Воислав срещу Воислав, но без Миролюб

Когато югославският президент Воислав Кощуница съобщи на 14 ноември решението си да се кандидатира за президент на Сърбия, той каза, че това е една от онези неясни ситуации, при които ще се разкайвате и ако направите нещо, и ако не направите нищо.

Републиканската избирателна комисия в Сърбия обяви на 18 ноември кандидатурите на Борислав Пелевич /Партия на сръбското единство/ и на Воислав Кощуница /Демократическа партия на Сърбия /ДПС/ за президент на Сърбия. Кандидатурата на Воислав Шешел бе приета на 14 ноември.

Политолозите са скептични в оценките си дали достатъчен брой граждани ще гласуват на първия кръг от повторните избори, като се има предвид, че общият сбор на гласувалите на първия кръг на предишните избори /през септември/ за тримата настоящи кандидати е 2 107 775 /Кощуница - 1 1 23 420, Шешел - 845 308, Пелевич - 136 047 души/.

Огнен Прибичевич от Института за обществени науки смята, че на тези избори липсва кандидат, който би привлякъл в първия кръг значителен брой гласоподаватели.

Как ще изглежда битката Воислав срещу Воислав, но без Миролюб ?

Партията на Кощуница се определя като народна, т.е. като десноцентристка партия. Самият Кощуница в една книга и неотдавна публикувани статии припомни, че вече 30 години е либералдемократ от европейски тип. Негов проблем до известна степен е и това, че международните медии го определят като умерен националист, а не като либерал. Неотдавна той каза: Тръгнахме от един авторитарен, монистичен ред, който без съмнение представляваше партийната държава, а се опитваме да изградим съвременен европейски либерализъм.

Кощуница непрекъснато побеждава, а не взима властта, отбелязва Джордже Вукадинович, редактор на "Нови сръбски политически мисли". През изминалите две години Кощуница побеждава три пъти на изборите /през септември 2000, септември 2002, октомври 2002/, но тези победи не му донесоха съответната власт и рискът от нов неуспех на изборите вероятно е неприятен за него, тъй като от победа може да го отведе и до окончателно поражение и политическа маргинализация.

Съперниците на Кощуница от Демократическата опозиция на Сърбия /ДОС/ водиха срещу него серия от негативни кампании /март 2001, юни 2001, август 2001, ноември 2001, юни 2002, август 2002/ и много сложни маневри. Резултатът му от втория кръг от президентските избори /1 991 947/ показва, че като цяло той има известен имунитет срещу негативните кампании /естествено през 2000 получи 400 000 гласове повече, но това бе историческо определение на избирателното тяло на цяла Югославия, което официално бе 7 249 831 вписани гласоподаватели. Въпреки че избирателното тяло в Косово бе фиктивно включено в тази цифра, а по-късно изключено с решение на югославския конституционен съд, а част от Черна гора бойкотира изборите.

Трудно е да се предвиди дали Кощуница ще може да премине сегашния си резултат от два милиона гласа. Част от избирателите, които гласуваха за Лабус заради програмата му, е възможно да гласуват за Кощуница. Те може да са повече от избирателите, които между двата кръга преминаха от Шешел към Кощуница.

Слободан Антонич от Философския факултет оценява, че предстоящите президентски избори няма да успеят заради неизправните избирателни списъци и защото няма кандидат, който да представлява визията на сръбския премиер Зоран Джинджич.

Същевременно е трудно да си представиш, че избирателите, които подкрепят премиера Джинджич или Ненад Чанак ще излязат да гласуват за Кощуница, а камоли за Шешел.

Политическият анализатор Джордже Вукадинович оцени, че последователността на ходовете на сръбския премиер е била мотивирана от сметки и желания да попречи на кандидатурата на Кощуница. Зад игрите около тези избори се вижда и намерението чрез различни маневри да се осуети прекият избор на президент, да се изостави идеята за непосредствен избор на президент и да се премине към система, при която президентът ще бъде избиран в парламента.

Такава сметка може би съществува, но е трудно да се прецени все още дали тя се основава на нещо реално. Ново анулиране на още една изборна победа би събудило подозренията, че Джинджич иска да си осигури още едно място под свой контрол. От друга страна сръбското правителство, след като не можа да отнеме мандатите на ДПС, няма вече сигурно мнозинство в парламента и трябва да премине към системата за съгласуване за всеки закон.

Огнен Прибичевич, който също оценява, че предстоящите избори няма да са успешни, прогнозира, че този неуспех, както и фактът, че сръбското правителство бързо губи подкрепа, трябва да доведе до свикване на предсрочни парламентарни избори в Сърбия.

Вукадинович смята, че Кощуница е трябвало да се кандидатира, тъй като обратното решение би се изтълкувало като отдръпване и отказване от опита да се въведе ред в политически живот.

