Вотът на гласувалите срещу всички няма да бетонира големите партии

Сн.: БГНЕС

Още две нововъведения в изборните правила одобри парламентът: едното е в бюлетината да има и квадратче "Не подкрепям никого", а другото е негласувалите без уважителни причини в два поредни еднакви избора да бъдат заличавани от избирателните списъци за следващия вот. И двата текста произтичат от факта, че гласуването на избори в България става задължително. Поради тази причина на избирателите бе дадена възможност да могат да гласуват против всички, зачерквайки квадратчето "Не подкрепям никого".

Основният спор в сряда беше как да бъде отчитан този вот. Окончателното решение е протестният вот да се смята за действителен, но да не се отчита при определяне на 4-процентовия праг за влизане в парламента, което би ударило по-малките партии.

"Този вот няма да бъде недействителен, напротив, ще се зачита и затова е обособен в отделна графа, с отделна кутийка в бюлетина. Когато се изчислява изборната бариера от 4 процента, единствено тогава да не бъде отчитан, за да не може протестният вот да не бетонира партиите на статуквото", заяви Петър Славов от РБ.

Изборите не са за социологическо проучване, отговориха социалистите, които настояваха да не се допуска опция "Не подкрепям никого".

Депутатите от ДПС също бяха против възможността да се гласува срещу всички, включително защото така ще се вдигне изкуствено избирателната активност. ДПС е по принцип против задължителното гласуване и се закани да сезира Конституционния съд за въвеждането му.

"Ако си правите Изборен кодекс за вас, трябва да знаете, че срещате нашето най-решително против и възражения. По начина, по който се държите при едни следващи избори, вие със сигурност оставате извън парламента. Те искат да направят чрез това квадратче да се отнеме възможността на българския избирател гласът му да е действителен и да имат по-нисък праг за влизане вътре в парламента", каза Митхад Метин от ДПС.

В крайна сметка шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) изготви текст, според който гласът "Не подкрепям никого" ще се отчита като действителен, но няма да влиза в общата избирателна активност, на база на която се изчислява 4%-та бариера за влизане в парламента.

"Против" се обявиха от ДПС и БСП. Според левицата по този начин се обезсмисля протестният вот. "Това е пълна демагогия. Вие мислите, че изборите са някаква социологическа акция. Или го отчитате като действителен, или изобщо го няма", заяви депутатът от БСП Чавдар Георгиев и добави, че управляващите карат избирателя да отиде до урната, а после не му отчитат гласа.

Съпратиецът му Филип Попов предложи, ако над 50% от подадените гласове са "Не подкрепям никого", да се провеждат нови избори. Друг вариант, предложен от Янаки Стоилов (БСП), беше броят на тези гласове да води до съответния брой незапълнени депутатски мандати. И двете предложения бяха отхвърлени.

Заличаване от избирателните списъци при негласуване без уважителни причини

Друга важна промяна в Изборния кодекс е негласувалите без уважителни причини в два поредни еднакви избора да бъдат заличавани от избирателните списъци за следващия вот. Текстът бе одобрен от парламента на заседание, продължило до късно през нощта в понеделник.

Отпадна предложението за определяне на стимули за избиратели, които са гласували, но санкционирането на негласувалите с отнемане на избирателни права предизвика сериозни възражения.

Според БСП вариантът да се заличават хора от избирателните списъци е излишно канцеларско упражнение. "Виждам, че креативността надхвърля всякакви възможни полети на мисълта, направо цинично купуване и продаване на гласове от правителството на Република България. Дайте по-добре да въведем и изречението "Методът, видът и размерите на стимулите се определят с решение на МС, в зависимост от резултатите от гласуването, за да може съвсем на всички да им стане ясно за какво става въпрос", коментира Таско Ерменков от БСП.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев упрекна вносителите в абдикация за членството на страната в Шенгенското пространство, като не може санкцията да отнема конституционни права.

