"Войната на санкциите" ЕС-Русия: какво и кой ще пострада

На 17 март по всичко изглежда Европейският съюз ща премине на втората степен санкции по отношение на руския елит. След това нещата могат да стигнат до бизнеса и сътрудничеството в областта на енергетиката. Това пише в четвъртък руската секция на Дойче веле.

Германската медия отбелязва, че ЕС и Русия се намират на прага на "война на санкциите", която много бързо може да премине в широкомащабна "икономическа война".

Първите, меки санкции Брюксел вече въведе след срещата на лидерите на страните членки на 6 март: прекратена е работата по някои двустранни споразумения.

На 17 март вероятно ще бъде обявен прехода към втората степен, след като Москва така и не се съгласи със създаването на контактна група за търсене на пътища за изход на кризата около Украйна на масата на преговорите. Тази втора степен предвижда визови ограничения за високопоставени руски представители и замразяване на техните задгранични активи. Засега не е известно дали тези мерки ще засегнат само политици, чиновници и военни или ще бъдат разпростряни и върху смятани за близки до Кремъл олигарси. Не е ясно и какви биха били правните основания за блокиране на сметките на крупни бизнесмени.

Третата степен на санкциите ще бъде достигната в случай на "по-нататъшни стъпки на Русия, насочени към дестабилизация на положението в Украйна". Под тази формулировка по-специално се разбира военни действия на Русия в Източна Украйна. В такъв случай вече ще става дума за "широка палитра от икономически мерки", подчерта германският канцлер Ангела Меркел. Какви именно мерки от Брюксел засега не уточняват. Според агенция ройтерс са възможни най-различни варианти. Например, "черни списъци" на руски фирми, с които на предприятията от ЕС ще бъде забранено да поддържат бизнес отношения.

В отговор Русия заплашва да "конфискува имущество, активи и банкови сметки на американски компании и на компании от страните, които ще приложат санкции спрямо нея", за което още на 5 март обяви председателят на комисията по конституционното законодателство в Съвета на федерацията Андрей Клишас. Пред агенция "Интерфакс" той съобщи, че съответният законопроект вече се разработва. Впрочем, някои германски наблюдатели изказват предположение, че дори и при приемането на такъв закон той по-скоро ще бъде прилаган само избирателно, а не поголовно, пише Дойче веле.

Широка палитра: от "Мистрал"-ите до световното по футбол през 2018-та

Русия може също така да се откаже от някои големи контракти с европейски фирми, например, от покупката на френски кораби хеликоптероносачи. "Санкциите срещу Русия са нож с две остриета. Франция очаква 1,3 милиарда за два такива кораба "Мистрал". Ще ги пожертва ли заради ненадеждната власт в Киев?", написа в Туитър председателят на комисията по международните въпроси в руската Дума Алексей Пушков.

Подобен отказ не само би нанесъл удар по съответните френски корабостроителни и отбранителни фирми (и техните европейски доставчици), но и бил осигурил за руската хазна съществена икономия на валутни средства. Още по-голяма икономия (но и сериозни имиджови загуби) предвещава за Русия предложението да ѝ бъде отнето правото да проведе Световното първенство по футбол през 2018 година, отбелязва Дойче веле.

Пред вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" подобен развой на събитията не бе изключен от Михаел Фукс – заместник-председател на парламентарната фракция на ХДС, партия на Меркел. В Европа засега не се наблюдава широка дискусия по тази тема. Но пък долната камара на американския Конгрес на 12 март официално призова ФИФА да преразгледа решението си за домакинството на шампионата през 2018-та.

Ключовите сфери: енергетика и финанси

Всички изброени дотук мерки, колкото и болезнени да са те за отделни компании или физически лица, веднага ще отидат на заден план, ако "войната на санкциите" се разпространи в две ключови сфери: енергетиката и финансите.

На руските доставки на петрол и газ в ЕС сега гледат с диаметрално противоположни гледни точки. Едни се притесняват, че ядосаната от санкциите Москва може да "затвори тръбата". Други, обратно, искат именно това: рязко да съкратят покупките на енергоносители от Русия и по този начин да я лишат от жизнено важни валутни постъпления, представляващи основата на нейния бюджет.

Към последното група спада полският премиер Доналд Туск, който на 10 март призова за "преразглеждане на енергийната политика на ЕС" и обвини Германия, че нейната зависимост от руския газ може "сериозно да ограничи суверенитета на Европа". В това, че в средносрочна перспектива ЕС ще се постарае максимално да намали зависимостта си от руските енергоносители, можем да не се съмняваме. Но може ли съюзат да предприеме някаква краткосрочни мерки, пита руската секция на Дойче веле.

За това навярно е станало дума по време на разговора на четири очи между Меркел и Туск на 12 март във Варшава. Полша също се явява голям потребител на руски енергоносители, което сочат и анализаторите от американската банка "Морган Стенли". Те същевременно напомнят за практически пълната зависимост на Финландия, Естония, Латвия и Литва от доставките на "Газпром", но и подчертават, че много западноевропейски страни или въобще не купуват руски газ, или го правят в достатъчно малки обеми. С други думи, част от ЕС би могла веднага да се откаже от енергийното сътрудничество с Русия.

Дълговете на руските компании надхвърлят 650 милиарда долара

Някои промени в тази сфера вече се наблюдават. Комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви пред "Ди Велт", че е спрял преговорите с руската страна за газопровода "Южен поток". Той напомни, че след извънредно меката зима газохранилищата в ЕС са много добре запълнени. Петролните пък резерви в ЕС биха стигнали за 126 дни.

Във финансовата сфера взаимната зависимост между Русия и Запада изглежда така: дълговете на руските компании и банки, включително на държавните "Газпром", "Роснефт", Сбербанк и ВТБ, към чуждестранни кредитори по данни на Ройтерс превишават 650 милиарда долара. Това съществено повече от валутните резерви на Руската федерация, които към края на февруари са се понижили до 493 милиарда долара.

Ако в хода на "войната на санкциите" руските компании и банки прекратят или дори само забавят обслужването на своите дългове, тогава американските, европейските, японските банки и инвестиционни компании ще понесат сериозни загуби.

В резултат на подобни действия обаче някои от стълбовете на руския бизнес ще бъдат обявени за банкрутирали в общоприетия в света смисъл и за дълги години ще се окажат отрязани от международните капиталови пазари. След това те ще спокойно биха могли да сложат кръст на всички повече или по-малко големи инвестиционни проекти в Русия, да не говорим за инвестициите им в чужбина, се казва в заключение в анализа на руската секция на Дойче веле.