Градът се разстила под обектива на руски дрон. Пътища, жилищни блокове, паркове и офис сгради се появяват в кадър, докато оръжието се приближава към целта си.

Подобни кадри станаха болезнено познати по време на пълномащабната война на Русия. Обикновено те се заснемат от малки FPV дронове, които преследват всичко, което се движи по фронтовата линия – от войници и превозни средства в зоната на поражение до цивилни, тръгнали на работа.

Сега камерата е монтирана на руски ударен дрон с голям обсег, управляван дистанционно от разстояние, надхвърлящо възможностите на обикновената пряка радиовръзка. Неговата цел е гражданската инфраструктура в украинската столица.

"По същество те вече действат като FPV дронове", заяви източник от Министерството на отбраната на Украйна пред The Kyiv Independent.

Една от ключовите технологии, които правят това възможно, е мрежовата комуникация (mesh networking). Тя позволява на дронове и други радиосъоръжения да препредават сигнали помежду си, като по този начин удължават връзката за управление отвъд обхвата на едно-единствено радиооборудване.

Технологията позволява също видеозаписите в реално време да се предават обратно по мрежата към оператора. Така той може да вижда онова, което вижда дронът, и да коригира полета му в реално време.

На 29 септември руските сили публикуваха кадри от удар по бизнес центъра "Инком" в Киев. На видеото се вижда как ударен дрон е управляван дистанционно и предава видео, въпреки системите за радиоелектронна борба, разположени из целия град.

Тези кадри веднага породиха въпроса: как е възможно това?

Както обясни Сергей "Флаш" Бескрестнов, съветник на украинския президент по развитието на отбранителните технологии:

"Ще кажа още отсега: няма тайни спътници, няма FPV дронове, изстрелвани от "Шахед", няма руски агенти и няма мистериозни безпилотни летателни апарати."

Според Бескрестнов бизнес центърът е бил поразен от реактивен дрон "Геран-5", докато втори реактивен "Шахед" е кръжал над мястото на височина близо три километра. Вторият дрон бил оборудван с мрежово радиооборудване и изпълнявал ролята на ретранслатор на сигнала за "Геран-5", като едновременно с това заснемал атаката и незабавно предавал видеото.

След като в началото на февруари SpaceX блокира неразрешените терминали Starlink, използвани от руските сили, Русия трябваше да намери други начини за дистанционно управление на дроновете си. Както многократно се е случвало по време на войната, тя се адаптира.

Руските безпилотни самолети с неподвижни крила вече се оборудват с мрежови радиосистеми, които се оказват ефективна алтернатива на Starlink, макар да имат и свои ограничения.

От края на лятото почти непрекъснати рояци от руски реактивни дронове изпълват небето над Киев, тероризират жителите и търсят цели из целия град.

Мрежовите комуникации превръщат тези летателни апарати в сериозна заплаха, способна да извършва разузнаване с висока разделителна способност и прецизни дистанционно управлявани удари на безпрецедентни разстояния.

Какво представляват мрежовите комуникации?

Мрежовата комуникация е децентрализирана система, при която отделните възли могат да се свързват с множество други възли и динамично да насочват данните през мрежата, вместо да разчитат на един фиксиран маршрут.

При безпилотните летателни апарати тези възли могат да бъдат радиоустройства, монтирани на дронове, превозни средства, наземни станции или други платформи. Всяко от тях може да препредава данни през мрежата.

Документирано е, че руски дронове носят произведени в Китай мрежови радиомодули XK-F358.

При руските операции мрежовите вериги започват от наземни станции за препредаване на сигнала, разположени близо до фронтовата линия или по границите с Русия и Беларус. След това оборудваните с такива системи дронове препредават връзката от един летателен апарат към друг, като постепенно я пренасят все по-навътре в украинска територия.

"Представете си го почти като верига от хора, които си подават кофи с вода при гасене на пожар. Всеки предава кофата на следващия", обяснява Майкъл Бонърт, изследовател в областта на отбраната в RAND.

"При мрежовата система, вместо да имате една-единствена линия от такива участници, може да имате три или четири успоредни линии, които предават сигнала напред-назад почти като шахматна дъска."

Самият принцип не е нов. Бонърт го сравнява с обикновените Wi-Fi усилватели, които разширяват обхвата на сигнала в зони на сградата, където иначе няма покритие.

"Това е потребителска технология отпреди 15 години. Трудното е да я накараш да работи на големи разстояния, когато всичко се движи", казва той.

Вместо да се предава директно между оператора и дрона, комуникацията може да преминава през няколко междинни радиоустройства. Всяко предаване на сигнала от едно устройство към следващото се нарича "скок" (hop). По този начин няколко последователни скока могат да осигурят връзка отвъд обхвата на всяко отделно радио.

Според Марк Хей, изпълнителен директор на отбранителната компания Melrose Networks, произведеното в Китай мрежово радио XK-F358, монтирано на руски дронове, поддържа мрежи с до 63 последователни скока.

