Военен план за разполовяване на Европа

От друга страна - "старата Европа" (Франция и Германия, поддържани от няколко по-малки членки на ЕС) се противопостави на американците.

Сегашният етап би трябвало да е време на великодушие и помирение. Но вместо да се опитат да излекуват раната, някои в Европа правят така, че тя да се възпали.

Минисрещата на високо равнище на 29 април, свикана от белгийския премиер Ги Верхофстат, засилва вероятността разделението между двете Европи да стане постоянно и дори да се разшири. Лидерите на Белгия, Франция, Германия и Люксембург ще обсъждат създаването на европейски отбранителен съюз.

Възможно е да обещаят да сформират европейски военен щаб и агенция по въоръженията, да правят по-големи разходи за отбрана и да се защитават един друг при нападения. Те ще заявят, че и други могат да се присъединят към тях.

Каквото и да излезе от всичко това,

срещата ще причини голяма вреда на ЕС

и на трансатлантическите отношения. САЩ ще сметнат инициативата за антиамериканска и антинатовска. Всъщност точно четирите правителства бяха тези, които в началото на годината блокираха съюза, като спряха помощта на НАТО за Турция.

Новите европейски стремежи към отбранителна автономия ще дискредитират Европейската политика по сигурността и отбраната (ЕПСО), обединяваща 15-те страни-членки на ЕС.

Стремежите се проявяват точно когато американците се съгласиха съюзът да поеме скромната мироопазваща мисия на НАТО в Македония. Пентагонът може да използва тази четиристранна инициатива като претекст, за да блокира плановете на ЕС да поеме мироопазването в Босна догодина. Брюкселската среща ще зарадва "ястребите" в Пентагона, защото ще задълбочи разделението между новата и старата Европа, което пречи на ЕС да осъществява по-ефикасна обща външна политика.

Тази среща ще постави в затруднение британския премиер Тони Блеър.

Той и френският президент Жак Ширак дадоха старт на ЕПСО през 1998 г. и ѝ вдъхнаха нов живот на срещата си в Туке през февруари. Но възникването на отбранителен съюз без британско участие би направило Обединеното кралство (което не се е присъединило към еврото и Шенгенското споразумение) да изглежда наполовина вън от ЕС. В такъв случай за Тони Блеър ще е по-трудно да твърди, че е водещ политик в Европа, и да убеждава британците, че трябва да се приобщят повече към Европейския съюз.

Другите страни, неучастващи в брюкселската среща, едва ли ще се присъединят към инициатива, която има

антиамерикански подтекст.

Те смятат, че е глупава идеята за създаване на отбранителен съюз без Обединеното кралство, при положение че британските въоръжени сили са най-опитните в Европа.

Френско-германският двигател - дори да е подсилен от Белгия и Люксембург, няма необходимата мощност, за да тегли напред целия съюз.

Така че, защо се свиква тази среща? Ги Верхофстат, изправен пред избори идния месец, се надява, че форум на високо равнище на страни-противници на войната ще увеличи неговата популярност.

За Жак Ширак срещата е възможност да изпълни стари голистки мечти.

Вече над 40 години Франция се старае да откъсне Германия от трансатлантическите ѝ връзки и от нейната фокусирана в НАТО отбранителна политика и да я насочи към идеята за независима европейска отбрана. Френско-германски отбранителен съюз бе предвиден в Елисейския договор от 1963 година. Но Бундестагът ядоса Шарл де Гол, като добави преамбюл, в който се заявява, че договорът няма да засегне ангажиментите на Германия към НАТО, и по този начин анулира цели части от документа.

Сега, 12 години след отпадането на съветската заплаха, германският канцлер Герхард Шрьодер съвсем преднамерено и вероятно завинаги разчупи този исторически модел, за да застане редом с Франция и нейната все по-голистка външна политика.

Шрьодер е благодарен на Франция, задето не остави Германия в изолация

по въпроса за Ирак. Той успя и да изпълни предизборните си обещания. Германският пацифизъм е влияел върху външната политика на страната в продължение на половин век и това е разбираемо. Но едва след обединението можаха ясно да изразят позициите си 16-те милиона граждани на бившата Източна Германия, идващи от по-силно изразена антиамериканска култура.

Герхард Шрьодер се надява, че тази нова позиция на Германия може да разшири ролята ѝ в Европа и в света. Той очевидно споделя виждането на Жак Ширак за необходимостта да бъде ограничена властта на действащите все по-едностранно Съединени щати.

Възможно е канцлерът да е започнал да споделя и някои от опасенията на Ширак от разширяването на ЕС. Френският президент изглежда смята, че устоите и ръководството на Европа от 25 страни може да бъдат осигурени само от своеобразно ядро - в което Франция, разбира се, играе важна роля.

Господата Ширак, Шрьодер и Верхофстат вероятно са прави да смятат, че в разширения и по-разнолик ЕС интеграцията в отбранителната област ще изисква авангард, който да определи темпото на движение. Но основаващо се на антиамериканизъм ядро няма да свърши работа. Те постъпват неразумно, като подемат тази инициатива - а и моментът за нея е повече от неподходящ.