Военният министър: България трябва да осъзнае, че е в хибридна война

Най-доброто противодействие е преодоляването на уязвимостите ни, смята Велизар Шаламанов

Николай Ненчев, сн. БГНЕС

"Независимо дали искаме или не, дали мислим по един или друг начин, хибридната война съществува реално в България сега", заяви военният министър Николай Ненчев във вторник.

Според него "предизвикателството е да бъде осъзната и призната тази истина, защото ако постигнем съгласие за характера на проблемите, ние много по-лесно ще можем да се справим с тях“.

Той обаче не каза какви конкретни мерки трябва да предприеме България, за да отговори на заплахите на хибридната война, а се ограничи с лаконичното: "разговор с хората и да се говори истината".

Въпреки че военното министерство официално посочи възприетата от Кремъл тактика за хибридна война като заплаха за сигурността, до момента не е обявено публично как България ще отговори на нея.

На въпрос как му действат слуховете, че ще бъде сменен, и дали го отклоняват от задачите, Ненчев посочи, че не се притеснява от слуховете, разпространени от руската пропаганда.

Външният министър Даниел Митов от своя страна посочи, че Русия опитва да ревизира европейския ред след падането на Берлинската стена. По думите му единствено една по-обединена Европа, ще успее да гарантира необходимия просперитет на обществото.

Най-добрият отговор – прекратяване на зависимостта от Москва

Служебният военен министър в кабинета на Георги Близнашки Велизар Шаламанов, който също участва в конференция за готовността на България да защити ценностите си, коментира, че най-добрият отговор на хибридната война е България да неутрализира слабите си места.

Той посочи конкретно уязвимостта ни в енергетиката и кибер сигурността ни, както и зависимостта от руската техника. Именно тези слабости създават условия да действат методите на хибридната война у нас.

В момента българската бойна авиация е изцяло зависима от Москва. Проблеми има и областта на противовъздушната отбрана (ПВО) и някои системи за управление.

Шаламанов припомни, че от години се коментира необходимостта старите руски изтребители МиГ 20 да бъдат заменени от съвместими с НАТО самолети, но все още нищо не е направено по въпроса.

В същото време Шаламанов отбеляза още, че Алиансът в момента укрепва капацитета си за неутрализиране на опитите страните членки да бъдат въвлечени в хибридна война и е сигурен, че решенията на НАТО ще бъдат успешни.

България – реален или фиктивен член на НАТО

Ненчев за пореден път защити необходимостта от повече средства за отбрана с нуждата от ускорено развитие на способности,

"Исканото увеличаване на бюджета за отбрана не е самоцел, това е единственият начин да гарантираме националната си сигурност", каза Ненчев.

България пое още миналата година ангажимент пред НАТО бюджетът за отбрана да бъде вдигнат през 2015 година, но правителството на Борисов оряза разходите с над 70 млн. лева и бюджетът се движи някъде около 1.1% от БВП. Управляващите обаче поеха ангажимент в рамките на следващото десетилетие да скочи близо два пъти до 2% от БВП.

"Въпросът днес е не дали споделяме европейските и атлантически ценности, а дали сме готови реално да ги отстояваме и защитаваме. Не е достатъчно само да заявим, че принадлежим към ЕС и към НАТО, а с нашите дела да докажем, че сме съюзници не само на думи, но и на дела. Въпросът сега е до каква степен де факто, а не де юре сме член на двата съюза", каза Ненчев.

По думите му кризата в Украйна представлява истински тест за това доколко сме в състояние да защитаваме споделените ценности.

"Преди незаконното анексиране на Крим и руската намеса в суверенна Украйна за много политици беше лесно да твърдят, че са "за НАТО" и "за ЕС", но когато самите евроатлантически ценности са поставени под заплаха от случващото се в Украйна, когато тези ценности трябва да бъдат защитавани и на практика, за много наши политици дойдоха сложни времена, каза Ненчев.

Русия иска да дестабилизира определени райони

Бившият външен министър Надежда Нейнски коментира, че целта на Русия е да неутрализира райони, които смята за свои сфери на влияние. За пример тя даде действията на Газпром, който опитва да парцелира газовите доставки в Централна и Източна Европа.

Нейнски посочи още, че десет години след ратификацията на договора за членство на България в НАТО се търсят начини за заобикаляне на изискванията на ЕС за обща система за енергийна сигурност и се дискутира неутралитет по горещата тема за анексирания от Русия Крим.

Според нея България все още не успява в достатъчна степен да защити пред обществото ползите от членство и това води, съзнателно или не, до компрометиране на избора в определени среди, отваря пространство за носталгични гласове и търсене на опасни алтернативи.

По думите ѝ рефлексът да се оправдават неуспехи в отделни сектори с последици от подкрепата за санкциите на ЕС срещу Русия, по-скоро би било израз на управленска неспособност да се работи в кризисни ситуации и да се търсят управленски решения и алтернативи на статуквото.

На конференцията бившият върховен главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа ген. Джоузеф Ралстън отбеляза демократичните постижения на България, като заяви, че е важно да се връщаме назад и да преценим колко много е постигнала българската държава в изминалите години.

Още по темата
Още от България