Още по темата

В Киев заради руските атаки спряха електротранспортът, токът и водата. Градът преминава в режим на "оцеляване"

08.10.2026 23:20

На практика обаче броят на възможните скокове зависи от обема на данните, които трябва да бъдат предадени. Всеки допълнителен ретранслатор внася закъснение и намалява скоростта на предаване на данни. Това може да затрудни управлението на дрона в реално време при използването на дълги комуникационни вериги.

По принцип всеки мрежов модем знае към кой съседен възел да предаде сигнала, така че комуникацията да продължи през мрежата, докато достигне оператора или дрона.

"Контролерът може да комуникира с дрона и обратно. Чрез един или повече междинни възли те действат като ретранслатори", обяснява Хей.

Много военни мрежови радиосистеми използват и технологията MIMO — множество входове и множество изходи. Тя използва няколко антени, за да направи отделните безжични връзки по-надеждни.

MIMO укрепва връзката между отделните възли, докато мрежовата комуникация определя как данните се придвижват през цялата система.

Когато се използват заедно, двете технологии могат да направят комуникациите с безпилотните апарати по-устойчиви и да увеличат практическия им обхват. Ако една връзка бъде прекъсната, мрежата може да пренасочи трафика по друг наличен маршрут, стига да има работеща алтернатива.

Какви са предимствата на мрежовите комуникации?

Най-непосредственото предимство е увеличеният обсег.

Без сателитни комуникации дронът, управляван чрез пряка радиовръзка, е ограничен от разстоянието, на което сигналът може да се предава надеждно. Мрежовата технология увеличава това разстояние, като препраща комуникацията през междинни възли.

"Тя позволява осъществяването на връзка на много големи разстояния с комуникационни системи, които използват сравнително малко енергия", казва Бонърт.

Според него на практика това може да позволи на руските сили да управляват дронове на разстояния "два, три, а може би дори четири пъти по-големи" от възможните при пряка радиовръзка.

Според анализ на Calibre Defence верига от дронове "Геран" или други безпилотни летателни апарати, управлявани чрез мрежова система, може да поддържа връзка и управление в реално време на разстояние до 150–175 километра от най-отдалечената наземна станция за управление. Това е приблизително два пъти повече от обсега, посочен от Бескрестнов през 2025 г.

Мрежите са и по-устойчиви. Тъй като комуникацията може да преминава по различни маршрути, загубата на един ретранслатор не означава непременно прекъсване на връзката.

"При мрежова система можете да имате десет предавателя, прикрепени към дървета. Дори да унищожите един или два в началото на веригата, остава друг начин сигналът да продължи", обяснява Бонърт.

Същата гъвкавост може да направи дроновете, управлявани чрез мрежова система, по-трудни за заглушаване с помощта на средства за радиоелектронна борба. Ако смущенията блокират една връзка, мрежата може да се опита да пренасочи комуникацията по друга.

"Това е изключително трудно за неутрализиране, защото системата може да заобикаля опитите ви да я извадите от строя", добавя Хей.

По-късите разстояния между отделните възли могат също да направят връзките по-трудни за заглушаване. За да прекъсне комуникацията, заглушителят трябва да създаде достатъчно силни смущения при приемника. Това е по-трудно, когато някои от използваните руски мрежови радиосистеми имат висока мощност на предаване.

Това обаче не означава, че мрежовите системи са неуязвими за радиоелектронна борба.

Бонърт посочва, че съществува компромис между обсега и устойчивостта: мрежите, проектирани за комуникация на по-големи разстояния, могат да бъдат по-лесни за заглушаване, докато по-устойчивите системи изискват възлите да се намират по-близо един до друг.

По-мощните радиоустройства могат частично да компенсират този недостатък, но на значителна цена. Някои от произведените в Китай мрежови радиосистеми, използвани на руски дронове, струват над 8000 долара за брой.

Мрежовата технология осигурява на Русия собствена устойчива и адаптивна комуникационна система, която пренася команди за управление, телеметрични данни, видео в реално време и друга информация между операторите и дроновете.

Тази връзка позволява разузнаване, коригиране на целите и дистанционно управлявани удари като онези, които вече се наблюдават над Киев.

Как Русия използва мрежовите комуникации

Ударът по централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Киев повдигна въпроса: как дронът е бил насочван с такава точност над украинската столица?

Бескрестнов смята, че летателният апарат може да е бил свързан с наземен мрежов ретранслатор, работещ в самия Киев.

"Настоявам, че в Киев се активират вражески мрежови радиоретранслатори, които осигуряват временни, краткотрайни канали за управление на "Шахедите", за да могат те да коригират ударите си. Не са много — може би един до три", казва той.

По думите му по време на удара срещу СБУ във въздуха не е имало други "Шахеди", които да могат да изпълняват ролята на въздушни ретранслатори.

Хей е съгласен, че подобна конфигурация е технически възможна. Мрежово радио, поставено на покрив или в апартамент, може да се свърже с интернет чрез фиксирана широколентова връзка, Wi-Fi или мобилна мрежа. След това то може да осигури локален канал за управление на приближаващ дрон в последния етап от полета му.

