"Болна нация"

Военните не могат да намерят резервисти заради здравословни проблеми

Ниското заплащане и липсата на обществена подкрепа - основни проблеми за армията

Военните не могат да намерят резервисти заради здравословни проблеми

Военното министерство е затруднено да набере резервисти заради лошото физическо и психическо състояние на кандидатстващите.

Министерството на отбраната трябва да набере около 3000 резервисти, които да компенсират съкращенията във въоръжените сили през годината. В момента има обявени 1199 вакантни места.

Полк. Велчо Петков от Централното военно окръжие обаче съобщи в понеделник, че от 800 кандидати, едва 500 успели да преминат медицинските прегледи във ВМА, а от тях само 300 души - психологическите прегледи.

"Това говори, че нацията ни е много болна", коментира Петков по време на поредното заседание на Обществения съвет към Министерството на отбраната.

10 процента от прегледаните, са приемат веднага в болницата за лечение.

"Десет-петнайсет процента не завършват, тъй като се оказва, че имат различни наркотични вещества, и с цел да не бъдат регистрирани не завършват прегледите си. За съжаление много кандидати са болни, да не говорим, че и голяма част отпадат на психологическите тестове", посочи Петков.

Той припомни, че по време на задължителната военна служба наборниците са преминавали медицински прегледи на 18-годишна възраст и се е виждало какво е здравословното състояние на младежите. Сега това не се прави, а прегледите на 28, 29, 30-годишни младежи показват проблеми.

Според полковник Петков проблем пред набирането на резервисти е ниското заплащане затова има много повече кандидати за професионални войници.

Идеята на бившия военен министър беше резервистите да компенсират съкращенията. Резервистите ще получават годишно по една заплата, отговаряща на длъжността и званието им в армията. Те могат да участват и в мисии зад граница, като пределната възраст за войниците и сержантите е 55 години, а за офицерските кандидати и офицерите - 60 години.

В понеделник Общественият съвет към МО набеляза и някои от основните проблеми пред военната професия - недостатъчно заплащане, лоши социални условия, неясно кариерно развитие и липса на обществена подкрепа.

Бившият командващ Сухопътните войски генерал-лейтенантът от резерва Кирил Цветков, който е председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната, посочи, че военната професия се нуждае от масирана PR-кампания и широка обществена подкрепа. По думите му министерството не предприема мерки, а военните са оставени "сами да се защитават".

Васил Данов от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" посочи от своя страна, че българските военнослужещи през последните години, освен че не получават адекватно заплащане, са понесли тежки кадрови и демотивиращи удари.

"Смятаме, че незабавно трябва да бъдат отменени всички дискриминационни и демотивиращи поправки в законите, в Кодекса за социално осигуряване и в другите нормативни актове, които принудиха колегите ни твърде рано да напуснат въоръжените сили", каза Данов и призова и за пакет от мерки "за незабавно спасяване на професионалистите от БА".

Военните не приеха промяната в условията за пенсиониране, която наложи и изискване за възраст освен за стаж, проведоха две протестни шествия, а стотици напуснаха.

Данов определи ситуацията като тежък кадрови срив, предизвикан от правителството на "борисовци" и "дянковци".

Бившият началник на Генералния щаб на Българската армия Златан Стойков се обяви за ясни критерии и конкурси при кариерното израстване.

"Военнослужещият днес няма статус, офицерите, сержантите и войниците ни са без всякакъв авторитет", каза Стойков.

Директорът на дирекцията "Управление на човешките ресурси" в МО Антон Ластарджиев посочи, че ротационният принцип в кариерното развитие на военнослужещите е заложен в нормативната уредба, но на практика не се получава, а сред основните проблеми са непрекъснатите организационно-щатни промени.

Наскоро военният министър Тодор Тагарев коментира, че сред проблемите в сектора са "колеги, които дълги години работят в центъра на София и други големи градове, разменяйки инцидентно София с Брюксел, и това не се приема добре от обществото". Той коментира, че трябва да има мандатност, ротация и да се заменя щатна дейност с оперативна и с подготовка.

"Наясно сме,че има доста проблеми в ситуация на ограничени финансови възможности, но решенията трябва да бъдат реалистични", заяви още Ластърджиев.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?