Война на сложните и скучни учебници

В Министерството на образованието, младежта и науката е започнала работа по актуализацията на учебните програми в гимназиалния етап като на първо място ще бъдат ревизирани тези по български език и литература. Това обяви в четвъртък министърът на образованието Йорданка Фандъкова.

Тя съобщи, че освен актуализация на учебното съдържание, така че то да бъде направено по-атрактивно, се предвиждат и повече часове за практическа насоченост – дискусии за упражнения и за развитие на речта.

Различни проучвания сочат, че учениците имат беден речник, а държавните зрелостни изпити показаха, че децата не могат да се изразяват в писмена форма. Родители и учители пък са единодушни, че учебниците са написани скучно, а някои от произведенията по литература не говорят на езика на днешните млади хора и са абсолютно неразбираеми за тях.

"Осъзнаваме, че много бързо се променя времето и е нужно да помислим, как да направим обучението по български език по-атрактивно", каза Фандъкова. По думите ѝ се "изисква концепция за цялостната промяна, а не частична промяна на даден учебник за учебен предмет".

"Над 90% от учителите желаят промяна в учебните програми", заяви проф. Милена Кирова. Тя допълни, че според анкетно проучване сред учителите относно преподаваното учебно съдържание е необходимо и актуализиране на авторите, които се изучават.

"Учениците отдавна не разбират това, което им говори Вазов”, посочи проф. Кирова.

Според проучването една от необходимите промени, които преподавателите посочват, е намаляване на количеството материал, който трябва да бъде взет.

Според Фандъкова обаче не трябва да има противопоставяне между Вазов, Славейков или Йовков. "Специалистите трябва да разработят такъв модел, при който, запознавайки се с българската литература, децата да обогатяват речта си", посочи министърът.

На въпрос дали ще бъде увеличена тежестта на текстовата задача при оценяването на матурите, образователният министър заяви, че учениците не трябва да бъдат наказвани за несвършената работа на възрастните.

"Първо трябва да се постави въпроса как учениците да бъдат подготвени така, че да умеят да създават текстове свободно и безпроблемно", каза Фандъкова. Тя обаче е съгласна, че текстовата задача трябва да има по-голяма тежест. "Проблемите в образованието са много, но за мен на първо място е проблемът с грамотността", допълни тя.

Стари идеи за "нов модел за финансиране на науката"

В същото време при откриването на академичната учебна година в Софийския университет “Св. Климент Охридски“ президентът Георги Първанов заяви, че е необходим нов модел на финансиране на българската наука и висше образование. Във виждането си за "новия модел" Първанов лансира стари тези като предоставяне на стимули за развитие на партньорството с бизнеса и идеи за ефективното усвояване на средствата от европейските програми и проекти.

Ключов момент в новия модел, според държавния глава, е запазването на размера на бюджетните средства за образованието.

"Кризата не може да бъде аргумент за съкращаването на бюджетните разходи за наука и висше образование", каза президентът Първанов.

Само преди дни финансовият министър Симеон Дянков обяви, че образованието ще е приоритет на бюджета за догодина и парите не само няма да се намалят, а дори ще бъдат увеличени.

Първанов посочи, че е нужно дистанциране от сегашния подход на разпределение на средствата - "на всекиго по малко". "Необходимо е да има преимуществено финансиране на структурите, произвеждащи качествен продукт и да има свиване на ресурсите за изчерпаните творчески структури", каза президентът. Тази теза се защитава от години от ректорите на големите университети.

Държавният глава посочи, че трябва да има реформа във висшето образование, която да даде по-голяма автономия на ВУЗ-овете.

"На финала на такова слово се пожелава на "Добър час" , ще заместя това пожелание с призива "да влезем всички в час", каза президентът Първанов.

Ректорът на СУ Иван Илчев пък се оплака от орязани средства за университетите "Държавата въпреки "клетвите", че няма да пипа парите за образование, тихомълком ги намали", каза Илчев. Той посочи, че "образованието не е само заплати за преподавателите". "То е и капиталови инвестиции, които са "отрязани", и модернизация на инфраструктурата, и купуване на съвременна техника", посочи Илчев.