Министърът на отбраната Велизар Шаламанов:

Военните плащания към Русия са неефективни и с висок корупционен риск

Служебното правителство готви програма за превъоръжаване за един милиард лева

Велизар Шаламанов, сн. БГНЕС

Военните разходи към Русия са много високи и имат допълнително висок корупционен риск, заяви служебният военен министър Велизар Шаламанов в петък.

Освен това разходите за поддръжка на самолети, радари и друга техника не помагат за технично обновление на българската индустрия.

"С използване на агенциите на НАТО и на ЕС ще търсим и солидарност от съюзниците, ще търсим решаване на този проблем за намаляване на зависимостта. Аз мога да ви кажа съвсем ясно, че разходите ще бъдат по-малки от това", каза Шаламанов пред БНТ.

Той съобщи, че ще предложи мерки за преодоляване на сегашната ситуация в програма за развитие на сектора до 2020 година.

Българската военна авиация и системите за противовъздушна отбрана са силно зависими от Русия, за което страната търпи критики от НАТО. Преодоляването на тази зависимост обаче минава през много сериозни инвестиции, които са невъзможни на фона на все по-ниския бюджет за отбрана, който отива предимно за покриване на заплатите и текущата издръжка.

В четвъртък Шаламанов и екипът му   обявиха  , че заради финансовите затруднения на министерството може да бъде забавено изплащането на дължими на Руската федерация 14 млн. лева за вече ремонтирани и доставени двигатели за изтребителите МиГ 29 и вноската за членството на България в НАТО.

В петък той потвърди, че по договора с руснаците са предвидени неустойки, но не уточни в какви параметри.

"Това, което можем да свършим като екип и в рамките на правителството, е приемане на визията "България в НАТО - 2020“. На нейна основа - разработка на програма, която да започне извеждане на несвойствени дейности от Министерство на отбраната, стартиране на многогодишни програми за сътрудничество с агенциите на НАТО и ЕС и ключови съюзници в НАТО и активиране на работата с Индустриалния форум, така че българската индустрия да участва в този процес на превъоръжаване, за който оценката ни е, че ще бъде на стойност 1 милиард лева в следващите години до 2020 година, по един много по-прозрачен, професионален като управление начин", посочи още Шаламанов.

През годините са изготвяни различни инвестиционни програми за модернизация на армията ни, но те остават само на хартия поради липсата на средства.

Най-скъпият предстоящ проект от модернизацията на армията е осигуряването на нов тип многоцеливи изтребител, тъй като в момента бойната авиация разчита само на руски машини. Според различни оценки само този проект може да достигне 1 млрд. лева. В същото време военният флот също обяви спешна нужда от нови кораби и подводница. Сухопътните войски също се нуждаят от нова техника.

Шаламанов за пореден път обяви обаче, че има за цел да подготви национална програма, която да позволи разходите за отбрана да се повишат до 2 процента от БВП към 2020 година.

Постигането на подобен процент обаче изглежда почти невъзможно на фона на реалната ситуация. В момента бюджетът за отбрана се движи около 1.3% от БВП, а тригодишната бюджетна рамка също предвижда подобни измерения.

НАТО обаче настоява процентът за отбрана в страните членки да бъде минимум 1.5%, като такъв ангажимент пое и президентът Росен Плевнелиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?