Военното министерство съчини куп стратегии и планове, които остават само на хартия

През последните две години екипът на военния министър Аню Ангелов облече нормативно сектора на отбраната, като подготви серия проектозакони, стратегии, планове и други документи, част от които вече са приети. Така бе отхвърлена значителна по обем работа и бяха начертани  рамките, в които трябва да се развиват въоръжените сили през следващите години.

Голяма част от стратегическите документи обаче се оказаха необмислени, неприложими и вероятно ще останат само на хартия.

Всички тези документи страдат от две основни грешки. Те са построени на нереалистична финансова основа – за отбрана да се отделят не по-малко от 1.5% от брутния вътрешен продукт. В тях са заложени и предварително обречени на неуспех цели.

Условието да се отделя 1.5% от БВП за сектора не бе изпълнено тази година, а едва ли това ще се случи и през следващите. Отделяният в момента процент е около 1.2%. По този начин част от плановете на армията се оказват неизпълними. Този път обаче с тях се е ангажирала и цялата държава, тъй като Националната  отбранителна стратегия, Бялата книга и други документи минаха и през парламента.

На този фон последва приемането на инвестиционен план на министерството, чиято основна отличителна черта е, че в него няма конкретни финансови разчети, а още при представянето му военният министър обяви, че планираните проекти може и да не случат или ще бъдат заменени с други. Сред заложените амбициозни цели в инвестиционния план е купуването на изтребители, което се очаква да глътне около 1 млрд. лева или половината от парите за модернизация на армията. Засега няма изглед този разход да бъде осигурен от бюджета през следващите години.

Така заради грешните финансови параметри държавата ще се принуди да не изпълнява приетите от самата нея документи.

В серията планове и стратегии се забелязват и някои противоречиви данни, например колко точно е числеността на армията.

Освен с конкретните планове министерството се зае и с подготовката на поредица закони. След като ГЕРБ пренаписа Закона за отбраната, парламентът прие Закон за военната полиция и предстои да влязат за разглеждане проектозаконите за военното разузнаване и за резерва.

Така военната полиция се сдоби със собствен закон и по-детайлно регламентиране на функциите ѝ, което бе наложително.

Същото ще се случи и с военното разузнаване, макар около този законопроект да има много неизвестни. На първо място не е ясно защо ще се приема закон само за военното разузнаване, при положение че все още не е ясна визията на управляващите за цялото разузнаване. Бяха представени различни идеи, повечето от които за обединяване на военното и цивилното разузнаване, което да мине през приемането на общ закон.

Другият законопроект, който вече е вкаран в НС, е за резерва. Основната му цел е да компенсира с резервисти военните, които предстои да бъдат съкратени. Наред с това обаче той предвижда и военно обучение в средното образование, което едва ли е ясно на някой как точно ще се случи, при положение че в образователните закони не се предвиждат подобни изменения..

Военното министерство заложи и на приемането на конкретни планове за решаването на проблемите с многото имоти с отпаднала необходимост и с утилизиацията на излишното имущество. Вместо конкретни планове обаче тези документи се оказаха просто пожелателни отново заради грешните параметри, на които са стъпили.

Според плана на МО до края на 2014 година ведомството трябва да се освободи от ненужните муниции. И след 2014 година да се съхраняват едва 2-3 хил. тона.

Този план обаче вече сериозно изостава и не става ясно защо военният министър продължава да се позовава на него. Според новия план за развитие на въоръжените сили до 2014 година трябва да бъдат осигурени около 114 млн. лева за утилизация. Само за 2011 година сумата трябва да е 45 млн. лева, а за 2012 – 60 млн. лева. Тази година обаче заделените средства са само 1.3 млн. лева и то останали от проваления конкурс за утилизация миналата година. С тези средства трябва да бъдат утилизирани 1300 тона. В същото време непрекъснато се натрупват още количества ненужни муниции.

Военният министър реши да вкара в документи и антикорупционната си воля.

Така МО прие и Кодекс на етичното поведение за служителите на ведомството. В него се посочва, че при всички бизнес контакти служителят трябва да подхожда "предпазливо" и да си задава въпроса дали връзките му могат "да излязат на светло, да бъдат отразени в медиите или да представляват свободно достъпна информация". В етичния кодекс е записано, че е добре всеки да си зададе въпросите: тези връзки или взаимоотношения могат ли да излязат на светло, да бъдат отразени в медиите или да представляват свободно достъпна информация в рамките на организацията и основателен ли е изборът на действие.

Поредицата от документи се допълва и от приетата наскоро стратегия за изтеглянето от Афганистан. За близко време са планирани промени в Устава на въоръжените сили.

Макар да са писани с добри намерения, количеството на документите може да се окаже за сметка на качеството им и да доведе до объркване вместо до предвидимост в сектора на отбраната.