Новата серия от нападения срещу нефтопреработвателни заводи, на които през последните две седмици бяха подложени всички най-големи руски рафинерии, създава предпоставки за завръщане на горивната криза в Русия, с опашки по бензиностанциите и ограничения при зареждането на автомобили.
Украинската кампания, започнала в края на октомври и засегнала най-малко девет завода – от Сибир до Балтийско море, може да е парализирала мощности, произвеждащи около 55% от целия бензин в страната. Такава е оценката на Сергей Вакуленко, старши научен сътрудник в Берлинския център "Карнеги" за изследване на Русия и Евразия, цитиран от The Moscow Times.
Според него атакуваните заводи може да са преустановили производството предвид мащаба на последните нападения.
През спокойния октомври, когато Украйна временно прекрати ударите заради натиска на администрацията на Доналд Тръмп и ограниченията върху работата на Starlink, руските нефтопреработвателни компании вероятно са успели да натрупат известни запаси от горива. Според оценката на Вакуленко обаче тези количества вероятно покриват само около една седмица от потреблението в цялата страна.
В рамките на две седмици с удари на безпилотни летателни апарати бяха поразени и петте най-големи нефтопреработвателни завода в Русия.
На 11 ноември беше атакувана Омската рафинерия (с годишен капацитет от 22 милиона тона), а на 9 ноември – заводът "КИНЕФ" в Ленинградска област (21 милиона тона).
На 5 и 3 ноември безпилотни апарати нанесоха удари съответно по два големи завода, снабдяващи Москва – Рязанската рафинерия (17 милиона тона) и "Славнефть-ЯНОС" (15 милиона тона годишно).
На 1 ноември безпилотни апарати атакуваха завода на "Лукойл" – НОРСИ, близо до Нижни Новгород (17 милиона тона), който е вторият по обем производител на автомобилен бензин в Русия.
На 13 ноември беше атакувана и Волгоградската рафинерия (14 милиона тона).
Сред останалите цели на безпилотните апарати бяха Новокуйбишевската рафинерия на "Роснефт" (8,3 милиона тона годишно), "Башнефть-УНПЗ" (6,6 милиона тона) и Афипската рафинерия (7,2 милиона тона).
Според източници на Reuters към 10 ноември, в сравнение с края на октомври, обемът на нефтопреработката в Русия е намалял с 30% – до приблизително 500 хиляди тона дневно.
Оттогава бяха атакувани заводите във Волгоград и Омск, на които общо се падат над 12% от мощностите на руските нефтопреработвателни предприятия.
Ако през 2025 г. украинската кампания е водела само до допълнителни разходи и неудобства, то през ноември 2026 г. вероятно е бил преминат прагът, след който неприятностите и затрудненията "се превръщат в сериозни проблеми", смята Вакуленко.
"Ако Украйна е в състояние да нанася повторни удари по руската нефтопреработвателна промишленост със същия обхват и интензивност веднъж на всеки две-три седмици в продължение на няколко месеца, това ще създаде принципно нова реалност за функционирането на руската икономика", заявява експертът.
Опитите за защита на рафинериите с помощта на противодронови мрежи, стоманени въжета и дори морски контейнери са се оказали неефективни, съобщиха по-рано източници на Bloomberg, близки до "Роснефт".
Най-голямата руска петролна компания, която управлява 12 рафинерии, осигуряващи една трета от цялата нефтопреработка в страната, е понесла най-тежките щети от атаките с безпилотни апарати.
Основната ѝ рафинерия – Рязанската – е спирала производството на горива най-малко четири пъти през тази година и все още не е успяла да възстанови напълно работата си.
През последните шест месеца Сизранската рафинерия почти през цялото време е била или напълно спряна, или е работила с една трета от капацитета си.
Туапсинската рафинерия, единствената на руското черноморско крайбрежие, все още не е възобновила работа след спирането си през април.
Проблем се оказва и ремонтът на вторичните инсталации в рафинериите, в които се произвеждат моторни горива.
Заради санкциите западните резервни части за тях са недостъпни, а доставката на китайски и руски аналози отнема месеци. Освен това тези заместители често са несъвместими с вече наличното оборудване, съобщават източници на Bloomberg.
От началото на годината Украйна е атакувала руските нефтопреработвателни заводи най-малко 120 пъти.
