Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Войната променя Европа

0 коментара

Войната променя всичко. Войната срещу тероризма, сега горещата война в Афганистан, има една обща черта със студената война: тя засяга всяка част на света, придавайки нова форма на съответната политика. Каква форма ще даде тя на Европа?

През последните три седмици посетих осем европейски страни, опитвайки се дам отговор на този въпрос и разговарях с политически лидери, интелектуалци, военачалници в Македония и обикновени хора по улиците на Мадрид, Париж, Варшава и други столици.

Ето няколко неща, които войната би могла да промени.

Позицията на Великобритания

Тони Блеър играе ролята на Чърчил пред Рузвелт, само че сега пред президента Буш. Войната потвърждава за пореден път особената връзка на британците с англофоните от "другата страна на локвата", един доста показателен израз, който свежда Атлантическия океан до по-малките размери на Ламанша. Сега това чувство се споделя от много американци, а не винаги е било така. (бившият немски канцлер Хелмут Шмит веднъж се изказа иронично за тази особена връзка, която е толкова особена, че само едната страна знае за съществуването й). Въпросът е дали това ще увеличи дистанцията между Великобритания и континентална Европа, потвърждавайки всички подозрения относно приоритетите, които англичаните ще наложат на Америка по отношение на Европа.

Аз не вярвам. И в Париж се натъкнах на твърде малко подобни подозрения. Напротив, вероятно дипломатическият авторитет на британския премиер в Европа ще бъде подсилен заедно с неговото умение да служи като мост между Европа и САЩ. След като се ангажира напълно на страната на САЩ в тази война, Блеър се надява да се възползва от нарасналия си престиж, за да включи изцяло Великобритания в Европа и най-вече в Европейския валутен съюз.

Позицията на Русия

Владимир Путин е другият европейски политик, засегнат от хода на историята. Мнозина очакваха от него да поиска одобрението на Запада за антитерористичната война, водена от Русия в Чечения и едно забавяне на отварянето на НАТО към балтийските страни като контрапункт на подкрепата на кампанията срещу Осама бен Ладен и подобните нему.

А той използва тази подкрепа като трамплин за стратегическата си кампания за приемането на Русия за пълноправен член на Запада и Европа.

Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън потвърди, че по време на неотдавнашната си среща с Путин, руският президент ясно е показал, че макар да не цени особено много идеята за присъединяването на балтийските страни към НАТО, не смята да пречи на това. Президентът Путин сякаш използва приповдигнато риторичен тон в определението си за терористичната заплаха като общ враг с намерението да пласира Русия по-здраво в ядрото на Запада.

По този път Западът се натъква на доста трънливи въпроси, най-вече, питайки се до каква степен можем да правим компромиси с нашия стандарт, за да окуражаваме Русия да продължи в определената посока, която, така или иначе, е правилната.

Войната ще забави ли разширяването на НАТО?

По повод срещата на държавните глави на страните-кандидатки за членство в НАТО, провела се миналия петък в София, Робъртсън заяви решително, че това няма да стане. Същото се потвърди от посланието на президента Буш. На мен ми изглежда вероятно.

Тази война показа какво е НАТО и какво не е. От една страна за първи път се приложи член пети от Северноатлантическия договор. Нападението над страна-членка се смята формално за нападение срещу всички съюзници. От друга страна видяхме, че член 5 не налага участието на страните-членки с координирана военна сила, а означава просто, че страните-членки правят това, което са готови и са в състояние да направят, когато и при условие, че засегната страна го поиска. Ако международният тероризъм представлява новата голяма заплаха, една по-широка трансатлантическа коалиция има много повече смисъл, отколкото преди.

Войната ще ускори ли разширението на ЕС?

Уви, най-вероятно не. Може би дори ще има обратен ефект.

Атентатите от 11 септември изтеглиха като основен въпрос от европейския дневен ред вътрешната сигурност, европейският обществен ред, контрола на границите по отношение на споразуменията за екстрадиция между страните-членки, предимно под натиска на страни като Испания, която изживява своята терористична заплаха от баското движение ЕТА. Както отбеляза френският външен министър Юбер Ведрин, това може да доведе до добавянето на серия от нови изисквания към и без това обезкуражаващия списък, който страните от Централна и Източна Европа трябва да удовлетворят, преди да могат да се присъединят към ЕС. И това ще бъдат трудни за изпълнение изисквания за страни, които имат слаби и често корумпирани съдебни и полицейски институции и слаб граничен и митнически контрол.

Очевидна е перспективата за втора вълна на разширяване на НАТО още преди първата вълна на разширение на ЕС.

Кой ще се занимава с Балканите?

Безброй много пъти съм се срещал с изказвания от типа "под международна общност се разбират САЩ". Но сега САЩ имат други приоритети. Освен това намесата в страна като Македония е сложна и не може лесно да се определя като "война срещу тероризма", защото предполага преговори и спазване на едно мирно споразумение със силите на албанската армия за национално освобождение, която в един по-различен контекст би могла да се определи като терористка, както в действителност я определят македонците. Разяснявайки ми споразуменията за амнистия на лидери от албанската армия, македонският президент Борис Трайковски ми каза: "Подписах споразумение с генералния секретар (на НАТО), а неговият представител подписа споразумение с терористите."

В такъв случай, на Европа ли се пада тежката задача да предприеме една толкова сложна, хаотична и двойнствена в морално отношение намеса? В момента малък контингент от германски войски подпомага наблюдателите и върховният представител по външната политика на ЕС, Хавиер Солана, почти всяка седмица е в района. Съмнявам се, че ЕС е действително подготвен и е в състояние да погледне по-далеч от собствения си двор. Едно нещо е ясно: едва ли американците ще продължат да решават горещите проблеми на европейците, както са правели през по-голямата част от 20 век.

Това са само няколко от образите в европейския калейдоскоп, които войната срещу тероризма промени и може би ще продължи да променя по-нататък. Стана прословут отговорът на Бисмарк на въпроса какви са му вижданията за Африка. "Тук е Русия, тук Франция, а в средата сме ние. Това е картата на Африка." Светът се промени от времето на това твърдение и Европа вече не е неговият център. Днес картата на Европа се преначертава в Афганистан.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.