Войните на Милошевич

Във войните, които разпали Слободан Милошевич на Балканите от 1991 до 1999 г., бяха убити десетки хиляди души. Хиляди други бяха ранени и малтретирани, а над три милиона бяха принудени да напуснат родните си места. След смъртта на президента Тито през 1980 г. започна разпадането на многонационалната държава. Под командването на Милошевич югоармията се опита да запази господството на сърбите. След като Словения и Хърватия прокламираха своята независимост, от юни 1991 целият район бе обхванат от войни, които приключиха едва през 1999 г. след масираните акции на НАТО.

СЛОВЕНИЯ, юни 1991 г.: Югославската армия напада отцепилата се Словения, която обаче успява да ѝ се противопостави. Войната взема 70 жертви. През юли армията се изтегля.

ХЪРВАТИЯ, юли 1991 г.: За да "освободи" сръбското малцинство, сръбската армия напада Хърватия. Нападението се предхожда от терористични действия на сръбски четници. До изпращането на контингент на ООН с численост от 14 000 войници през февруари 1992 г., загиват между 10 000 и 50 000 души според различните източници. От самопровъзгласилата се "Република Крайна" бягат 350 000 сърби, които намират убежище в остатъчна Югославия и Източна Славония.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, април 1992 г.: След като през март Босна и Херцеговина се обявява за независима република и е призната на 6 април от ЕС, започват първите военни действия. Сърбите обсаждат Сараево. Международната общност успява да осигури изхранването на града като изгражда въздушен мост. През август 1994 г. НАТО започва да бомбардира сръбските позиции, въздушните нападения продължават до август 1995 година. На 14 декември 1995 г. президентите на Босна, Хърватия и Сърбия подписват Договора от Дейтън, който слага край на войната. На територията на републиката са разположени международни мироопазващи сили, за пръв път в тях участва и германският бундесвер с 4 000 войници. Международният военен контингент наброява 60 000 души, това е най-мащабната досега операция на НАТО. Жертвите на войната наброяват 60 000 души, според някои източници те достигат дори 250 000 души.

КОСОВО, февруари 1998 г.: Дългогодишните вълнения, започнали след отнемането на автономията на провинция Косово, ескалират до акции по прогонването на стотици хиляди албанци от родните им места и до следващата война. На 24 март 1999 г. НАТО напада с бойни самолети югославски цели в Косово и Сърбия. До 10 юни са извършени над 35 000 бойни полета. Разрушени са не само военни и промишлени, а и цивилни цели. По сръбски данни по време на бомбардировките на НАТО са загинали около 1500 мирни жители. Военните действия приключват на 10 юни благодарение на посредничеството на Г-8 и Съвета за сигурност на ООН. Два дни по-късно под ръководството на НАТО в Косово се настаняват първите войници от международните мироопазващи сили КейФОР, които наброяват над 50 000 души. Бундесверът участва с 5 000 войници. До октомври 2000 г. Милошевич успява да се задържи на президентския пост.

ХАГА: Още на 24 май 1999 г. международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия обвинява Милошевич за престъпленията в Косово и по-специално за убийството на стотици цивилни косовски албанци, както и за целенасочени терористични кампании, довели до масовото бягство на албанци и разрушаването на много села. Освен това обвинение се очаква да бъде предявено и обвинение за други извършени престъпления в Косово, както и в Хърватия и Босна.

Обвинение е предявено и срещу бившия югославски вицепрезидент Никола Шайнович, бившия сръбски президент Милан Милутинович, сръбския вътрешен министър Влайко Стоилкович и началника на генералния щаб на югославската армия Драголюб Ойданич. Те носят главната отговорност за действията на военните и полицията. Според обвинението те са извършили престъпления срещу човечността и са нарушили международното право в условията на война.

В момента Трибуналът в Хага проучва въпроса дали може да обвини Милошевич в геноцид. Според обвинителния акт е причинена смъртта на "стотици цивилни косовски албанци". Изброяват се седем кланета, включително убийството на 45 мирни граждани на 15 януари 1999 г. в Рачак. Специално са посочени имената на жертвите в Рачак. Освен това споменатите лица се обвиняват в организирането на целенасочена терористична кампания, довела до прогонването на стотици хиляди хора. При това мирните граждани са били жестоко малтретирани, държани в плен и ограбени, се казва още в обвинителния акт.

С разрушаването на къщи и села са били прогонени албанците от Косово, на които са отнемани паспортите и останалите документи и по този начин те са лишавани от правото да се завърнат по домовете си, се казва в обвинението. Като доказателство в акта са упоменати 11 конкретни случая. В Белград Милошевич се обвинява в злоупотреба с властта и в корупция. Според заповедта за задържането му той "систематично е потъпквал закона заради лични и политически цели". Нанесените в резултат на това щети се изчисляват на повече от 230 милиона германски марки.

Между другото Милошевич се обвинява в "противозаконни разпоредби във финансовата сфера, незаконно прехвърляне на валута в чужбина, кешово изплащане на валута, забрана на валутния контрол в митниците" между 1997 и 2000 година. Милошевич е извършил престъпленията "с цел да се обогати лично и да запази властта на Социалистическата партия и оставането на определена група хора на държавни длъжности". По този начин Милошевич е подкопал финансовата стабилност на сръбската държава.