Властите в Северна Македония не одобряват създаването на ново българско сдружение, което да носи името на цар Фердинанд и така се продължава одисеята около откриването на различни клубове и центрове от двете страни на границата, която генерира сериозно напрежение през последните месеци.
Към македонското правителство работи специална комисия, която преценява използването на имена на исторически личности от фондации и сдружения, и именно тя е дала отрицателно становище по името "Цар Фердинанд".
Крайното решение за регистрацията трябва да бъде взето от Министерството на правосъдието и Централния регистър на Северна Македония.
"Тази личност стои начело на българската държава във време, когато се водят няколко войни, които за македонците означаваха кръвопролития и унищожение и ние преценихме, че името на такава личност ще предизвика негативни чувства сред голяма част от македонците", каза председателят на комисията Бобан Петровски, цитиран от БТА.
Това е първото решение на комисията, която бе създадена след напрежението и посегателството срещу новооткритите български клубове "Цар Борис III" в Охрид и "Иван Михайлов" в Битоля. Македонските власти обявиха имената им за "спорни" и македонският парламент форсира приемането на законодателни промени, според които те не могат да имат "спорни имена".
Впоследствие частни лица откриха македонски клуб "Никола Вапцаров" в Благоевград.
Македонският външен министър Буяр Османи коментира, че Скопие няма нищо против да се отварят културни клубове и в Република Северна Македония и в България.
"От това, което се случва с тези клубове се вижда, че ние влизаме в надпревара и откриването им се превръща в инструментализиране на правата на общностите, което не е в духа на добросъседството", коментира той.
Османи посочи, че имената, избрани за културните клубове в Битоля и Охрид, според него "не са добронамерени", че това не е помогнало на българската общност в страната, и в крайна сметка не е постигнато нищо, освен поляризиране на обществеността в страната.
Той не одобрява и отварянето на клуба "Никола Вапцаров", който не би изиграл недобра роля, защото "това е в негативен цикъл на отношения".
Клубовете се използват активно от македонските опозиционни партии ВМРО-ДПМНЕ и "Левица", които раздухват антибългарска истерия и я насочват срещу управлението в Скопие.
България се съгласи да отвори вратата на Северна Македония към ЕС, но под условия.
Най-важното е българите да бъдат вкарани в македонската конституция, срещу което се обяви ВМРО-ДПМНЕ. Така не може да се събере изискваното двете трети мнозинство за промяна на основния закон.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
17 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
И македонските българи са невежи и прости като мизийските, тракийските, софийските българи и шопи. Историята им е предоставила велики имена, с които могат да се гордеят. Първо Хан Кубер братът на Аспарух, създал Куберова България по долините на Струма и Вардар чак до Солун. Вторият е Хан Крум, обединил Аспарухова и Куберова България и създал предпоставки за Първата българска империя. Следва Борис I, просветителя и обединителя, изпратил Климент и Наум да просвещават невежите в Охрид и Симеон Велики владетеля на Българската Империя от Черно до Адриатическо море. Златни имена за клубове, а те се хванали за някакви второстепенни царе и политици само да дразнят „великомакедонците“!
Писмо от 1912 г. на митрополит Неофит на Скопие и пръвенците на Скопие до цар Фердинанд, след изстъпленията и сръбските зверства над дедите на днешните македонски българи:
„До Негово Величество
Фердинанд I, Цар на Българите
въ Ст. София.
Ваше Величество,
Петвековните страдания и мъки на християнина-робъ въ пределите на бившата Европейска Турция намериха откликъ в пълното съ любовъ и състрадание сърдце на Ваше Величество, под чието мъдро 25 годишно управление младото Българско Царство достигна …
високо развитие въ всеко отношение и такава сила, предъ която потрепера и поиска милостъ грозния нашъ досегашенъ господаръ – тиранинъ.
Господарю,
Няма днесъ българинъ, който да не благослови името на Ваше Величество, Великиятъ Царъ-Освободителъ, за дето с мощното оръжие на българския войникъ благоволихте да скъсате веригите на робството на един голямъ дялъ от българското отечество, останало неосвободено след паметната Руско-турска война презъ 1877 г.
Погледите на всички българи отъ тия краища винаги са били обърнати къмъ едноплеменния свой братъ въ младото Българско Царство и къмъ Неговия Великъ и Мъдъръ Вождъ и дълбоко са вярвали, че той ще бъде техниятъ избавителъ отъ тежките мъки и страдания. Тия българи са били дълбоко убедени, че не е далечъ денътъ, когато всички ще бъдемъ събрани подъ крепкия скиптъръ на Ваше Величество, и ще заживеемъ единъ истински човешки животъ. Тая вяра е крепяла неосвободения българинъ през всичкото време, отъ когато съществува Българската държава; тая вяра го е въодушевлявала да се бори юнашки срещу тиранията, както и срещу разни чужди религиозни и инородни пропаганди, които се домогвали с най-непростени средства да променятъ неговата праотеческа вяра и народностъ.
