Войната срещу свободата на словото в Русия

Преди три години на днешния ден Анна Политковская, смела журналистка, разкрила ужасяващи нарушения на човешките права в Чечения, беше простреляна с пет куршума, докато влизаше в московския си жилищен блок. Тя не беше първата руска

журналистка, убита за изпълнението на безценната обществена функция да изважда погребаните истини наяве. За съжаление в Русия е имало и ще има още убийства. И ние всички плащаме цената за това.

Западняците бяха склонни да мислят по време на Студената война, че демократична Русия би била по-добра и за руснаците, и за нас на Запад. И все пак 20 години след падането на Желязната завеса надеждите за истинска демокрация в Русия остават

напразни. Важна причина за това е опасното положение на руските медии.

В САЩ разследващ журналист, смутил спокойствието на силните на деня, може да си спечели овации, в Русия такъв журналист може да очаква да го застрелят. Либералната демокрация зависи от репортерите, които разследват и публикуват наученото. Тя не може да процъфтява, когато професията на разследващата журналистика е съпроводено с неофициална смъртна присъда.

Тази година се оказа ужасна за смелите журналисти, които продължават да работят в името на това, за което Политковская пожертва живота си.

През юли правозащитничката Наталия Естемирова беше отвлечена пред дома си в Грозни в Чечения. Изрешетеното ѝ от куршуми тяло беше намерено няколко часа по-късно в Ингушетия, друг от размирните руски райони. През октомври Естемирова получи първата награда, носеща името на Анна Политковская, от правозащитната

организация "Да стигнем до всички жени при война" (RAW in War, Reach All Women in War, създадена в Лондон от българката Марияна Кацарова).

През януари Станислав Маркелов, водещ адвокат по човешките права и президент на руския Институт за върховенство на закона беше смъртоносно прострелян в Москва на излизане от пресконференция, която беше свикал, за да протестира срещу освобождаването на руски офицер, осъден за жестокости по време на войната в Чечения. Маркелов, близък приятел на Естемирова, беше известен с работата си като съдебен защитник на жертви на мъчения и журналисти, в това число Политковская.

Анастасия Барбурова, студентка по журналистика, работеща за независимия руски вестник "Новая газета" (за който пишеше и Политковская), беше простреляна заедно с Маркелов и почина няколко часа по-късно.

Но не само отразяващите Чечения са изложени на риск. През ноември Михаил Бекетов, редактор на вестник в Химки, северозападно от Москва, който пишеше за случаи на местна корупция, беше пребит почти до смърт и оставен на ледения студ. Той загуби единия си крак и пръсти на ръката си от измръзване.

През февруари редакторът на местен седмичник в Солнечногорск, още по на северозапад от Москва, беше намерен в безсъзнание и с изтичаща кръв. Той беше публикувал критични статии за местни политици.

През декември 2006 г., коментирайки убийството на Анна Политковская, Естемирова каза: "За мен е пределно ясно, че онези, които я убиха, са си въобразявали, че така ѝ запушват устата, но не стана така. Защото сега в "Новая газета", на мястото, където обикновено се публикуваха нейните статии, има и ще има информация от "Мемориал" - международно признатата правозащитна руска организация".

След убийството на Естемирова обаче "Мемориал" затвори представителството си в Грозни и много от хората, които работеха за докладването на нарушения на човешките права напуснаха региона.

Има всички основания да се вярва, че убийствата на тези журналисти са политически: политически мотивирани покщушения, извършени или прикрити от членове на руските разузнавателни служби и игнорирани от правителството, чийто първи дълг е да защитава живота и свободите на гражданите. За съжаление казаното от Естемирова за убийството на Политковская вероятно ще е вярно за всички останали подобни убийства: "Дори ако открием кой е натиснал спусъка, лицето, което е дало заповедта, ще си остане неизвестно".

Русия вече не се нуждае от лагери, за да накара опозицията да мълчи. Навремето наказанието, ако привлечеш внимание към греховете на управляващите, беше показен процес и заточение, евентуално в трудов лагер. Сега журналистите получават анонимни, но правдоподобни заплахи за насилие срещу тях или срещу техните семейства, побой до смърт на прага на дома им или, в някои случаи, екзекуция посред бял ден.

Журналистите не са единствените жертви на тази политика на терор. Русия претендира, че е член на глобалната общност на демократичните страни. Но демокрацията не функционира там, където гражданите са лишени от основна информация, чрез която да преценяват действията на лидерите си. Често пъти ни се казва, например, че политиката на руското правителство в Чечения е популярна в Русия. Можем ли обаче да държим отговорни за действията на тяхната страна руските граждани, ако те не знаят какво в действителност прави тя? Демократичният избор, направен в невежество, не е свободен, а манипулиран. Свободата на журналистите да отразяват живота в обществото е от огромно значение, защото без нея гражданите също губят свободата си.

Американците са били прави да се надяват, че краят на съветската система ще донесе добро и за нас, и за руския народ. Но демокрацията само започва с избирателната урна. Независимото слово е от огромно значение. Трябва да направим всичко по силите си, за да подкрепим журналистите в тази важна работа, в това число упражнявайки натиск над руското правителство да защитава репортерите и тяхната свобода на словото. Убийството на журналисти засяга не само журналистите, а подкопаването на руската демокрация е проблем за много повече хора, отколкото само Русия.

*Авторът, професор по философия в Принстънския университет, е президент на попечителския фонд на американския ПЕН-център, клон на най-старата световна литературна и правозащитна организация.

По БТА