Войната с шефа на НЗОК ескалира до криза със заплаха за лекарски протести

След ембарго на Горанов поскъпването на клиничните пътеки става заложник на дълга към чуждите каси

Войната с шефа на НЗОК ескалира до криза със заплаха за лекарски протести

Финансовият министър Владислав Горанов се намеси решително в скандала с дълговете към чуждите здравни каси като поиска спиране на преговорите и подписването на Националния рамков договор между Лекарския съюз и здравната каса за следващата година, докато не бъде изяснено актуалното състояние на задълженията. Така скандалът навлезе в нова фаза и е на път да ескалира до криза с лекарски протести.

Поводът за писмото на Горанов, изпратено до управителя на НЗОК, Надзорния съвет и съсловните организации, е разминаването в данните за задълженията към чуждите каси за лечение на българи в ЕС, които бяха представени преди ден пред депутатите от парламентарната здравна комисия. Управителят на касата проф. Камен Плочев и шефката на надзора заместник-министър Жени Начева представиха коренно различни данни за мащабите на бедствието.

С писмото Горанов изразява недоумение от разминаването и настоява да се блокира подписването на новия рамков договор, в който е заложено увеличение на цените на половината клинични пътеки, за което са предвидени 150 млн. лева. Подлагайки на риск увеличението в парите за дейностите на болниците, Горанов автоматично настрои съсловната организация на лекарите – Българския лекарски съюз - срещу управителя на НЗОК и реакцията не закъсня.

Малко по-късно в четвъртък от Българския лекарски съюз поискаха от Плочев спешна информация до края на деня за общия размер на задълженията и на дела на тези от тях, чийто падеж и неотложно плащане ще настъпят в рамките на фискалната 2018 година.

"Моля да вземете предвид, че предприетите от вас действия без колебание са от естество да осуетят преговорния процес по Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., да предизвикат криза в българското здравеопазване, да подтикнат към широки протестни действия и да лишат гражданите от конституционното им право на достъпна и качествена медицинска помощ", се казва в писмото на председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев до проф. Плочев.

Горанов иска обяснения за развминаването в размера на дълговете

В писмото си Горанов директно иска обяснение от Плочев защо подписани от него документи носят абсолютно различна информация за размера на дълговете.

"В писмото, изпратено до председателя на Народното събрание и до парламентарните групи от 9 февруари, управителят на НЗОК посочва, че просрочените задължения към 31.01.2018 г. към чужди здравни институции възлизат на 133,6 млн. лв., а в същото време в цялостния пакет документи по повод ежемесечния отчет за касовото изпълнение на бюджета на НЗОК към 31.01.2018 г. този размер възлиза на 7,6 млн. лв. Нямам обяснение на какво се дължи тази разлика от 126 млн. лв. В тази връзка считам, че управителят на НЗОК следва да обясни разминаването между счетоводната информация и тази от писмото, тъй като и двата документа са подписани от него", пише финансовият министър.

Горанов посочва, че предвид обществената значимост на проблема, би могло да се възложи финансова проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция, която да установи точния размер на просрочените задължения. Според него ако проверката установи просрочие, по-голямо от отчетените от НЗОК 7.6 млн. лв., това означава сериозно нарушение на финансовата дисциплина.

Горанов посочва още, че не е ясно и какви са причините касата да плати само 470 хил. лв. от отчетените просрочия в размер на 7,6 млн. лв., като припомня, че бюджетът на касата по това перо за 2018 г. е в размер на 73 млн. лв.

"При условие, че е одобрен ресурс за този вид разход, е недопустимо да се генерират разходи за лихви върху просрочените задължения, с което се ощетява бюджетът на здравноосигурителния фонд", казва финансовият министър.

"Освен това считам, че управителят на НЗОК и неговия екип следва да направят анализ на натрупаните задължения, които по информация от писмото му към Народното събрание възлизат на 271.2 млн. лева към 31.12.2017. В същото време в годишния финансов отчет за 2017 година задълженията към чуждестранните институции възлизат на 77.5 млн. лева. Отново не е ясно на какво се дължи тази разлика от 193.7 млн. лева", добавя министърът на финансите.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?