Водният сектор у нас е цъкащата бомба

Населени места на воден режим, остаряла инфраструктура, от която се губи около 60 на сто от водата, декапитализирани ВиК дружества, заради растящите цени на тока и материалите, замразени цени на водата, закони и наредби, неотговарящи на реалността, липса на кадри. Такава е моментната снимка на ВиК сектор у нас. Това стана ясно по време на кръгла маса "Перспективи за развитие на водния сектор в България" по повод Световния ден на водата - 22 март, организирана от БАН и Българската асоциация по водите (БАВ).

Реформата в сектора

Реформата във ВиК сектора тече от 2007 г. - влизането на страната ни в Европейския съюз, но и до ден днешен не е факт. Окрупняването на сектора не е приключило. Не е приет дори основният закон за сектора. Той се регулира от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги от 2005 г. Това е може би един от малкото закони, на който в продължение на 17 години не е правена нито една промяна, отбеляза Ивайло Касчиев, директор на дирекция "ВиК" в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Законът за ВиК се пише над 10 години. В края на 2020 г. правителството на Бойко Борисов пусна проект за публично обсъждане, но той така и не влезе за разглеждане в парламента. Критиките по него бяха много, получените коментари и препоръки десетки.

"Нормативната уредба за ВиК сектора е остаряла най-малко с 10 години, промяната на законодателството се води кампанийно, а средствата са на минимума", каза проф. Димитър Аличков, председател на БАВ. По думите му е необходима актуализацията на поне 14 нормативни акта.

В момента се разработват и актуализарат нормативните документи за ВиК сектора. Въпреки че публичното обсъждане на Закона за ВиК отдавна приключи, той остава отворен за отправяне на предложения, каза Иванка Виденова, директор на дирекция ВиК в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Тя не се ангажира кога той ще бъде внесен в Народното събрание.

Браншът не одобрява проектозакона за ВиК на ГЕРБ, защото той не дава отговори на проблемите в сектора. Ивайло Касчиев смята, че няма нужда и от нов регулаторен орган единствено и само за ВиК сектора и той може да остане в КЕВР, както е и в момента. Според Касчиев законопроектът на ГЕРБ орязва функциите на регулатора и това е нещото, което трябва да се промени.

Според него е необходимо ВиК дружествата да се лицензират, което също трябва да залегне в закона. В момента няма такова изискване, а това е ефективният начин да се накарат останалите 6 неконсолидирани области да се обединят под шапката на един ВиК оператор, смята представителят на КЕВР. Той се аргументира, че по този начин е бил решен проблемът в Унгария, където след въвеждането на лицензионен режим ВиК операторите са намалели от 400 на 40.

Освен това ясно трябва да се дефинират функциите на "Български ВиК Холдинг". Той беше създаден през 2020 г. с капитал от 1 милиард лева с идеята за реализация на големи проекти на територията на няколко области. Но както често се случва, добрите намерения се разминаха с реалността и през последната година холдингът се превърна в своеобразна "банка" за водните оператори със заеми ги спасява от фалит - нещо като кутия за разпределяне на комисионни, чиито началници се менят според силните на деня.

Заради растящите цени на енергоносителите около две трети от ВиК операторите са на ръба на фалита. Решението за компенсиране и отпуснатата помощ от 61 млн. лв. от държавата на водните оператори е краткосрочно решение на проблема, както и това ВиК холдингът да има търговец на ток, който да сключва по-изгодни дългосрочни договори. Необходимо е да се търсят дългосрочни енергоефективни решения, стана ясно от изказванията на участниците във форума.

Инвестициите

Секторът разчита на инвестиции основно по линия на европейските фондове, които се оказват недостатъчни. За три програмни периода (2007 - 2027 г. ) инвестициите в сектора са около 4.5 милиарда лева, каза Галина Симеонова, и.д. директор на оперативна програма "Околна среда" (ОПОС).

Тя призна, че изпълнението на проектите за изминалия програмен период (2014 - 2020 г.) е критично. Със сигурност ще има фазирани проекти, като тези на Бургас и Пловдив, посочи Симеонова. По думите ѝ рисковите са 5. За да няма загуба на средства, е взето решение 100 млн. лв. от парите за сектор "Води" да се насочат за засаждане на дървета.

Основното предизвикателство за успешното приключване на водните проекти е свързано с индексацията на цените в строителството, посочи Галина Симеонова. Пари за това има, но трябва да се приемат законово основание и механизма, по който ще става актуализацията ва цените. За целта се предвижда промяна в Закона за обществените поръчки, като това ще е последната крачка, която ще отпуши процеса, каза Симеонова.

В момента има изпълнители на водни проекти, които вече пресмятат дали няма да им е по-изгодно да преустановят работата по тях и да загубят гаранцията, отколкото да продължават да работят на загуба, каза Ангел Престойски, председател на Съюза на ВиК операторите. Той призова час по-скоро да се вземе решение по този проблем, но изпълнителите да получат парите от актуализацията чак след като изпълнят проектите, а не преди това, за да не се повтори историята с ремонта на язовирите. Парите са дадени напред, но ремонти няма.

На фона на милиардите, които идват по линия на ОПОС, обещаните от министъра на регионалното развитие Гроздан Караджов 250 млн. лв. от държавния бюджет за инвестиции в общините с население от 2000 до 10 000 жители не предизвикаха особено внимание сред присъстващите. Най-вероятно причината е, че засега все още няма нищо сигурно. Все още се работи по механизма, по който това ще се случва.

По ОПОС се финансират водните проекти в 14 области, които се обслужват от един ВиК оператор, който обслужва над 10 000 жители. Проектите са свързани предимно с изграждането на пречиствателни станции за отпадни води. България имаше ангажимент този проблем да е решен до 2010 г., но 12 години по-късно това не е факт. Това е причина Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България, заедно с още няколко страни, заради неизпълнение на евродирективата, каза Красимира Бръмчева, директор на дирекция "Управление на водите" в МОСВ. Тя не пожела да уточни на каква фаза е производството и от какви санкции е заплашена страната ни.

Липса на кадри

Всичко това се случва на фона на липсата на кадри за бранша. Нерадостната картина разкри доц. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет в Университета на архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Тази учебна година се очертава да завършат под 20 студенти хидростроителство. Ако през 2009 г. по специалността приемът беше около 245 студенти годишно, през 2016 г. той падна на 37 студенти, посочи доц. Филков. Той отбеляза, че близо 30 на сто от първокурсниците напускат след първата година. Причината е в ниската училищна подготовка на студентите. като цяло математиката ги плаши, като това е не само български, но и европейски проблем, коментира доц. Филков пред Mediapool.

Според него основното причина за липсата на интерес от младежите да учат водно строителство е ниското заплащане в сектора. ВиК операторите са държавни или общински и 80 на сто от работещите в тях са на минимална заплата, каза вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис.

В същото време ВиК операторите имат нужда поне от около стотина специалисти. Има ВиК дружества, в които няма нито един воден инженер. И тази картина няма как да се промени, ако държавата не преосмисли заплащането в сектора и не осъзнае, че водните ресурси са също толкова важни, колкото енергетиката. Без ток може да живееш, но без вода няма да оцелееш дълго, отбеляза Йоанис Партениотис.