Военните разходи в света са се увеличили за първи път от 2011 година

Общите разходи за въоръжаване в света през 2015 година са се увеличили за първи път от 2011 година.  Ръстът е с 1 процент до 1.676 трлн. долара, сочи докладът на Стокхолмския Международен институт за проучване на мира СИПРИ, публикуван на сайта на организацията. 

 

Повишението отразява продължаващия растеж в Азия и Океания, Централна и Източна Европа и в някои близкоизточни държави. Същевременно разходите са се понижили в Африка, Латинска Америка и Карибския регион. 

 

Най-много за въоръжаване са похарчили САЩ (36 процента или 596 млрд. долара), Китай (13 процента или 215 млрд. долара), Саудитска Арабия (5,2 процента или 87,2 млрд. долара), Русия (4 процента или 66,4 млрд. долара). На петата позиция е Великобритания с 55,5 млрд. долара. 

 

Сред 15-те страни с най-голям военен бюджет най-голям растеж отчита Австралия (7,8 процента), а най-силно свиване - Италия (минус 9,9 процента). 

 

Комбинацията от високи цени на петрола и откриване и експлоатация на нови находища допринесе за увеличаване на военните разходи в редица страни през миналото десетилетие. Сривът в цените на черното злато, който започна през 2014 година, обаче почна да обръща тази тенденция в много държави, които зависят от петролните приходи. За 2016 г. се очакват още свивания на разходите. 

 

Най-силно намаляване на военните разходи, свързано с цените на петрола, през 2015 г. се отчита във Венецуела (минус 64 процента) и Ангола (минус 42 процента). Намаляване е отчетено също в Бахрейн, Бруней, Чад, Еквадор, Казахстан, Оман и Южен Судан. 

 

Въпреки поевтиняването на петрола някои страни износителки на черно злато миналата година са продължили да увеличават военните си разходи. Много от тях, най-вече Алжир, Азербайджан, Русия, Саудитска Арабия и Виетнам, са въвлечени в конфликти или се сблъскват с повишено регионално напрежение.

 

Разходите на Русия обаче са по-ниски от прогнозираното в бюджета ѝ, а разходите на Саудитска Арабия биха се понижили, ако не бяха допълнителните 5,3 млрд. долара, похарчени заради конфликта в Йемен. Русия и Саудитска Арабия планират да намалят военните си разходи през 2016 година. 

 

Военните разходи в Северна Америка и Западна и Централна Европа се понижаваха от 2009 г. до голяма степен заради световната икономическа криза, както и заради оттеглянето на по-голямата част от войските на САЩ и съюзниците им от Афганистан и Ирак. През 2015 г. обаче имаше сигнали, че тази тенденция е към края си. 

 

Военните разходи на САЩ са се свили с 2.4 процента през 2015 година - с много по-бавен темп на спад спрямо отчитания през предходните години. Това е резултат от действията на Конгреса на САЩ за частична защита на военните разходи от договорените по-рано мерки за намаляване на бюджетния дефицит. Очаква се през текущата година военните разходи на Вашингтон да останат на приблизително същото равнище в реални стойности. 

 

Общо разходите в Западна и Централна Европа са се понижили едва с 0.2 процента през 2015 година. Само в Централна Европа обаче показателят се е повишил с 13 процента. Особено засилено повишение на военните разходи се наблюдава в страните, граничещи с Русия и Украйна - Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Словакия, които имат най-силни опасения за намеренията на Русия след украинската криза. 

 

В Западна Европа военните разходи са намалели с 1.3 процента. Това е най-бавният годишен спад от началото на съкращаването на разходите, започнало през 2010 година. 

 

Великобритания, Франция и Германия обявиха планове за леко повишаване на военните разходи през идните години заради опасенията, свързани с Русия, и заплахата от "Ислямска държава". 

 

"Военните разходи през 2015 г. отразяват контрастни тенденции. От една страна, тенденциите отразяват ескалиращ конфликт и напрежение в много части на света. От друга страна, показват явен обрат от растежа на военните разходи, подхранен от поскъпването на петрола през изминалото десетилетие. Тази непостоянна икономическа и политическа ситуация създава несигурна картина за идните години", отбелязва ръководителят на проекта Сам Перло-Фриймън.