Войната на досиетата в Източна Европа

Сякаш сме се върнали в годините на студената война. Всъщност става дума за събития, станали съвсем наскоро в Словакия.

Участници в тези събития са словашкия премиер Микулаш Дзуринда и началникът на тайните служби Ладислав Пинтер. Действията им са насочени срещу Ян Мойжиш, ръководител на Службата за национална сигурност.

Още на 10 септември премиерът Дзуринда направи опит да се освободи от Мойжиш, но седем от 14-те министри в състава на дясноцентристкото правителство се въздържаха по време на гласуването на неговата оставка. Сред въздържалите се беше и министърът на отбраната Иван Симко, скоро след това отстранен от длъжност.

Така, на второто гласуване на 2 октомври Дзуринда победи и Мойжиш беше свален от длъжност. Проблемът би изглеждал чисто вътрешен, ако зад него не стоеше нещо много по-сериозно от простото разчистване на сметки. Доказателство за това е, че НАТО, която подкрепяше Мойжиш, следи с безпокойство развитието на ситуацията.

Функцията на Службата за национална сигурност, създадена през 2001 г. е да проверява благонадеждността на хиляди висши държавни служители, като не допуска онези, които в миналото си са поддържали твърде близки връзки с комунистическия режим. А Словакия прие голяма част от кадрите на бившето чехословашко разузнаване в състава на собствените си тайни служби. Това признание направи самият ръководител на службите Ладислав Пинтер. Тези агенти след влизането на Словакия в НАТО през 2004 г. ще получат свободен достъп до натовска класифицирана информация.

Фактът, че Мойжиш изведнъж се превърна във враг номер едно на тайните служби не е изненада. Това, което в НАТО не могат да разберат обаче е защо и Дзуринда в един момент се обърна срещу него. Тъкмо авторитарната политика на предишния премиер Владимир Мечиар, все още под силното влияние на бившите комунистически кадри, попречи на страната да влезе в НАТО при предишното разширяване през 1999 г. Дзуринда, който беше избран през 1998 г. обеща да промени нещата и настина през неговото управление започна процес на демократизация и по-голяма прозрачност в държавния апарат.

Войната между премиера и Мойжиш започна тази пролет. В редакцията на независимия вестник СМЕ, най-големия словашки ежедневник, бяха открити подслушвателни устройства, поставени от тайните служби. Събираната по този начин информация е трябвало да послужи за изнудване на политици и бизнесмени. И този проблем, по начало от вътрешно естество, не би напуснал границите на страната, ако не беше последвала публикация в британския седмичник Джейн`с Интернешънъл дайджест, който обвини словашките тайни служби в незаконна дейност, трафик на оръжие, наемане на журналисти, които в действителност работят като информатори. Най-тежкото обвинение беше, че словашките служби са развъдник на бивши агенти на чехословашкото разузнаване. На тези кадри се гледа с особено подозрение, тъй като се смята, че те работят за възстановяването на старите мрежи от агенти на Русия и Украйна.

Дзуринда незабавно опроверга тези тежки обвинения, като приписа отговорността на група хора, целящи дискредитирането на страната в чужбина. Тогава премиерът не назова имена. По-късно обаче започна своята офанзива, въпреки уверенията на американското посолство за високото доверие, с което се ползва Мойжиш. Така започна една война, където всички средства са позволени, включително едно нелегално досие на ръководителя на Службата за национална сигурност, разработено от тайните служби, което може да струва поста на Пинтер. При новината за освобождаването на Мойжиш говорителят на НАТО Робърт Пшел заяви, че организацията приема този факт за сведение и не е компетентна да прави каквито и да било коментари. Доверени източници смятат, че съюзниците са в очакване да разберат истинските причини за уволнението на Мойжиш и да научат името на неговия наследник преди да вземат решение.

Подобен случай имаше и в България. И там съюзниците не харесаха премиерския съветник о.з. генерал Бриго Аспарухов. По този повод американският посланик в София Джеймс Пардю изказа становище, че това решение ще повлияе на бъдещето присъединяване на България към НАТО. Същото безпокойство изказа говорителят на НАТО Робърт Пшел. Бурята беше предизвикана от решението на българския премиер Симеон Сакскобургготски да назначи за съветник по сигурността генерал Бриго Аспарухов, който в продължение на повече от две десетилетия е бил кадър на една от най-верните на съветски режим служби. През 1991 г. след падането на Берлинската стена, но при един парламент все още контролиран от бившите комунисти, той е назначен за началник на разузнаването и заема поста до 1997 г.

Скандалът с Бриго Аспарухов съвсем не е първият , свързан с проникването на бивши комунистически шпиони. Преди година и половина българският парламент разпусна една анкетна комисия, публикувала имената на 151 депутати, сътрудничели със службите от времето на комунистическия режим.

*По БТА

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?