Кощуница повтаряше, че победата му на втория тур е осуетена от специфична форма на бойкот и подкопаване на изборите /позовава се на изказването на Миролюб Лабус, направено при обявяване на решението му да не се кандидатира отново и че напуска Демократическата партия/. Кощуница твърди, че с неуспеха на изборите още веднъж е поставена под съмнение представата за Сърбия като държава, която е зряла и способна за демократическо устройство и изграждане на институции.

Не е ясно дали президентските избори няма да се провалят отново

Според Лиляна Бачевич, директор на Центъра за политологически изследвания и обществено мнение към Института за обществени науки, все още е рано да се оценя колко хора ще гласуват на предстоящите избори, въпреки че трябва да се очаква, че особено мотивирани трябва да са подкрепящите Кощуница и Шешел, чиито общ брой обаче не е достатъчен за успеха на изборите.

Г-жа Бачевич смята, че официалното избирателно тяло наброява 6,5 милиона души, а реално има 5,5 милиона избиратели. На базата на тези оценки ДПС повтаря по-раншните си преценки, че за успеха на изборите е необходимо да гласуват не 50 процента, а около 65 процента от реалните гласоподаватели.

Известни реакции на исканията за осъвременяване на избирателните списъци все пак има. Министерството на държавната администрация и местното самоуправление ангажира 14 инспектори, които имат за задача да проверят избирателните списъци в 163 общини. Инспекторите трябва да проверят между другото и имената на 115 000 души, по-възрастни от 90 години, да съпоставят данните с гражданския регистър, болници и т.н. Дейността е фокусирана върху общините, които в предходния период бяха сочени като особено проблематични /Врачар, Вране, Канижа, Нови Пазар, Неготин/. Изглежда тази проверка не е довела до особени промени, тъй като се оказва, че според данни на полицията във Врачар има 74 000 записани граждани, от които 62 000 имат право на глас. Данните от преброяването не се смятат за достоверни.

Най-голям проблем представляват гражданите, които са се преселили в чужбина и които фактически нямат възможност да гласуват, а са вписани в списъка, от който никой не може да бъде изтрит, ако не се е отписал от местожителството си в Сърбия. /Вписването и отписването на местожителството са задължителни, в противен случай се предвиждат глоби./ По време на дискусиите за промени в избирателния закон, в изборния период, а и преди това, ДПС настоява да се създаде възможност на диаспората да гласува, но това не бе прието. Воислав Кощуница оцени, че е отнето правото на глас на тази категория граждани, че те "естествено не могат, когато на някой му хрумне да насрочи избори, да тръгнат от през океана и да дойдат на 8 декември да гласуват тук". Кощуница определи това положение като срам и каза, че през 19 век е имало определени категории хора, на които не им е било позволено да гласуват: на тези, които са били бедни, едно време на чернокожите в Америка не е било позволено да гласуват, както и на жените, а днес, в началото на 20 век, наред с многото големи приказки за реформа, част от нашите гражданите, сънародници ни от диаспората, които фактически имат право на глас, то им е отнето....

Кой подкрепя Кощуница

Кощуница съобщи решението си да се кандидатира за президент на Сърбия ден след като председателството на ДОС реши да предложи Драголюб Мичунович, в случай че Кощуница не се кандидатира.

Що се отнася до подкрепата за кандидатурата на Кощуница, различните партии в ДОС реагираха различно. Демократическият център, Демократична алтернатива, Граждански съюз на Сърбия и Социалдемократическата партия съобщиха, че ще подкрепят Кощуница, защото смятат, че Сърбия трябва да избере президент.

Демократическата партия /ДП/ поставя като условие за своята подкрепа промяна на президентската програма на Кощуница и на изборната му реторика. Всъщност ДП иска Кощуница да се задължи да не подкопава правителството на Зоран Джинджич. Кощуница каза, че би могъл да се откаже от евентуална директна подкрепа на Зоран Джинджич. След това ДПС оповести, че Кощуница ще води позитивна кампания, но няма да се откаже да критикува правителството. ДПС нарича /лидера на радикалите Воислав/ Шешел екстремист.

Демократическата партия /ДП/ обяви, че няма активно да участва в кампанията/"Този самар не е мой", каза Джинджич/, но ще контролира изборите. От тази партия изпращаха послания, обратни на тези на Кощуница, твърдяха, че неуспехът на изборите няма да доведе до институционална криза в Сърбия.

Демохристиянската партия на /сръбския министър на правосъдието Владан/ Батич, членка на ДОС, съобщи, че не я интересуват тези президентски избори, Лигата на социалдемократите на Войводина на Ненад Чанак призова членовете си да бойкотират изборите.

На въпроса дали ще получи подкрепата на /влиятелната икономическа група/ Г-17 плюс, Кощуница каза, че не е питал, но добави, че е много важно да получи подкрепа тези избори да успеят. Уверен е, че Г-17 Плюс се отнасят към изборите със съзнанието, че е важно Сърбия да има силни институции. Лабус лично остана на мнението, което изрази по време на кампанията. Той смята, че Кощуница не е добър кандидат за президент на Сърбия.

