Войнствената търговска позиция на Тръмп притеснява американските фермери

Значително мнозинство от селска Америка подкрепи Доналд Тръмп в борбата за президентския пост. Хората бяха привлечени от обещанията му да се намалят екологичните регулации, да се засили прилагането на закона и федералният закон за здравеопазването да се подмени с нов.

Много фермери обаче са обезпокоени заради друга част от дневния ред на Тръмп - обещанието му за преразглеждане на търговската политика на САЩ, включително обявеното в четвъртък (18 май) намерение да предоговори Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) с Канада и Мексико.

Позицията на Тръмп, че НАФТА е "катастрофа", унищожаваща работни места, никога не е срещала силен отклик в селскостопанска Америка. НАФТА разшири достъпа на американските фермери до пазарите на Мексико и Канада, стимулира износа им и донесе преимущества на мнозина от тях.

Селскостопанска Америка внезапно се разтревожи миналия месец, когато изглеждаше, че Тръмп ще се стреми дори към пренаписване на НАФТА. Сътрудници на Белия дом сигнализираха, че Тръмп просто ще изтегли страната от пакта.

"Господин президент, американските фермери, отглеждащи царевица, помогнаха да бъдете избран. Оттеглянето от НАФТА ще бъде катастрофално за американското земеделие", предупреди в изявление Уесли Спърлок от Националната асоциация на производителите на царевица.

За броени часове Тръмп смекчи позицията си. Той заяви, че всъщност не иска да изостави НАФТА, а първо ще се опита да постигне по-изгодно споразумение с Мексико и Канада. Този процес официално бе започнат в четвъртък, когато търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър обяви намерението на администрацията да предоговори НАФТА.

Докато бе кандидат за президентския пост Тръмп определяше позицията си "Америка на първо място" като средство за борба с нечестните чуждестранни конкуренти. Той обвиняваше несправедливите споразумения за увеличаващият се търговски дефицит на САЩ и "кражбата" на работни места в промишления сектор.

НАФТА и други търговски споразумения обаче бяха благоприятни за американските фермери, които ще понесат загуби, ако Тръмп изостави пакта или разпали търговска война. САЩ са имали излишък в търговията със селскостопански продукти поне от 1967 година, сочат правителствени данни. Миналата година износът на селскостопанска продукция е превишил вноса с 20,5 милиарда долара.

"Не започвате търговски преговори. . . с битки с търговските си партньори, които са напълно излишни", посочва Арън Лемън, пето поколение фермер в Айова, който произвежда царевица, соя, овес и сено.

Много фермери са разтревожени, че политиката на Тръмп ще застраши износа им, точно в момент, когато се сблъскват с по-ниски цени на растителната и животинска продукция.
"Доста бързо се стига до тази тема в разговорите", казва Блейк Хърст, производител на соя и царевица от северозападната част на щата Мисури.

Жителите на неговата област подкрепиха Тръмп с повече от 3 към 1 в изборите, но сега усещат "че щеше да бъде по-добре, ако реториката (по търговските въпроси) не бе толкова рязка", отбелязва Хърст, който е президент на Фермерската организация на Мисури.

Основният аргумент на Тръмп срещу НАФТА и другите споразумения бе, че те излагат американските работници на неравностойната конкуренция на нископлатени работници в страни като Мексико и Канада

НАФТА наистина подтикна някои американски производители да преместят заводите си и работните места в Мексико. От влизането в сила на споразумението през 1994 година и смекчаването на тарифите обаче годишният износ на селскостопански стоки за Мексико е скочил близо пет пъти до около 18 милиарда долара. Мексико е третият по големина пазар за американската земеделска продукция и най-вече за царевица, соята и свинско.

"Търговските споразумения, които имаме, са много благоприятни (за нас)", твърди Стивън Ценски, главен изпълнителен директор на Американската асоциация на производителите на соя. "Трябва да се погрижим да не нанесем удар на значителните 'ридобивки, които земеделието спечели", допълва той.

