Войната в Йемен генерира масови страдания, но малко бежанци

На фона на повсеместните страдания в Йемен, две млади жени, живеещи в опустошените от войната големи градове Аден и Сана, знаят, че са сред онези, които не могат да се оплачат от късмета си. Те не гладуват, домовете им не са били разрушени и са останали невредими от бомбите и куршумите.

И двете обаче жадуват да избягат от конфликта, който потапя страната все по-дълбоко към катастрофа. Никоя от тях обаче не вижда път навън.

"Не искам да загубя моя живот заради една мечта", казва Нисма ал Озеби, 21-годишна студентка по гражданско инженерство в южния пристанищен град Аден. Тя жадува за стипендия, която за нея би била равносилна на паспорт за намиране на убежище в Европа, но добавя: "Не искам да напускам Йемен и да живея като бежанка."

Гражданската война в Йемен се изостри чувствително преди близо една година, когато оглавявана от Саудитска Арабия коалиция от арабски държави се намеси с въздушни удари, военноморска блокада и сухопътни войски, за да се противопостави на бунтовниците хуси, възнамеряващи да превземат цялата страна.

Хусите - племена, които изповядват зайдитския клон на шиитския ислям и сега са се съюзили с един свой стар враг, бившия президент Али Абдула Салех - са смятани от Рияд за инструменти на заклетия му враг в региона Иран - обвинение, което и Техеран, и те отричат.

"Човек има усещането, че смъртта го дебне на всеки ъгъл", казва 27-годишната Холуд ал Абси, която загубила своята работа в петролна компания в Сана в края на миналата година. "От въздуха са саудитските самолети. От земята - хусите, колите бомби, експлозиите, сблъсъците. Животът на йеменците не струва нищо."

Намерена по телефона в дома си в столицата, тя заявява още: "Имам валиден паспорт... Готова съм да замина."

Холуд обаче признава, че засега това е фантазия. Нейното семейство никога няма да ѝ позволи да замине като неомъжена жена, въпреки че тя има достатъчно пари, за да учи в чужбина и да потърси нов живот.

Освен това, Холуд не може да си се представи на претъпкана лодка с бежанци на път за Джибути. "Много е опасно, затова смятам, че е по-добре да умра тук у дома, отколкото някъде далеч."

НЕДОХРАНЕНИ ДЕЦА

Около 170 000 души са избягали от Йемен досега, предимно в Джибути, Етиопия, Сомалия и Судан. Повечето от тези хора не са йеменци, а върнали се обратно бежанци и други чужденци. ООН очаква още 167 000 човека да напуснат страната тази година.

Предвид огромните трудности в Йемен, би могъл да се очаква още по-голям бежански поток. Хора, бягащи от войни и бедността в Близкия изток и други места, прииждат масово в ЕС от началото на миналата година, причинявайки криза.

Обграден от океан и пустиня, и с единствени преки съседи Саудитска Арабия и Оман, Йемен не е страна, от която има лесен изход, въпреки че властите в Рияд разрешават на онези, които вече са в кралството, да останат. Полетите от Йемен към чужбина са най-малкото нередовни. Някогашни убежища като Йордания сега искат визи и поставят тежки условия.

Могиб Абдула, йеменски говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), казва, че неговите сънародници по принцип не са имигрирали в миналото с цел търсене на работа много по-далеч от Саудитска Арабия, в културен план не желаят да стават бежанци и смятат добирането до Европа за много труден вариант.

"Хората в действителност нямат куража или средствата и ресурсите, за да го направят", обяснява Абдула. "Мисля, че те просто ще трябва да се примирят с реалността. Хванати са в капан и това ще продължи, докато страните в конфликта признаят, че йеменците заслужават по-добър живот в мир в собствената си страна."

Войната причини опустошителни загуби на 26-милионното население на Йемен, което се бори да оцелее в една и преди бедна държава в плен на недостига на вода, лошото управление и корупцията.

По консервативни данни на ООН в конфликта са били убити 6000 души, около половината от които цивилни. Световната организация твърди, че четири пети от жителите на Йемен се нуждаят от чуждестранна помощ. Снабдяването с храна на повече от половината от тях е лошо и най-малко 320 000 деца под 5-годишна възраст страдат от остро недохранване. 2,4 милиона души и повече са били принудени да се преселят.

ОТКРАДНАТИ МЕЧТИ

Ниският стандарт на живот и равнище на образование в Йемен означават, че Нисма и Холуд, с техните надежди за визи и следване в Европа, са изключение, а не правило. Ако войната обаче се проточи, отчаянието все пак може да превърне струйката бежанци в истинско наводнение.

"Бях амбициозна, обичах да мечтая, имах много планове в главата", казва Холуд за своя живот преди конфликта. "Войната обаче ми отне всичко. Просто мисля, че може би ще умра днес или утре. Чувствам се все едно умирам, но все още дишам."

Страната, която тя някога е познавала, сега се разпада.

"Сега зее голяма бездна между йеменците. Преди всички ние, сунити и шиити, ходихме в едни и същи джамии, събирахме се на едни и същи места. Тази война ни кара да се питаме един друг към коя религия, страна (в конфликта) и човек принадлежим", разказва Холуд.

