Война между съда и адвокатурата за резервния защитник

Висшият адвокатски съвет се противопоставя на закона и възпрепятства изпълненията на съдийските нареждания за назначаването на резервни защитници в определени дела. Това стана ясно в четвъртък след публикуването на доклад на комисията за проверка на делата с голям обществен интерес в съдебния съвет.

В документа директно се заявява, че адвокатският съвет се противопоставя на нормите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В редица случаи съветът е давал указания на адвокатските колегии по места да не определят резервен защитник, въпреки назначаването му от съда. Подобни случаи са докладвани от магистрати от Пловдив, Варна и София.

Адвокатските колегии от своя страна са започнали да отказват да изпълняват съдебни актове за назначаване на резервен адвокат, позовавайки се на указание за вътрешно ползване на Висшия адвокатски съвет.

От адвокатска колегия във Варна са преминали всякакви граници, изразявайки "категоричното мнение", че имат всички правомощия да преценяват целесъобразността на исканото от съда определяне на резервен защитник. На това основание са регистрирани редица откази от адвокатската колегия за определяне на резервни защитници.

Фигурата на "резервния защитник" бе фокус на последните промени в НПК, инициирани от ГЕРБ. Резервен защитник може да се назначава от прокурор в рамките на досъдебното производство и от съдия, когато делото влезе в съдебна фаза. Резервният защитник поема своите функции само, ако редовният пълномощен адвокат безпричинно не се явява по делата.

По време на дебата в Народното събрание от Висшия адвокатски съвет се обявиха против въвеждането на тази фигура в НПК и обявиха инициативата на ГЕРБ за противоконституционна. Конституционният съд обаче не я сметна за такава.

Проблемът ще бъде изглаждан на срещи между ВСС и адвокатурата. В същото време съдебният съвет констатира, че "резервният защитник" има силен дисциплиниращ ефект върху адвокатите и те намират начин да се явяват по делата си.

В съдебната система обаче се задълбочават проблемите с представянето на мними болнични листове, които се използват като оправдание за отлагане на делата. Друг много голям проблем е изострящата се криза с медицинските експертизи. Както Mediapool писа в сряда, очаква се от 16 май голяма част от съдебните медици да спрат да дават заключения по дела заради неплатени с години хонорари.

Според ВСС този проблем, както и всеобщият недостиг на експерти, създава реална опасност от блокиране на наказателния процес. Т. н. правителство на съдебната власт предлага да се подготви специален закон за вещите лица.

По време на дискусията във ВСС председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев разкритикува останалите две власти заради нежеланието им да се занимаят с проблемите на съдебната власт. Той даде пример с последното пилотно решение на Европейския съд в Страсбург, в което се казва, че България има "системен проблем" с бавното правораздаване. Съдът даде 12 месеца на институциите да вземат мерки.

Груев съобщи, че още преди година българският представител в Страсбург е предупредил всички институции в държавата за предстоящото решение за бавното правораздаване. Той обясни, че отговор е изпратен само от Върховния касационен съд.