Военните бавят проверките за достъп до класифицирана информация

Военните закъсняват с проверката на хората, които трябва да получат сертификат за работа с класифицирана информация. Това стана ясно днес от изявление на шефката на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова.

Служба "Сигурност, военна полиция и военно контраразузнаване" в МО трябва да ускори своята работа по проучването, заяви Маркова. До пролетта на 2004 г. съотношението между военни и цивилни, които трябва да получат сертификати за достъп до национална класифицирана информация, трябва да стане 3:1. Това означава, че от 1500-те имена, подадени вече в Брюксел, 1200 трябва да са военни, а 300 - цивилни. В момента е точно обратното - сертификати са издадени на 348 военнослужещи и 1458 цивилни. ДКСИ е върнала около 300 други разрешителни на органите по проучване заради допуснати фактически грешки.

Генералният щаб на Българската армия все още не е посочил своите организационни единици, съобщи още Маркова и обясни, че там разрешения се издават на представители на отделни поделения. Това създава известен проблем, каза Маркова.

До момента 60 българи - 30 военни и 35 цивилни, имат сертификати за работа с натовска защитена информация, съобщи Маркова. 13 от тях са били издадени във вторник. Проверяват се други 218 българи.

Вицепремиерът Панайотов форсирал проверките за достъп до класифициарна информация С назначаването на Пламен Панайотов за вицепремиер, който наблюдава всички ведомства, които работят за членството ни в НАТО и ЕС, сред които е и ДКСИ, координацията и организацията на работата се подобри, каза Цвета Маркова днес. Тя похвали Панайотов, че след като от ДКСИ му се оплакали от забавяне на проверките, положението се променило. Беше отчетено засилване на подаваните към комисията дела за проучване, което преди това беше дало повод за известна загриженост в Брюксел, заяви Маркова. Тя се надява да пролетта на 2004 г. България да разполага с достатъчен брой експерти, които да работят в комитетите на НАТО.

Брюксел препоръчва да се засили контрола от страна на политическото ръководство при спазване на сроковете, залегнали в плана за действие за членството ни в НАТО, отбеляза шефката на ДКСИ. Това е изискването към България, след като изтече 90-дневният срок, в който страната ни е показала, че може да гарантира за надеждност на българите, които ще работят с тайните на пакта.

Генералният щаб, който е определен за национален орган по разпределение на криптографските ключове, трябва да създаде необходимата организация и да започне да работи, каза още Маркова.

България изостава и с подписването на двустранни договори със страните-членки на НАТО за опазване и предоставяне на секретна информация, стана ясно от изявленията на Маркова. Това е условието службите и органите, работещи с класифицирана информация в алианса, да си взаимодействат достатъчно пълноценно. Натовските държави настоявали да се ускори процедурата по сключването на подобни договори.

Подобни споразумения има подписани само със САЩ и Германия. Маркова съобщи, че без двустранни договори със страните-членки ние ще получаваме само обща класифицирана натовска информация. Няма да може обаче да ползваме детайлна информация от дадена държава - примерно Италия, по проблеми, поставени от алианса. Маркова добави, че при липса на двустранни договори ще бъдат затруднени проверките на кандидат-купувачи, които трябва да бъдат проверени за достъп до индустриална сигурност, ако тръжните книжа по дадена приватизационна процедура съдържат класифицирана информация. Няма да може и чужди експерти да влизат в наши заводи, ако има класифицирана информация, свързана с производството. Това със сигурност важи за военните ни заводи.

Маркова посочи, че типов договор миналата година е бил разпространен чрез нашето външно министерство до страните-членки на НАТО. Той обаче се отнасял до защита и ползване на обща натовска класифицирана информация, а някои държава предпочитали да сключат подобни споразумения специално за военните тайни. Така Великобритания например разделяла военната от общата класифицирана информация. Маркова поясни още, че при подписването на подобни договори за военните от името на правителството те се парафирали от министъра на отбраната, а за общата натовска информация - от външния министър.

ДКСИ няма да толерира презастраховане с по-голяма секретност

Служителите по сигурността в отделните ведомства ще носят по-голяма отговорност при неправилно поставен гриф за секретност, предвиждат промени в закона за защита на класифицираната информация, изготвени от ДКСИ.

Комисията няма да толерира презастраховане с поставяне на по-високо ниво на защитеност, заяви шефката ѝ Цвета Маркова и декларира, че ще участват в проверки за злоупотреба с надкласифициране на информация.

Маркова каза това, помолена да коментира опасенията на шефката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова от вчера, че се засилва законодателно уредената полицейщина чрез закона за достъп до класифицирана информация.

В сряда вътрешният министър Георги Петканов пък обяви, че журналисти може да получат 2 години затвор, ако тиражират информация без да са знаели, че тя е класифицирана. Нов раздел в Наказателния кодекс предвижда до 15 години затвор за всеки, който с разгласяване на държавна тайна навреди на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционния ред. Ако престъплението е извършено от длъжностно лице, наказанието ще е 20 години затвор.

Мястото на секретната информация не е по вестниците, държавните интереси повеляват тя да бъде добре съхранявана, заяви Маркова. Тя уточни обаче, че подкрепя само онези от предложенията на Петканов, които предвиждат наказание за действия, които действително са застрашили националната сигурност и суверинитета. Маркова смята също, че само върху такива документи трябва да се поставя гриф за секретност.

Шефката на ДКСИ поясни, че наказанията за злоупотреба с тайните се вписват в НК по настояване на Брюксел за по-ясна политическа воля и по-ясно отношение към нерегламентирания достъп до класифицирана информация у нас.

ДКСИ ще преглежда списъците на тайните във ведомствата и ще дава "задължителни указания" да се спазва закона, каза Маркова, помолена да коментира казус, в който журналист отива на съд за огласяване на информация, която неправилно е била засекретена. Тя обаче заяви, че на този етап няма процедура, по която ДКСИ би могла да санкционира министър за поставено ниво на секретност. Ако липсва политическа воля, ще се наложат още промени в закона, смята Маркова. Тя отбеляза, че Чехия са променяли 8 пъти закона си през първите две години след приемането му.

В ДКСИ очаквали доклади за извършеното прочистване на архивите из ведомствата. На 3 май 2003 г. е изтекъл срокът, в който във всички ведомства е трябвало да намалят с по една степен на долу нивото на защита на тайните материали.