Макар че от Демократическата партия заявиха, че с напускането на Миролюб Лабус ДП е станала по-слаба само с един член, може да се каже, че с победата си над Лабус Кощуница може би е провокирал ново разцепление в ДП. Появата на Г-17 Плюс на политическата сцена ще ощети повече ДП, отколкото ДПС.

Интересно е, че социологът Милан Николич, директор на Центъра за проучване на алтернативите, прави оценката, че в бъдещия неолиберален блок може да се окаже ДПС, която няма специалисти, и Г17 Плюс, която обича властта. Тъй като социалдемократическият блок може да се конституира от редица малки партии с такава ориентация, а и ДП, която се конкурираше за членство в Социалистическия интернационал, в политиката си /политиката на правителството/ има много повече либерални, отколкото социалдемократически елементи. Николич упорито сочи, че неолибералната идеология трябва да се сдобие с конкуренция в социалдемократическа опция, че в Полша, Чехия, Унгария и Словения смяната на неолиберали и социалдемократи даде позитивни резултати, а там където политическата конфронтация се е развивала на други фронтове /България, Румъния, Украйна, Русия/, не е имало такива успехи.

Посланията на Кощуница

С намерение да привлече онези, които по-рано не гласуваха за него или въобще не гласуваха, Кощуница обяви един вид корекция на изборната си кампания. Той смята, че върху избирателното тяло отрезвяващо ще подейства съзнанието, че изборите са минали, но не са успели. Обявява нови контакти със синдиката Независимост, от който идват новите критики на Закона за приватизацията.

Поантата на кампанията на Кощуница очевидно се върти около държавата, а заедно с това се повтаря посланието, че реформите подразбират изграждане на правен ред: "Ако бяхме подходили към реформите из основи, в икономиката нямаше повече да имаме управление от командни линии на партията-държава /все едно на Социалистическата партия на Сърбия, Югославската левица или ДОС/, т.е. с наредби. Бихме имали дерегулация, размах на частната инициатива и свободно предприемачество, конкуренция. Ролята на държавата не би се свеждала до издаване на декрети и укази, а би била по-здрава там, където ѝ е мястото: в осъществяването на основните институции на демократичния правов ред и пазарната икономика. Тук е необходимо да се извършат истински реформи - да се знае какво е правов ред, какво е собственост, какво е договор."

Феноменът Шешел

Главният конкурент на Кощуница на тези избори, сръбският радикал Воислав Шешел влиза в кампанията с амбицията да събере повече гласове на социалисти, отколкото можа да събере миналия път. Скелетът на неговата кампания е базиран на речите за престъпността. По медийно атрактивен начин той използва сведения, които очевидно получава от полицията, и ги смесва с булевардни елементи на политическо подстрекателство, като обвинява различни хора от властта във връзки с върховете на подземния свят. На обвиненията за клевета /вече има една условна присъда/ не обръща внимание. Най-енергично му се противопоставя /сръбският вицепремиер/ Небойша Чович.

В социалната област Шешел се съсредоточава върху прогнозата, че през следващите няколко години още около 400 000 работници ще останат без работа, че това не е начин за създаване на солидна икономика, а е хаос, който никой не контролира, освен от време на време. Напада властта на ДОС, че взима прекалено много данъци, тъй като е закъсала с бюджетния дефицит.

Той се опитва да мобилизира социално недоволните и е факт, че в анкетите над 80 процента от хората посочват, че живеят както при Милошевич, или по-зле.

Парадоксално е, че изборите технически може да са успешни, ако Шешел има голям изборен успех. Големият успех на такава десница хвърля лоша светлина върху ситуацията в страната. Ако изборите не успеят, той ще каже, че от ДОС не са способни дори избори да организират.

Според някои политолози през септември Шешел е достигнал своя максимум от около 850 000 гласа. Няма достоверни данни за това колко разочаровани и деморализирани бивши избиратели на социалистическата партия би могъл да събере той. Най-добрият му резултат 1 730 582 срещу /кандидата на социалистите/ Зоран Лилич през 1997 г., по време на онзи нещастен бойкот на част от коалиция Заедно, очевидно сдържаше "тактически гласове" от тогавашния опозиционен продемократичен блок, а и от Сръбското движение за обновление. В първия кръг на тези избори той получи 1 125 140 гласове.

Шешел е политически феномен, който подготви най-много изненади за политическите анализатори. Изследователите на общественото мнение не дават на ултранационалистическата опция повече от 20 на сто от избирателното тяло и преди всичко констатират, че Шешел е някъде на нивото на Льо Пен. По време на досегашния ход на кампанията има една съществена разлика: когато от играта бе отстранен Жоспен, а в играта останаха само Ширак и Льо Пен, цяла Франция се вдигна на крак. Тук на изявите на Шешел се гледа със злорадо равнодушие.

По БТА