Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Войната в Ирак: уроци за бъдещето

0 коментара

Заговори се за "пауза" в американско-британските военни операции. Тя е съвсем относителна, тъй като важи само за сухопътните сили и тиловите подкрепления. Бомбардировките продължават с неотслабваща сила. Затова ми се струва по-подходящо на този етап да говорим за коригиране на стратегията. Защото военната стратегията е изкуство на постоянното приспособяване, обуславяно от динамиката на действията и противодействията на противниците в процеса на конфликта. Необходимо е също да се поправят някои грешки в първоначалната концепция, чиито негативни последици спъват ефикасното протичане на набелязаните операции. Американските щабове се ръководят от военната концепцията на Клаузевиц, която пък просто теоретизира извършеното от Наполеон на практика.

Целта на войната бе определена, като беше търсен гравитационният център на врага, точката, в която трябва да бъде стоварен главният удар, а именно Багдад като център на управлението на Саддам Хюсеин. Всички операции трябваше да бъдат подчинени на възможно най-бързото завладяване на тази главна цел. Имайки предвид пирамидалната структура на диктаторското управление на Саддам Хюсеин, сметката изглеждаше точна.

Трудностите, които обуславят необходимостта от корекции, произтичат от факта, че в планирането на стратегията още в самото начало са допуснати три сериозни грешни. Първата е, че на политико-дипломатическо равнище Съединените щати учудващо подцениха възможността от противопоставяне на Турция. Свикнали навярно тя винаги да одобрява решенията в НАТО, американските ръководители недооцениха значението на кюрдската карта за Анкара. Идеята за федерално устройство на Ирак, включващо де факто автономен Кюрдистан ужасява турското правителство, което възприема това като заплаха за териториалната си цялост и за политическото единство, постигнато с цената на постоянното отричане на кюрдския етнос. Турското правителство започна да противодейства, след като на турската армия бе отказано да навлиза в иракски Кюрдистан, за да си възвърне вилаета Мосул, чиято загуба през 1926 г. Турция и досега не признава. Американските сили не получиха право да използват турската територия за разкриване на северен фронт, чиято липса затрудни жестоко плановете за бързо превземане на Багдад. Съединените щати бяха принудени да заобиколят през Суецкия канал, за да укрепят южния фронт, губейки по този начин три седмици за разполагане на сили с численост 70 000 души. Грубият отказ, който Вашингтон не може да си позволи да раздухва, ще има тежки последствия за бъдещето на Атлантическия съюз.

Втората грешка е подценяването на съпротивата на иракската армия. Не само че нямаше масово дезертиране и бунтове сред иракските войски, но бе констатирано началото на контраоперации на иракски полуредовни части срещу тиловите линии, разтеглени върху повече от 500 км. Имайки предвид значението на логистиката в американската военна стратегия и огромната консумация на боеприпаси, очевидно е че затрудненията в тиловото обезпечаване намаляват ефективността на офанзивата. Необходимо е следователно да бъдат охранявани тиловите линии.

Третата грешка, произтичаща от първите две, е недостатъчната численост на силите. Тази точка е изключително важна. Тя ни връща към острите дебати между класическите военни /по-специално Томи Франкс, който всъщност просто отстояваше концепцията на Колин Пауъл, от времето когато той самият бе председател на Съвета на началник щабовете/ и политиците в Пентагона, оглавявани от Доналд Ръмсфелд. Първите настояваха да се заложи на смазващо военно превъзходство както в количествено, така и в качествено отношение. Вторите, в желанието си да прилагат модерните принципи на "революцията във военните въпроси", се обявиха за използване на ограничена по численост сила - около 100 000 души, като се заложи на автоматизираните оръжейни системи, на бързината на придвижване на информацията, на възможностите за засичане, издаване на заповеди и нанасяне на удари за няколко секунди.

Опиянени от технологическото превъзходство, политиците на Ръмсфелд подцениха значението на човешкия фактор на бойното поле. И резултатът е следният: за да се осигури почивка на уморените от сраженията и климатичните условия войници и за да се подобрят оперативните условия, е необходимо да се увеличи числеността на силите, и то с почти цяла армия. Франкс следователно се оказа прав, а лошото компромисно решение, постигнато между двете гледни точки, се оказа неподходящо.

Такъв е общият смисъл на осъществяваното коригиране на стратегията. Няма съмнение, че вследствие на масираните въздушни удари иракските сили накрая ще отстъпят пред американско-британските, които укрепват мощта си.

Тези основни грешки би трябвало в бъдеще да послужат за урок, като бъдат отчетени следните елементи.

Трудно е да постигнеш всичко самостоятелно: необходими са съюзници както на бойния, така и на дипломатическия терен. Ако те липсват, тогава се отприщва верижна реакция от трудности.

Във войната технологиите никога няма да надделеят над човешкия фактор. Хората, са тези които водят война с повече или по-малко ефикасни машини. Машините не могат да заменят хората, особено при завладяване на територии.

Нашествието в дадена държава, независимо от тоталитарния ѝ режим, винаги ще се оценява от нейните граждани като акт на насилие. През 1991 г. САЩ освободиха окупиран Кувейт. През 2003 г. те идват да окупират Ирак. Затова политическото и дипломатическото решение за бъдещето на Ирак ще се сблъска с трудности. Насилие може да избухне след шест месеца или една година вследствие появата на нови противоречия и нови съюзи между клановете, племената и етносите. Ненапразно се изтъква сложната обстановка в Близкия изток. Войната не опростява, а радикализира нещата.

И последният, най-големият урок за екипа на Буш е необходимостта от умереност в отношенията с другите държави. Става дума не толкова за Северна Корея, чиято възпираща ядрена сила подтиква към голяма предпазливост в района, колкото за Иран. С територия четири пъти по-голяма от тази на Ирак и тройно по-населена, с общата си граница от 1200 км с републики от бившия Съветски съюз, Иран едва ли подлежи на "военно третиране". Тъжният иракски експеримент сочи, че е необходимо час по-скоро да се възстанови поведението на компромиси и преговори, накратко да се сложи край на яростта, страстите и обидите и да се премине към умереност, разум и дипломация.

*- Авторът на статията е директор на Института по дипломация и отбрана
По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.