Доказателствата за увеличаваща се бедност са красноречиви. "Много хора просто просят за пари и храна. Някои от тях са добре образовани, които са си загубили работата и не могат да изхранват своите деца. Тази война им открадна достойнството", казва Холуд. "Това е непоносимо за мен, но аз съм в по-добро положение от мнозина."

Холуд казва, че се чувства самотна, тъй като нейни приятели са напуснали Йемен, тъжна заради убитите роднини и няма цел в живота без работата, която е обичала.

Сега, като се изключи домакинската работа, тя си прекарва времето във Фейсбук и гледа новините, по-конкретно телевизионен канал, който съобщава бързо къде се нанасят въздушни удари. "Когато чуем бомбите, превключваме на този канал, за да видим къде падат те", обяснява младата жена.

Холуд не обича хусите, но първоначалната ѝ подкрепа за саудитската намеса се е изпарила с времето.

"Чувстваме, че тя разруши Йемен. Саудитска Арабия и другите страни, които я подкрепятЕ просто убиват хора без да изпитват каквато и да било вина. Много невинни хора бяха убити - цивилни, деца."

ВОЕННА ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

Краят на военните действия не се вижда. Оглавяваната от Саудитска Арабия коалиция, която включва предимно сунитски арабски държави, не успя да спечели категорична победа въпреки своята въздушна мощ и ресурси.

Хусите бяха изтласкани от Аден през юли от местни сунитски милиции, подкрепяни от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Главните сражения се изместиха към жестоко оспорвания Таиз и по-близо до контролираната от шиитските бунтовници столица Сана на север.

Калените в боя хуси обаче не се дават. Укрепил се в Аден, подкрепяният от Саудитска Арабия йеменски президент Абд Рабу Мансур Хади е признат от международната общност, но има малка подкрепа, дори сред останалите жители на Южен Йемен.

Войната разпали враждата между сунити и шиити, която дълго време бе притъпена в страната, и задълбочи разделението между севера и някога независимия юг, където сепаратистките настроения са силни. Сред онези, които извличат най-голяма полза от хаоса, са Ал Каида и "Ислямска държава", която наскоро се внедри в Йемен. Тази непреднамерена последица от войната, която обаче можеше да се очаква, безпокои основните доставчици на оръжия за Саудитска Арабия - Съединените щати, Великобритания и Франция.

Но каквито и опасения да имат, западните сили предоставят муниции и разузнавателна информация на оглавяваната от саудитците коалиция, презареждат нейните самолети с гориво във въздуха и ѝ оказват всякаква друга подкрепа, въпреки "широко разпространените и систематични атаки срещу цивилни цели", които тя извършва според екип на ООН. Критиците в Йемен и чужбина обвиняват Съединените щати и техните съюзници, че са готови да жертват живота на йеменски цивилни, за да запазят оръжейни сделки със страните от Персийския залив за милиарди долари и да успокоят гнева на Саудитска Арабия от предполагаемото крехко разведряване между Запада и Иран - нещо, което западни официални представители отричат.

Милиони йеменци попаднаха във вихъра на конфликта и живеят в ежедневен страх. Сред тях са Холуд и Нисма.

При условие че нейният баща и мащеха са в Йордания по здравни причини, Нисма била оставена да се грижи сама за своите трима по-малки братя и сестри, сред които 5-годишният Мустафа, когато близо до дома им избухнали сражения през март 2015 г.

Хусите нападали летището на Аден - града, който Хади обяви за временна столица на Йемен, след като бе прогонен от Сана. Уличните боеве бушували през следващите четири месеца. Малко доставки достигали блокирания град.

"АФГАНИСТАНСКИ МОДЕЛ"

Нисма и нейните братя и сестри са се премествали на два пъти в търсене на сигурност. Първо, натъпкани в колата на комшия с петчленно семейство, към къщата на тяхна леля, след като ракета избухнала пред съседната врата. И втори път, няколко дни по-късно, към дома на тяхната баба, когато районът, където живее леля им, бил подложен на ожесточен обстрел с ракети и снаряди.

Семейството, което сега отново е заедно, се върнало в дома си в район Хормаксар в Аден, когато сраженията стихнали през юли, и за своя голяма изненада установило, че той е непокътнат, за разлика от много други.

Нисма казва, че ситуацията се е нормализирала до известна степен, като електро- и водоснабдяването е било възстановено. Тя обаче е загубила всякакво усещане за лична безопасност. "Излизам всеки ден от вкъщи с чувството, че навсякъде, по всяко време и всеки човек ще ме убие."

Честите убийства и атаки от страна на ислямисти, други фракции и престъпни банди през последните шест месеца показват нагледно новите рискове в някога космополитното пристанище на Арабско море.

"Те казват, че са последователи на "Ислямска държава", но кой знае", разсъждава Нисма. "Ако са достатъчно смели, за да ни спират и за ни казват да се обличаме, както те искат, може би един ще ни заключат в нашите домове. Афганистанският модел ще дойде тук скоро."

Този страх стои в основата на нейната решимост да избяга от една страна, където всяка надежда за по-добро бъдеще се е изпарила.

"Всички мислят за заминаване, но как и къде?", обобщава Нисма.

По БТА.