Волен Сидеров упорства за държавно регулиране на банковите лихви

Лидерът на ″Атака″ Волен Сидеров не се отказва от идеята си за държавна намеса в образуването на лихвите по кредитите и депозитите на търговските банки. В неделя той заяви на пресконференция, че партията му предлага законодателни промени, с които ″правно да се обвърже размерът на лихвите по депозитите с размера на лихвите по кредитите″.

От известно време от ″Атака″ непрекъснато се настоява да се намалят с помощта на държавата банковите лихви, така че да достигнат до равнищата в повечето европейски държави. Такива призиви отправи преди месеци и бившият съветник в ДАНС и в момента отлежаващ в ареста доцент от УНСС Алексей Петров. В страната дори бе учредена организация на граждани, които се обявиха за административно намаление на  лихвите.

″Идеята е да се изработи регулиращ финансов механизъм, без да има груба държавна намеса″, каза в неделя Сидеров.

Законовите промени на "Атака" предвиждат БНБ да определя с наредба на всеки шест месеца средния лихвен процент на влоговете в банките. Според Сидеров, сега банковият сектор си оставал незасегнат от кризата и нямало движение на пари към реалната икономика, а банките си трупали печалбите.

Той каза още, че предложенията за държавна намеса тепърва ще се обсъждат от ГЕРБ. Сидеров посочи, че му предстоят срещи с управителя на БНБ Иван Искров и с директори на търговски банки.

Лидерът на партията, която в момента е ревностен поддръжник на ГЕРБ, аргументира предложението за банковата регулация с виждането си, че в момента тезата за "по-малко държава и свръхлиберализъм" трябвало да се промени, за да се справим с кризата.

Правителството досега се занимаваше със спешни, "пожарни" мерки, които бяха необходими, но сега се изисква дългосрочно лечение, коментира още Сидеров. В есенната сесия на парламента трябва да се изготви стратегия за икономическото развитие на България, добави той.

Предложението му получи кратката реакция на премиера Бойко Борисов, който заяви пред медии, че "ако държавата започне да прави такава регламентация, вече става опасно да се прекрачи границата към полицейска държава".

Идеята за администриране на лихвите на банките категорично не се приема от банкерите. Пред БНР председателят на Асоциацията на банките в България Виолета Маринова напомни, че ″живеем в условия на пазарна икономика и пазарът определя цената″. Тя каза, че няма право да коментира законодателни предложения, но от думите ѝ се разбра, че ″като здравомислещ човек и банкер с над 30 годишен стаж″ не е съгласна да се регулират по такъв начин лихвите.

″Нееднократно сме казвали, че цената е зависима от това как придобиваме ресурса, на какви цени. Освен това включваме компонентата цена на риска. Нарастването на провизиите над 2.5 пъти от предходни периоди означава увеличен риск, увеличени разходи за провизии. Ние сме длъжни да формираме такива. Това означава, че цената неминуемо не може да падне драстично и веднага. Освен това в условия на пазарна икономика цената е различна в различните банки и означава, че има конкурентност между нас. Ако тя е регулирана, конкуренцията ще отпадне″, каза Маринова.

Тя съобщи още, че процентът на необслужваните над 90 дни кредити в българските банки се е увеличил на 9.2 за последното тримесечие, което е с 2% повече от същото тримесечие на миналата година. И допълни, че като банкер не може да не се притеснява от ръста на лошите кредити, но положението в банковата система остава стабилно и няма никаква опасност за сигурността на банките поради високите изисквания на БНБ към тях.

″Капиталовата адекватност на банките е много висока. В момента, към последното тримесечие, е 18% при изискуема по наредбите на БНБ 12%. Ликвидността на банките също е висока. Тя е 22%. Тази ликвидност поддържаме висока за сигурност на банковата система. Ние разполагаме с ликвидни средства, но трябва да има субекти, които да финансираме, които отговарят на изискванията″, обясни тя.

Виолина Маринова каза още, че банките имат намерение да понижават лихвите по кредитите и това ще става плавно. ″Всичко зависи от икономическата среда не само в България, но и извън България″, обясни тя и отхвърли възможността в скоро време лихвите у нас да се изравнят с лихвите в Западна Европа. ″Не можем да мислим за подобно нещо, защото ресурсите, които си набавяме, са на висока цена и рискът е висок″, каза тя.