Vox Populi 3: "Кой" провали съдебната реформа. Икономическият компромис победи

Съдебната реформа прикова вниманието на медиите и гражданите в последните месеци. Или по-точно, нейният демонстративен провал. Една от тезите на противниците на реформата – че сложните обяснения на конституционните промени и броенето на квотите във ВСС не интересува хората, е категорично опровергана от данните за интереса на читателите ни към определени теми и публикации на сайта Mediapool. Най-висока читателска активност на сайта и в социалните мрежи отбелязваме именно в периода 11 – 22 декември, когато водещите теми са гласуването на промените в конституцията , оставката на правосъдния министър Христо Иванов и последвалите съдийски и граждански протести.

Статията "ГЕРБ бламира съдебната реформа, Христо Иванов подаде оставка“ е четена петкратно повече от обичайната средна стойност за сайта, а чрез ФБ е достигнала до близо 40 хиляди души. 60 души са коментирали под текста, което също е многократно по-висока активност, в сравнение с обичайната. Общият дух на коментарите изразява дълбокото разочарование на гражданите от поведението на политическите сили в Народното събрание:

$Днес е черен ден за българската демокрация, защото мафията бламира съдебната реформа. Мога единствено да изпитвам съжаление към работещите за мафията български депутати, защото победата на мафията днес е една пирова победа.“

Други смятат, че все пак има и нещо добро в ситуацията – маските най-после са паднали: $Хубав ден е днес! Хубав ден е, защото мътилката започва да се избистря - тинята се стратифицира на три слоя с ясна граница между тях:(а) дънната кал - освен "Атака", която е видима за всеки, там са още БСП, АБВ (по-добре късно, отколкото никога да не се види, че са чиста кал), ПФ и ДПС (винаги с тяхните хитринки); (б) слуз - ГЕРБ и (в) - тънкият слой бистра вода (поне така изглежда засега) - ДСБ и дано целия РБ. Както казва един китайски мъдрец - две неща не могат да се скрият - Луната и истината. Няма да успеят и изданията на Пеевски.“

Категорични са и резултатите от анкетата, в която питаме "Какво означават одобрените от НС конституционни промени?“ Над 43% от гласувалите ги определят като имитация и прповал на съдебната реформа. А според близо 47% гласуването в НС е ясен знак "Кой" управлява България и показва, че повечето партии са част от този модел. По повод окончателното приемане на конституционните промени, с гласовете на ДБГ и СДС, читател находчиво е коментирал: "Така поне е ясно кои са заедно в икономическия компромис: ГЕРБ, ДПС, ПФ, АБВ, БДЦ и "Атака".

Всъщност, за четящите внимателно и тези с добра памет, „опраскването“ на реформата беше предизвестено. Както пише Красен Николов в статията "Как ГЕРБ "опраска" и Венецианската комисия“, ГЕРБ е пренебрегнал позицията на Венецианската комисия, въпреки поетия ангажимент да се съобрази с нея при гласуването на конституционните промени: "В бившите социалистически страни са наследени твърде мощни прокурорски структури, които застрашават независимостта на съдиите. Прокурорите не трябва да имат думата при кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на съдиите", казва в позицията си Венецианската комисия, но парламентът дружно (без Реформаторския блок) не прочете това много важно послание.“ Впоследствие се оказа, че уточнението за Реформаторския блок не е съвсем вярно.

По този повод, коментар под статията гласи: Много правилна позиция за ролята на съда и прокуратурата и тяхната независимост. По-важна е независимостта на съда. Ако някой се страхува от политически и бизнес залитания на прокуратурата , то то и сега ги има и новата квота няма да помогне.“

Тезата, че съдът трябва да е независим, а прокуратурата – подотчетна беше защитена и от видни професионалисти, като Здравка Калайджиева, съдия в Европейския съд за правата на човека до миналата година. Според нея с приетите промени народните представители са се отказали от „своите правомощия за контрол в полза на държавното обвинение, и така придадоха на прокуратурата допълнителна "независимост", дължима по дефиниция само на съд”.

Сред читателските коментари през целия период и по различни теми, отвъд съдебната реформа, се набива на очи мнението, че единствената работеща санкция срещу правителството би била намеса на Европейската комисия и спирането на европейски средства. Което за пореден път изразява общественото доверие в Европейския съюз като последна преграда пред пълния разпад на държавността. В крайна сметка, пита се читател, има ли смисъл от власт, на която не вярваме?

"Ако бяхме поне малко образовано и цивилизовано общество, можехме да разчитаме, че политиците, които сме избрали, са работили в интерес на обществото и в сътрудничество с доказани мислещи професионалисти. Но понеже ние знаем, че "елитът" ни, освен че обслужва чужди и корпоративни интереси, често се оказва и изключително некадърен (когато не вреди умишлено, го прави от некадърност), сега трябва да разсъждаваме за неща, от които не се предполага, че разбираме. Като вършим работата на правителството, за какво ни е това правителство?!“

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Споделяне