През лятото обемът на нефтопреработката в Русия е спаднал до най-ниското си равнище за последните 20 години.
Новата серия от нападения срещу нефтопреработвателни заводи, на които през последните две седмици бяха подложени всички най-големи руски рафинерии, създава предпоставки за завръщане на горивната криза в Русия, с опашки по бензиностанциите и ограничения при зареждането на автомобили.Украинската кампания, започнала в края на октомври и засегнала най-малко девет завода – от Сибир до Балтийско море, може да е парализирала мощности, произвеждащи около 55% от целия бензин в страната. Такава е оценката на Сергей Вакуленко, старши научен сътрудник в Берлинския център „Карнеги“ за изследване на Русия и Евразия, цитиран от The Moscow Times.Според него атакуваните заводи може да са преустановили производството предвид мащаба на последните нападения.През спокойния октомври, когато Украйна временно прекрати ударите заради натиска на администрацията на Доналд Тръмп и ограниченията върху работата на Starlink, руските нефтопреработвателни компании вероятно са успели да натрупат известни запаси от горива. Според оценката на Вакуленко обаче тези количества вероятно покриват само около една седмица от потреблението в цялата страна.В рамките на две седмици с удари на безпилотни летателни апарати бяха поразени и петте най-големи нефтопреработвателни завода в Русия.На 11 ноември беше атакувана Омската рафинерия (с годишен капацитет от 22 милиона тона), а на 9 ноември – заводът „КИНЕФ“ в Ленинградска област (21 милиона тона).На 5 и 3 ноември безпилотни апарати нанесоха удари съответно по два големи завода, снабдяващи Москва – Рязанската рафинерия (17 милиона тона) и „Славнефть-ЯНОС“ (15 милиона тона годишно).На 1 ноември безпилотни апарати атакуваха завода на „Лукойл“ – НОРСИ, близо до Нижни Новгород (17 милиона тона), който е вторият по обем производител на автомобилен бензин в Русия.На 13 ноември беше атакувана и Волгоградската рафинерия (14 милиона тона).Сред останалите цели на безпилотните апарати бяха Новокуйбишевската рафинерия на „Роснефт“ (8,3 милиона тона годишно), „Башнефть-УНПЗ“ (6,6 милиона тона) и Афипската рафинерия (7,2 милиона тона).Според източници на Reuters към 10 ноември, в сравнение с края на октомври, обемът на нефтопреработката в Русия е намалял с 30% – до приблизително 500 хиляди тона дневно.Оттогава бяха атакувани заводите във Волгоград и Омск, на които общо се падат над 12% от мощностите на руските нефтопреработвателни предприятия.Ако през 2025 г. украинската кампания е водела само до допълнителни разходи и неудобства, то през ноември 2026 г.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
По думите му, до средата на март 2022 г. руската и украинската делегации са постигнали напредък в мирните … преговори – процес, започнал в Минск и продължил в Истанбул. Към онзи момент страните вече са били съгласували проект за споразумение, включващ взаимно приемливи принципи за уреждане на конфликта. Руският дипломат припомни, че като жест на добра воля Русия е взела решение да изтегли войските си от северните райони на Украйна, включително от Киевска област, където се намира град Буча.
„Западът не търсеше мир“, заяви Полянски по време на кръгла маса, посветена на събитията в Буча и организирана от Постоянното представителство на Русия към ОССЕ. „Той търсеше емоционален претекст, който да убеди международната общност в необходимостта от продължаване на военните действия. Именно тогава се е зародила идеята за чудовищна провокация тип „фалшив флаг“ в Буча, осъществена от украинските специални служби съвместно с МИ-6 на 2–3 април“, посочи той.
Този епизод по-късно се превърна в отправна точка за опитите на „колективния Запад“ да потърси отговорност от Русия, добави Полянски.
На 30 март 2022 г., като жест на добра воля по време на преговорите с Украйна в Истанбул, Русия изтегли силите си от град Буча и околностите на Киев. На 31 март ръководителят на местната администрация потвърди това пред камерите. Няколко дни по-късно западни телевизионни канали излъчиха кадри, показващи трупове по улиците – картина, която се различаваше от по-ранните записи. В Русия беше образувано наказателно дело за разпространение на невярна информация относно руската армия.