на Гърция. Те в момента живеят в някакъв имагинерен свят.
другара Тодар Живков
Числата не са набор от цифри, а носат информация, особено когато са сравнителни. За тея, дека са интересуват как са са движели България и Гръция от 1997 г. досага, пускам данни за номиналния БВП в Евро на двете страни, като данните за България до 2000 г. са по НСИ, а до 2012 г. – по Евростат. Те и последните са по данни на НСИ, но по стар български обичай, наще данни в периода 2001 до 2004 г. малко са разминават в двете таблици. Или НСИ-то от немръливост не са си актуализирали …
данните на сайта или, пак от немръливост, не са ги актуализирали в Евростат. Данните за Гръция са само по Евростат, коригирани вече с понеколко милиарда надоле през последните неколко годин. В пръвата колона е показано съотношението на БВП на Гръция къмто България в Пъти, т.к. процентите щеха да са хиляди. Видно е, че са движим по-бръзо от гръците след катастрофалната 1997 г. Предишният ни максимум на БВП е бил през 1987 г. – 28,4 млрд.долара. Понеже тея данни са табу за наще масмедии, запишете си ги, щото ша ги скрият немедлено.
------GR/BG----------BG----------GR
1997----13,9--------8645------119937
1998----10,4------11756------121985
1999----10,6------12429------131936
2000------9,8------14009------137930
2001------9,4------15552------146428
2002------9,2------17027------156615
2003------9,4------18374------172431
2004------9,1------20388------185266
2005------8,3------23256------193050
2006------7,9------26477------208893
2007------7,2------30772------222771
2008------6,6------35431------232920
2009------6,6------34933------231642
2010------6,3------36052------227318
2011------5,6------38483------215088
2012------5,1------39821------203462
До номер 2-Който изгони 6-ти американски флот,така му го връщат.Вижте турците,приеха американските условия за военните самолети и Турция проспирира.
През миналата година Гърция е изнесла стоки за 20 млрд евро - колкото и България. Но динамиката е изцяло в полза на България. Туризмът носи големи печалби, ако не се лъжа, към 18 млрд., но секторът драстично се свива. И... това е реалната гръцка икономика, всичко останало е балон. Кой тук твърдеше, че гръцката икономика е в пъти по-голяма от българската. Реалната икономика е сигурно 50% по-голяма, но тази разлика бързо ще се стопи още през близките години ... ако депресираните българи не си изберат пак поредната московска клиентела, да ги жали, и да ги държи в изолатора.
Номер 3 с такива идеи сигурно вече е мултимилионер :). Направо гениално, само да не беше горчивия опит на т.н. СИВ, където целия бизнес между отделните държави беше на клирингов принцип.