САЩ имат излишък по търговията със селскостопанска продукция с Мексико през 20 от 23-те години от влизане в сила на НАФТА. Излишъкът все пак премина в дефицит през 2015 и 2016 година, когато световните цени на земеделските култури и добитъка се понижиха и намалиха стойността на американския износ, отбелязва Джоузеф Глаубър от Международния институт за изследване на хранителната политика.

Мексико започна да търси алтернативи на американските храни, защото, както мексиканският министър на земеделието Хосе Ровироса посочи през март, коментарите на Тръмп за търговията "предизвикаха несигурност" в селскостопанския сектор.

След като се разпространи новината, че Тръмп обмисля да изтегли САЩ от НАФТА, Сони Пърдю, от дни министър на земеделието на САЩ, побърза да отиде в Белия дом с карта, показваща районите, които ще бъдат засегнати най-тежко от този ход, припокриващите с териториите, където мнозинството жители гласуваха за Тръмп.

"Опитах се да му покажа, че в селскостопанския сектор понякога думи като "изтегляне" и "прекратяване" могат да имат големи последици на пазарите", каза Пърдю в интервю за АП. "Според мен президентът взе много мъдро решение в интерес на множество селскостопански производители в цялата страна", избирайки да запази НАФТА, допълни министърът.

Тръмп поднесе друго разочарование на земеделските организации в САЩ през януари, изпълнявайки обещанието си да изтегли страната от Транстихоокеанското партньорство, което администрацията на Обама договори с 11 страни от азиатско-тихоокеанския регион. Според Тръмп пактът щял да унищожи американски работни места заради конкуренцията с нископлатените азиатски работници.

Сделката обаче също така щеше да даде на американските фермери по-широк достъп на пословично недостъпния японски пазар и лесно влизане на бързо растящия пазар на Виетнам.

Филип Сън от Американската федерация на износителите на месо отбелязва, че оттеглянето на САЩ от ТТП е оставило Австралия с конкурентно предимство, тъй като Канбера вече е договорила по-ниски мита с Япония.

Тръмп заплаши също така да наложи мита върху вноса от Мексико и Канада, с което предизвика опасения, че двете страни ще отговорят със собствени санкции. Фермерите знаят, че често стават първите жертви в търговските войни.

Мнозина си спомнят търговския сблъсък през 2009 година, когато Китай отговори на американските мита върху автомобилните гуми, налагайки мита върху вноса на пилешки продукти от САЩ. Мексико пък въведе мита за редица американски стоки - от шунка до лук и коледни елхи - през 2009 година в знак на протест срещу забраната мексикански камиони да пресичат границата.

Белият дом отказа да коментира опасенията на фермерите, че търговската политика на Тръмп може да им навреди.

Много фермери все още възлагат надежди на администрацията на Тръмп. Някои например приветстват плановете му да намали регулациите за защита на околната среда, които според тях водят до оскъпяване на селскостопанската дейност. Някои се надяват също, че авторът на книгата "Изкуството на сделката" ще успее да договори начини за подобряване на НАФТА.
Една от възможностите може да включва Канада. НАФТА дава на Отава възможност да предпазва млекопроизводителите си от чуждестранната конкуренция чрез мита и регулации, но оставяше поне едно изключение - американският млечен протеинов концентрат, който се използва за производство на сирене. Когато канадските фермери се оплакаха от по-евтиния внос, Канада промени политиката си и чрез цените на практика изтласка американския млечен протеинов концентратулт от пазара.

"Канада силно затрудни бизнеса на млекопроизводителите ни от Уисконсин и други гранични щати. Няма да търпим това. Внимавайте!", написа в Туитър Тръмп през април.

Някои американски животновъди биха искали предоговореното споразумение да им даде нещо, което сегашната версия им отказва - правото да обозначават продуктите си като "Произведени в Америка". През 2015 година Световната търговска организация отхвърли подобно етикетиране като несправедлива спрямо Мексико и Канада.

Мнозина се опасяват, че преразглеждането на американската търговска политика, планирано от Тръмп, има за цел да съживи промишленото производство, а селското стопанство е оставено на заден план.

По БТА