Волен Сидеров е участвал в международна антисемитска конференция

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров е участвал в антисемитска конференция в Москва през 2002 г., съобщиха от Българския хелзинкски комитет (БХК) в петък. В специално съобщение на сайта си, озаглавено "По следите на една снимка", шефът на организацията Красимир Кънев разказва за присъствието на Сидеров на събиране на известни антисемити и привърженици на тезата, че Холокостът е измислица..

Според информацията на БХК по време на конференцията, озаглавена тривиално "Глобални проблеми на съвременната история", Сидеров "просвещава своите слушатели как глобализацията се явява последен етап от колонизацията на православния свят, в която основна роля играят евреите, тези злодеи и богоборци, които чрез своите банкери финансирали болшевишката революция, донесла толкова мизерия и страдание на руския народ".

Красимир Кънев заключва, че въпросното събиране явно за Сидеров е представлявало официално представяне в международните антисемитски кръгове. "Така изглежда и от снимката, която участниците са си направили на изпроводяк и на която той изглежда като срамежливо присламчен към "отците-основатели", пише в съобщението на БХК.

Правозащитникът се спира за кратко и кои са някои от основните лектори, които правят компания на Сидеров на снимката.

Ахмед Рами е бивш марокански офицер, който получава политическо убежище в Швеция през 1973 г. заради предполагаемото му участие в опита за преврат срещу крал Хюсеин през август 1972 г. Там той основава "Радио Ислям", което скоро се превръща в основен източник на антисемитска пропаганда в страната. През 1996 г. Рами създава сайт със същото име.

В доклад от 2003 г. Центърът за мониторинг на расизма и ксенофобията на Европейския съюз я описва като "една от най-радикалните десни и антисемитски страници в интернет, с тесни връзки с радикалните ислямски групи". В нея могат да се прочетат многобройни статии и книги за "ционистките убийства", "еврейския расизъм", "еврейското лицемерие", включително "Протоколите на ционските мъдреци" и "Моята борба" на Хитлер. Рами два пъти е осъждан за "подбуждане на омраза срещу групи от хора", а лицензът на "Радио Ислям" е отнет за една година.

На конференцията присъства и бившият "Велик магьосник" на Ку Клукс Клан Дейвид Дюк. Под негово ръководство организацията прави опит да се модернизира като съвременна крайно дясна политическа сила. Дюк сменя титлата "Велик магьосник" с "национален директор", а бялата роба с костюм. В края на краищата обаче той напуска Ку Клукс Клан през 1978 г. и започва да прави опити за политическа кариера. Тези опити са базирани на една крайно дясна антималцинствена и антисемитска идеология. За евреите Дюк казва, че "се опитват да унищожат всички други култури като механизъм за оцеляване", а за Израел - че е "единствената нацистка страна в света".

"Лигата против дефамацията" на САЩ го нарича "един от най-опасните екстремисти" на съвременността. През декември 2002 г. Дюк се признава за виновен в данъчна измама, а четири месеца по-късно е осъден на 15 месеца лишаване от свобода, както и да плати 10 000 долара глоба в допълнение към дължимото във вид на укрити данъци. Той е освободен от затвора през май 2004 г.

Джералд Фредерик Тобен е директор на "Института Аделаида" в Австралия, основан през 1994 г., който се смята за ксенофобска и антисемитска формация не само в тази страна, но и от много изследователи в чужбина. Основната му функция е да разпространява пропаганда, отричаща Холокоста чрез раздаване на брошури по улиците на австралийските градове, както и с публикации на своя интернет-сайт. Една от големите публични кампании на института бе организирана в навечерието на премиерата на филма "Списъкът на Шиндлер" в Австралия.

През април 1999 г. Тобен е арестуван в Германия и осъден на 10 месеца затвор за отричане на Холокоста. От тях той излежава седем месеца, а за останалите плаща 5000 долара залог. През 2002 г. Федералният съд на Австралия осъди "Института Аделаида" да премахне от своя интернет-сайт материалите, които поставят под съмнение съществуването на Холокоста и газовите камери, както и материалите, които са обидни за евреите.

Красимир Кънев уточнява, че въпросните персони, макар и "отци-основатели" на международния антисемитизъм, са маргинали в собствените си страни, люшкащи се между затвора и изгнанието.

"В своя репортаж за московската конференция за мартенския (2002 г.) брой на известното антифашистко списание "Сърчлайт" Мина Содман определи речта на "някой си Сидеров" като "куриозна". Речта наистина е такава, но три години по-късно Содман едва ли вече би го нарекла "някой си". Защото от цялата тази ксенофобска компания единствено Сидеров глаголства не по сайтовете или в публикации на неизвестни издателства, а от трибуната на най-висшия законодателен орган на своята страна. При това с имунитет срещу наказателно преследване, който за престъпленията, за които подобните на него лежат в затвора, е абсолютен", посочва още шефът на БХК.