Въздушните ретранслатори са най-ефективни на голяма височина, където дроновете имат пряка радиовидимост помежду си. Когато започнат да се снижават, сградите, релефът и кривината на Земята започват да пречат на радиосигнала.

Ретранслатор, разположен в Киев, би могъл да поддържа връзката именно в този последен участък.

50-а отделна бригада за безпилотни системи на Русия "Варяг" се е утвърдила като пионер в използването на дронове "Геран" и "Гербера", оборудвани с мрежови комуникации, за разузнаване и удари на големи разстояния.

Бригадата е част от руските войски за безпилотни системи и е подчинена на Върховното главно командване. Нейните цели включват логистични обекти и инфраструктура в украинския тил.

Тя е свързвана с атаки срещу мостове и центрове за данни в Киев, както и с операции в Запорожка, Днепропетровска, Донецка, Харковска и Черниговска област.

Мрежовите комуникации дават на формирования като "Варяг" не само по-голям обсег. Те позволяват на операторите да променят развитието на атаката, след като дроновете вече са във въздуха.

Бонърт обяснява това чрез теорията на игрите.

Ако най-важен е обсегът, дроновете ретранслатори могат да бъдат разположени в дълга верига, като всеки увеличава разстоянието, на което се поддържа връзката.

Ако по-голяма заплаха представляват радиоелектронната борба или украинските дронове прехващачи, безпилотните апарати могат да летят по-близо един до друг. Така обсегът намалява, но се създават повече резервни връзки.

Конфигурацията може да се променя и по време на самата атака.

Бонърт дава пример с десет дрона, изпратени към четири възможни цели. Първият пристигнал може да покаже на операторите кои цели все още са достъпни, което им позволява да пренасочат останалите дронове, докато са във въздуха.

"Тук има много теория на игрите и всичко зависи от конкретната ситуация. Именно затова това е толкова опасно", казва той.

Дроновете ретранслатори могат също да бъдат изпращани напред или заменяни, когато бъдат унищожени. Така Украйна е принудена да продължава да изразходва средства за прехващане, докато други летателни апарати продължават към целите си.

Технологична игра на котка и мишка

Русия все по-често оборудва дроновете си с голям обсег с няколко различни начина за комуникация.

При някои дронове "Геран" са открити както мрежово оборудване, така и клетъчни модеми. Това позволява на операторите да използват наличната връзка в различните етапи на полета.

Докато мрежовите радиосистеми предават видео в реално време и команди за управление, клетъчните модеми се използват за изпращане на телеметрични данни, включително местоположението и състоянието на дрона.

На 14 септември украински представители заявиха, че Русия вероятно използва търговски LTE мрежи в Беларус и радиорелейни станции на беларуска територия, за да комуникира с дронове от типа "Шахед" по време на масирани атаки срещу Украйна.

Беларуската LTE инфраструктура може да служи и като входна точка между въздушната мрежа от дронове и по-широката интернет мрежа. Така руските оператори могат да комуникират с дроновете чрез мрежовата система, без всеки летателен апарат да се нуждае от пряка връзка с мобилна мрежа.

Според Хей дрон, който лети достатъчно високо, за да поддържа мрежови връзки, теоретично може да премине към клетъчна мрежа при снижаването си в район с мобилно покритие, при условие че има достъп до съответната мрежа.

Поддържането на тази връзка не означава непременно, че операторът трябва ръчно да управлява дрона през целия му полет.

Системите за компютърно зрение също могат да позволят на оператора да зададе цел, след което летателният апарат самостоятелно да я проследи и да се приближи до нея в последния етап на атаката.

В бъдеще сателитните комуникации също могат да добавят още един слой към системата.

През 2026 г. Русия започна да разгръща системата "Рассвет" — съзвездие от спътници в ниска околоземна орбита, предназначено да осигури интернет достъп и да служи като национална алтернатива на Starlink.

Програмата претърпя първоначални неуспехи, включително загуба на един спътник и повреди, довели до това други спътници да не достигнат предвидените си орбити.

Ако обаче системата започне да функционира в голям мащаб, руските сили ще получат достъп до сателитна комуникационна система, която Москва контролира пряко.

Хей очаква тези системи да се използват съвместно, а не като взаимозаменяеми алтернативи.

"Те разполагат с клетъчни модеми и с поддръжка на мрежови комуникации на борда. Освен това ще имат и сателитна връзка и вероятно ще използват всяка от тези технологии според това коя работи в даден момент от полета", казва той за някои дронове "Геран".

Това създава по-сложен проблем за украинската радиоелектронна борба: прекъсването на един от методите за комуникация не означава непременно, че операторът ще загуби връзка, ако остане достъпен друг.

"Това е като играта на удряне на къртици — появява се една, удряш я, а после изскача друга", казва Хей.

"В крайна сметка се получава ситуация, при която се използва една технология, после тя престава да работи и започват да използват друга."

"Удряте я и решавате проблема. Но после той отново се появява на друго място."