И когато на 5 октомврий т.г. се чу мощното слово на Ваше Величество, че сте решили да обнаждите меча си срещу нашите потисници-турците, сърдцата на всички ни се изпълниха съ радостъ, защото напълно бяхме уверени, че правдата ще възтържествува, че кръстътъ и българскиятъ лъвъ ще потъпчатъ полумесеца и дивата сила на тиранина и че нашите дългогодишни въжделения да се видим всички обединени подъ един скиптъръ и около престола на Ваше Величество се сбъдватъ вече.
Такива чувства са вълнували и сърдцата на грамадното българско население отъ важната и скъпа за всички ни Скопска епархия, която захваща единъ голямъ дялъ от северо-западна Македония. Няма нужда, мислимъ, да се простираме тукъ и да описваме значението на Скопйе и околностьта в стратегическо и икономическо отношение за цяла Македония, па и за Велика България; няма защо и да се говори за народността на тукашното християнско население.
Не можемъ обаче да премълчимъ факта, че това население от незапомнени времена се е считало за българско, за каквото и всички чужди и наши учени го признаха. В Скопйе и епархията му наедно с Дебърско най-свято се е пазила в църквите и училищата, доколкото ги имало, старобългарската книга, завещана им от Солунските братя Св. Св. Кирил и Методи. Скопйе и епархията му първи измежду всички епархии въ пространното ни отечество още презъ първата половина на миналото столетие са поискали български митрополитъ, вместо гръкъ и отъ тогава не са преставали да отстояватъ своето национално право.
Самите турци за българско са считали тукашното християнско население презъ всичкото време на своето господарувание. Въ фермана за съграждането на Скопската катедрална църква (1835 г.) изрично е казано, че тая черква е за българите. Християнското население на Скопската епархия се признава за българско още през 1870 г., когато турската властъ издаде бератъ за български Скопски митрополитъ.
Най-несправедливиятъ между турските Султани – Султанъ Хамидъ не можа да игнорира дългогодишните настойни и справедливи молби на епархийското българско население въ най-ново време, а го удостои съ роденъ архиерей през 1890 г. и от тогава и по-напредъ шестима вече такива възседватъ на тоя Св. престолъ. И това българско население е пазило своите български нрави и обичаи и самоотвержено е защищавало своето българско име, църквата и учебните си учреждения, тия лостове за закрепванието на националното име и съзнание, срещу посегателството отъ страна на чуждите пропаганди.
Особено то се бори срещу сръбската пропаганда, която през последните 20-25 г. поддържана от турската властъ, употреби най-ниски средства в борбата си. И при все това, успехътъ й бе незначителен, както се вижда отъ следната таблица за християнското население въ Скопска епархия:”
(Следва подробно описание на броя БЪЛГАРСКИ къщи и СЪРБОМАНСКИ къщи в Скопие, Тетово, Куманово, Паланка, Гостивар, Кратово, Кочани, Щип, Царевска нахия и селата в техните околии…..)
Над 80% от къщите са български, сръбски въобще няма, а има сърбомански, които са главно в селата. Тяхното наличие там се обяснява с „ония непростени и безчовечни средства, съ които си служеше напоследък сръбската пропаганда. Така, в Гостиварско тя е имала съ помощта на златото въ услугите си кървожадното арнаутско население, а в Кумановската и Палапечката околия бе употребенъ нечуванъ тероръ отъ страна на сръбските чети, явно закриляни и подпомагани от турската властъ.
В Скопйе обаче, както и въ другите околийски средища, гдето тоя произволъ не можеше така открито да се упражнява, нашето надмощие е грамадно. Скопйе, наедно с Куманово, изложени на преките и най-силни удари на сръбската пропаганда, достойно са отстоявали борбата, запазиха наедно съ своята чисто българска физиономия и оная на останалата Македония.
Шаръ-планина и до днесъ си остава естествената етнографическа граница между сръбското и българското племе. На югъ от тая планина няма сърби; изкуствено създадените такива, стига да се премахнатъ причините, веднага ще съзнаятъ своята народностъ, към която по езикъ, по нрави и обичаи се отнасятъ.
