Военният министър плаши с ограничаване правомощията на президента

Военният министър Аню Ангелов заяви във вторник, че е готов да излезе с нов кандидат за шеф на военното разузнаване и е готов да инициира законови ограничения за правото на президента да отхвърля кадрови предложения на изпълнителната власт за въоръжените сили. Освен това Ангелов се обяви отново за сливането на военното и цивилното разузнаване, срещу което вече се обяви държавният глава Георги Първанов, и посочи, че "ще трябва през есенната сесия на парламента да видим какво можем да направим по този въпрос".

Ангелов коментира пред Нова телевизия, че няма "факт на отхвърляне от президента" на правителственото предложение комодор Валентин Гагашев да бъде назначен за директор на служба "Военна информация", тъй като има техническо време между отправянето на предложението и издаването на указа. Ако обаче Първанов откаже да подпише назначението, то Ангелов бил готов да направи ново предложение, но и то "сигурно" няма да е в лицето на кандидата, който се ползва с подкрепата на Първанов - по неофициална информация сегашният зам.-директор - полк. Венцислав Истатков.

Ангелов коментира, че има и друг зам.-директор на службата – бригаден генерал, но за него не се говори.

"Това ме навежда на мисълта, че той (Първанов) си е подбрал някакъв човек и иска той да стане директор. Но за съжаление това не влиза в неговите правомощия", посочи военният министър.

В момента изпълняващ длъжността директор на службата е ген. Детелин Мажгуров, котото визира и Ангелов.

Първанов все още на е подписал указа за назначението на предложения от правителството за директор на Служба "Военна информация" комодор Валентин Гагашев, който според президента бил подходящ за друга длъжност. Преди това Първанов отхвърли и другата кандидатура на военния министър – Динчо Карамунчев.

Държавният глава обяви, че е подкрепил първоначалната кандидатура на Аню Ангелов, за която във вторник министърът обясни, че е била издигната от него в неформален разговор с Първанов през април. Въпросната кандидатура е била на Истатков, но след това въпросът е бил обсъден от Съвета по отбрана и се е стигнало до нов кандидат.

Въпреки обявената от Ангелов готовност да излезе с трето предложение за шеф на службата, той се обяви за законови промени, които да ограничат възможността на президента да отхвърля кадрови предложение на правителството за въоръжените сили.

"Има едно решение на Конституционния съд по отношение на един казус с отхвърляне на предложение на Висшия съдебен съвет и то може да се приложи и тук в нашия случай. Не може безкрайно да се отхвърлят предложения на Министерския съвет от президента. Трябва да има някакъв краен брой откази. В случая с Бойко Рашков мисля, че Конституционният съд предложи това да стане само веднъж и на втория път президентът да е задължен да подпише указ. Нещо такова трябва да се направи и по отношение на армията. И аз силно се надявам, че дори ще направим, ако трябва, известни промени в Закона за отбраната и въоръжените сили това да стане факт. Тоест аз не мога да предлагам 10 или 15 души за една длъжност и на всяко мое предложение да се отговаря с "не", посочи Ангелов.

Военният министър се позовава на решение на Конституционния съд, свързано с назначенията с указ на президента. Въпросът за назначенията по предложение на Висшия съдебен съвет обаче, какъвто е и цитираният случай с Бойко Рашков, е уреден в конституцията. Според чл. 129 президентът има право на отказ само веднъж - "председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет, а президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение".

Такъв случай има през 1999 г., когато ВСС избира за главен прокурор Бойко Рашков, но тогавашният президент Петър Стоянов не подписва указа за назначаването му. След това е издигната кандидатурата на Никола Филчев, който оглавява държавното обвинение.

В основния закон обаче липсва такъв регламент за назначенията в армията, а от решение на Конституционния съд от 2002 година  по въпроса става ясно, че това не важи за предложенията на правителството.

Аню Ангелов коментира още, че "глобалното решаване" на въпроса в разузнаването е заложено в проекта за стратегия за национална сигурност – сливане на цивилното разузнаване (Националната разузнавателна служба, която е на подчинение на президента) и военното разузнаване.

"Този въпрос е поставен някъде далеч във времето. На мен ми се струва, за да могат да бъдат решени кардинално и проблемите във "Военна информация", от една страна, и в Националната разузнавателна служба, от друга, че трябва да се ускори този процес. Така че има редица въпроси, които могат да бъдат решени и законодателно и ще трябва наистина през есенната сесия на парламента да видим какво можем да направим по този въпрос", посочи Ангелов, който преди време обяви, че тази разузнавателна общност трябва да е на подчинение на правителството.

Идеята вече бе коментирана от Първанов, който обяви, че не трябва да се експериментира в момент, в който и “Военна информация“ и НРС са "в кондиция, вършат си добре работата".

Аню Ангелов изрази надежда, че "президентът ще изпълни своето обещание, направено в едно изказване, до края на месеца да има решение".