Военните медии стават все "по-скъпи" за данъкоплатците, но с неясен ефект

На фона на политическите признания, че за много и съществени дейности в армията пари не стигат, Министерството на отбраната продължава да издържа собствени телевизия и вестник, които гълтат близо 2 млн. лева годишно. При това интересът към тези медии е минимален, а ефектът от съществуването им – спорен.

Ведомствените медии са възможен инструмент за популяризиране на военната професия и дейността на въоръжените сили сред обществото, както и за предоставянето на специфична информация за служителите и проявяващите интерес към темата.

Функциите и таргета на българските военни медии обаче са твърде неясни. Аудиторията им е ограничена – сред военнослужещите, а съдържанието им традиционно се съобразява с интересите на политическо ръководство. Липсва каквато и да е публична информация дали е правена някаква независима оценка за ефекта от работата на тези медии, дали нещо трябва да се промени и в каква посока.

Министърът на отбраната Ангел Найденов съобщи наскоро, че планира "пълната им оптимизация". Ще бъде създаден нов информационен център, който ще бъде пряко подчинен на военния министър. Структурата ще обхваща и трите информационни канала - ВТК, вестник "Българска армия" и военната киностудия "Арми филм студио".

ВТК без рейтинг и набъбваща издръжка

През 2013 г. издръжката на Военния телевизионен канал (ВТК) и вестник "Българска армия" е общо около 1.8 млн. лева и в тях работят съответно 34 и 23 души.

Въпреки че издръжката на телевизията само за тази година е 1.4 млн. лева, ръководството на Министерството на отбраната явно не проявява интерес какво е качеството на продукта и ефектът, който постига.

От военното министерство съобщиха в отговор на запитване на Mediapool, че не е правено проучване за рейтинга и пазарния дял на ВТК.

В последните четири години обаче разходите на телевизията непрекъснато се увеличават, като за 2010 година са били над два пъти по-ниски от сегашните – 623 343 лева. Разходите за телевизията се формират по три пера – заплати, други възнаграждения, осигуровки и издръжка.

За близо четири години общите приходи на ВТК са едва 1740 лева. Финансовият "удар" е реализиран през миналата година, когато телевизията е получила 1500 лв. за предоставено телевизионно време и 240 лева за заснет репортаж.

Няма каквито и да било други приходи, става ясно от отговорите на МО по повод запитването на Mediapool.

"Българска армия" продала за 4 години вестници за 1500 лева

Вестник "Българска армия", който е с многогодишна история, от няколко години вече е седмичник.

Тиражът на последните четири броя на седмичника през септември и октомври е по 1828 на брой, като от тях за свободна продажба се предлагат 120 броя седмично, от които продажбата е средно 20% или по около 25 броя на седмица.

Както и при ВТК, бюджетът на вестника всяка година расте.

Бюджетът на "Българска армия" за 2010 г. е 183 568 лева, за 2011 г.- 265 011 лева, за 2012 г. – 280 197 лева и за 2013 г. – 370 000 лева.

Според отговорите на МО, вестникът е генерирал за четири години общи проходи за 95 хиляди лева. За 2010 – 53 914, за 2011 – 32 764, за 2012 –3878, за 2013 – 4562 лева.

Приходите от реклама са общо 1055 лева, всичките за 2010 година.

От продажба вестникът пък е спечелил общо 1564 лева , от които 572 тази година.

Остава открит въпросът защо изданието не успява да спечели читатели сред многобройните сегашни и бивши военнослужещи, някои от които са изключително активни и проявяват интерес към специализирани онлайн издания и форуми, както и към други печатни издания.

От МО посочиха, че няма договори за закупуване на вестника с военни формирования и части, тъй като абонаментът е служебен.

За доставка на в. "Българска армия" през 2013 година за централната администрация на МО, за структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на въоръжените сили, обаче е сключен договор с Български пощи за близо 19 хиляди лева.

"Българска армия" има собствен сайт, който повече прилича на ведомствен бюлетин.

Неосъществената медийна империя

Медийната група на МО можеше да се разшири и с ведомствено радио, ако плановете на един бивш министър от квотата на НДСВ се бяха реализирали.

Сред другите по-интересни моменти от медийната история на ведомството през последните години бе и идеята да бъдат командировани служители на ведомството по вестниците да отразяват военната тематика.