И на това грамадно българско население въ епархията ни, както бе забелязано, винаги, Ваше Величество, погледите му са били обърнати къмъ своите еднокръвни братя оттатъкъ Рила, като са вярвали дълбоко, че въ щастливия часъ, когато се сломи тежкото турско иго, и те ще съставятъ частъ от целокупното ни българско отечество.
С такава надежда те приветстваха настоящата освободителна война на съюзните Балкански държави, в която война най-много и най-скъпи жертви даде Царство България. Съ такава надежда ние посрещнахме и сръбските войски, които на 13 м. м. Октомврий следъ боя имъ с турците при гр. Куманово, завзеха Скопие без никаква съпротива.
(б.р. Българският Генерален щаб, под влияние на русофилите в него, е дал нареждане на македонските чети да помагат на сърбите!?).
Не трябваше обаче да се измине и единъ месецъ, за да се убедимъ, че новонаредената в Скопйе и Скопско, както и в другите градове на епархията, завзети от сръбските войски, сръбска властъ погледна на нас българите като завоювани, а не освободени християни. Тая власт игнорира всичко българско, даже не ще да се чуе името българинъ, а имаме положителни данни, че органите на тая властъ заплашватъ българското градско население, като го заставят още отъ сега да се казва сръбско и да презира всичко българско.
Тукашното наше българско население особено се отчайва, като чете по разните български и чуждестранни вестници, че между Царство България и Сърбия имало съглашение, според което цяла северо-западна Македония, дето изцяло почти спада нашата епархия съ градовете: Скопйе, Тетово, Гостиваръ, Куманово, Паланка, Кратово, Щипъ и Кочани с околиите имъ е била отстъпена на последната – Сърбия, а държенето на органите на сръбската властъ въ освободените чисто български места, незачитанието на българския език и българските учреждения в тия места дохождатъ да потвърдятъ съобщенията на вестниците.
Всичко това довежда ни до положението да се чувстваме изпаднали въ едно ВТОРО РОБСТВО, МНОГО ПО-ГРОЗНО И С МНОГО ПО-ЛОШИ СЕТНИНИ ЗА НАШАТА НАРОДНОСТ въ тоя край.
Ваше Величество,
При все и да признаваме, че в тия съдбоносни минути Вамъ и на Вашата славна армия предстоятъ важни дела, ние, пълномощниците на българското население въ Скопската епархия, счетохме за свой непремененъ дългъ да донесемъ до знанието на Ваше Величество всичко гореизложено и да Ви помолим най-покорно в името на общебългарските висши интереси да излеете милостьта си към тукашния български край населенъ с чисто българско население, като упражните всичкото си влияние, щото и тоя чисто български кътъ да се впише в пределите на Царство България, за да бъде напълно постигнатъ идеала ни за една целокупна Велика България.
Ние напълно се надяваме, че желанието и просбата ни ще се вземат непременно подъ патриотическото внимание на Ваше Величество, Великия Царъ-Освободителъ и че нашето хубаво Скопйе ще краси като скъпоцененъ камъкъ за винаги Короната на Ваше Величество Великия Царъ, както и на династията Ви.
Нека по тоя начинъ, Ваше Величество, се даде възможностъ и на тая частъ отъ българското население, което до сега е живеело съ идеала да влезе в пределите на Велика България и е пазило най-свето тоя идеалъ, нека, казваме, му се даде възможностъ да извика то наедно съ всичките верноподани българи открито и велегласно:
Да живее Негово Величество Фердинандъ I, Царътъ на Българите!
Покорни поданици на Ваше Величество.
гр. Скопие, 28 ноемврий 1912 год.
Скопски митрополит: (под.) Неофит
Пълномощници на българското население отъ Скопската епархия.
(Следват подписите имъ)
7. Бaлкaнcкитe вoйни ca зaгубeни зapaди пpeдaтeлcтвoтo нa двeтe pуcoфилcки пpaвитeлcтвa нa Гeшoв и Дaнeв, някoлкo гeнepaли-pуcoфили нaчeлo cъc cepийния нaциoнaлeн пpeдaтeл гeн. Paдкo Димитpиeв, кaктo и нa „Pуcoфилcтвoтo в Бългapия дocтигнaлo дo идиoтcтвo“. Вcичкo тoвa e пepфeктнo oпиcaнo в зaбeлeжитeлнaтa книгa „ПOГPOМA НA БЪЛГAPИЯ. ВИНOВНИКЪТЪ“ (1914) нa митpoп. Мeтoдий Куceвич. Пoимeннo e нaзoвaл пpeдaтeлитe: Pуcкия цap и pуcoфилитe. И зaвъpшвa c пpopoчecкo пpoклятиe зa paзпaдaнe нa Pуcия, кoeтo ce cбъдвa нa 3 мapт 1918.