"Един подобен текст ще има тежък, обратен ефект. Той ще възмути голяма част от активните български граждани, които имат високи критерии за почтеност в политиката и не харесват нито една българска партия. Тези хора демонстративно няма да гласуват и законът ще постигне цел, обратна на прокламираната и заложената. Този закон има именно такава скрита цел", предупреди той.

Мустафа Карадайъ от ДПС заяви, че това са поредните противоконституционни текстове: "Аз ви призовавам за пореден път да не нарушаваме българската Конституция, ограничавайки българските граждани от конституционните им права да могат да гласуват."

Председателят на правната комисия Даниел Кирилов (ГЕРБ) заяви, че не става дума за отнемане на граждански права: "Остро възразявам на всички твърдения и разбирания, че това е лишаване от право. Избирателят има това право и това право не му се отнема по никакъв начин. Единственото, което следва да направи, да заяви активните си верни данни."

С други гласувани текстове се запази възможността за сформирането на местни коалиции, но няма да могат да се кръщават както искат, а имената им в бюлетината ще съдържат наименованията на всички политически формации, които ги съставляват. Така, според зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, ще се ограничават корпоративни и икономически коалиции.

Изборната кампания остава 30 дни, както досега. Остават и социологическите проучвания.

Тези текстове, както и възможността българите в чужбина да могат да гласуват и извън дипломатическите мисии, са част от "компромисния" пакет, договорен между управляващите партии и премиера Бойко Борисов във вторник.

Освен това депутатите отхвърлиха възможността предизборната кампания да се води на различен от българския език, когато е осигурен превод.

Таван на цените за политическа реклама в медиите

Парламентът реши също цените за политическа реклама, които медиите определят по време на предизборна кампания, не могат да надвишават средните пазарни цени за търговска реклама през последните 6 месеца. Текстът се отнася за всички телевизии, радиа, печатни и онлайн издания. Обикновено по време на предизборна кампании се определят специални тарифи с надценки за политическа реклама.

Сайтовете и печатните медии ще могат да отразяват и безплатно партиите, като тези материали няма да са обозначени като рекламни.

"БСП гласува против, защото собствениците на медии ще могат срещу една или друга услуга да отразяват безплатно кампанията на една или друга партия - в случая ГЕРБ", коментира лидерът на БСП Михаил Миков.

Преференцията на местен вот като на парламентарен

По-късно през деня Народното събрание отхвърли предложението на ДПС да отпадне изцяло преференцията (възможността за пренареждане на кандидатските листи) при местен вот. Депутатите обаче премахнаха въведената от Изборния кодекс на Мая Манолова "общинска избирателна квота".

В закона, изработен под ръководството на бившия депутат от БСП в предишния парламент, бе записано, че преференциите за общински съветник се изчисляват на база брой на гласовете, получени за кандидат, но "не по-малко от 7 на сто от общинската избирателна квота". Общинската избирателна квота се получава при "делението на общия брой на действителните гласове, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет".

За отпадането на този текст гласуваха ГЕРБ, ДПС и БСП. По този начин парламентът реши преференцията за местни избори да се уеднакви с тази на парламентарни - 7 на сто от общите гласове за листата. 

Минути по-късно лидерът на ДСБ и депутат от РБ Радан Кънев се обяви против решението на Народното събрание.

"Току що, Народното събрание, с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. рязко вдигна прага на преференцията за местни избори. Противопостави се единствено РБ. По този начин, за пореден път в рамките на измененията на ‪ИК бяха ограничени правата на гражданите, за сметка на партийните "елити" и апарати", написа той в социалната мрежа Фейсбук.

По думите му в цяла Европа, тенденцията е обратната - да се увеличават възможностите за преференция, за да се преодолява недоверието между граждани и политически елити, което застрашава демокрацията. "При изказването си в зала дадох пример с Полша, Хърватска, Балтийските републики, където прагът за преференция е 0 (нула) и няма защита за водачите на листи. С това решение, НС задълбочава кризата на доверие в българското общество", написа още Кънев.

Споделяне
Още по темата
Още от България