6. НE цap Фepдинaнд „нapeди ЛИЧНO бългapcкитe вoйcки дa нaпaднaт пoзициитe нa cъpби и гъpци пpeз 1913 гoдинa“. Тaкaвa пpocтoтия мoгaт дa кaжaт caмo бългapcкитe вpaгoвe, pуcoфилитe и пpoф. Ивaн Илчeв, paзбиpa ce. Oт 110 гoд. e извecтнo, чe cpъбcкият кpaл Пeтъp e нaпиcaл пpoклaмaция зa oбявявaнe нa вoйнa нa Бългapия (зaлoвeнa e), paзпpaтил я нa чacтитe cи нa фpoнтa, нo БEЗ ДAТA! Дa я нaпишaт caми пpи вcякa мaнeвpa нa Бългapcкaтa apмия. И зaпoчвaт звepcки убийcтвa нa бългapcки ceляни и пaлeжи пpeд oчитe нa бългapcкитe вoйници, кaтo pуcкитe opки ceгa в Укpaйнa. Вpaгoвeтe ни пpипиcвaт винaтa.
3. Кoйтo нaпиca: "Aз cъм нeнaвиждaн oт pуcитe, зaщoтo винaги cъм paбoтил, paбoтя и, дoкaтo cъм жив, щe paбoтя зa paзвитиeтo нa нaциoнaлнoтo чувcтвo в бългapитe и зa тяxнaтa нeзaвиcимocт. Вceки нaпpeдък в тoвa oтнoшeниe ги oжecтoчaвa пpoтив мeн"; 4. Фepдинaнд нaпуcкa Бългapия нe „пo cилaтa мeждунapoднo peшeниe!!!“, a aбдикиpa дoбpoвoлнo. Цapcтвoтo нe изчeзвa кaтo Втopия paйx, Aвcтpo-Унгapcкaтa и Ocмaнcкaтa импepия; 5. Цap Бopиc III нe e cъглaceн дa ce въpнe в Бългapия, щoтo пpи вcякo нeгoвo пoявявaнe в кинoпpeглeдитe, зpитeли cтaвaли нa кpaкa, pъкoпляcкaли и викaли „Уpa!“ - плaшeли вpaгoвeтe.:)
Дo нeгpaмoтницитe #1, #4, #9: 1. Кoй нopмaлeн бългapин нe xapecвa цap Фepдинaнд, cъздaл „Бългapcкoтo чудo“: Нaпpaвил Бългapия 7-мa вeликa cилa, a „Бългapcкaтa apмия - нaй-кaчecтвeнaтa apмeйcкa eдиницa в Eвpoпa“?! Ocвeн pуcoфилитe, пoнeжe пoбeди във вoйнa pуcкитe им гocпoдapи, нaпaднaли Бългapия и ги нaкapa дa кaпитулиpaт тoчнo нa 3 мapт (1918). 2. Кoйтo пpъв oт влaдeтeлитe в cвeтa пpизнa нeзaвиcимa Укpaйнa и уcтaнoви диплoмaтичecки oтнoшeния c нeя, щoтo нeзaвиcимa Укpaйнa мeжду Бългapия и „Тюpмaтa нa нapoдитe“ (Бoтeв зa Pуcия) „му пpилягaшe кaтo pъкaвицa“, кaктo пишaт тoгaвaшнитe диплoмaти;
Тази "игра" трябва да престане, ако две страни със спорно общо минало, искат да имат безспорно общо бъдеще в ЕС. Продължаването й може да донесе само негативи - на Македония по пътя й към ЕС, а на нас като член на ЕС. Очевидноо е, че и при тях, и у нас има силно външно влияние тази "война на клубове" да задълбочи проблемите в отношенията ни на историческа основа. Ако някой наистина иска да почете памметта/дейността на историческа личност, то този избор не трябва да създава провокация за някоя от страните.
Като отговор, трябва да им се забрани да наименуват клуба в Горна Джумая "Никола Вапцаров", тъй като това е български гражданин, осъден на смърт за антибългарска дейност. Можем да им предложим да го кръстят "Кирил Григоров", което е рожденото име и име по паспорт на техния първи президент.
Цар Фердинанд?? Ами той докара нещастията на България! Той нареди ЛИЧНО българските войски да нападнат позициите на сърби и гърци през 1913 година. Губим зле замислената война и ставаме жертва на реваншистки настроения от тогава и досега! Четири поколения са минали! Време е да помъдреем - и българи, и македонци!
защо се занимаваме въобще с бобан и компания?