Връща ли се българското "време разделно"?

Покрай Пазарджишкия процес сред мюсюлманите в България отново се задейства механизмът на лошите спомени. От делото не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна, казва Антонина Желязкова.

На 18-ти септември в Пазарджишкия съд започна делото срещу 13-те български мюсюлмани, обвинени за разпространeние на радикален ислям. Д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, присъства на първото заседание и изслуша внимателно изчитането на обвинителния акт.

"Обвинението е изградено върху неща, които са ненаказуеми и аз съм изненадана, че то може да е толкова неубедително. При изчитането на обвинителния акт през първия ден на съдебния процес аз се смутих, защото разбрах, че единственото нещо, за което тези 13 човека могат да бъдат санкционирани - не по НПК, а с административни мерки - е, че те не са се регистрирали, ако са имали сдружения, което не е доказано, че не са водили правилно счетоводството на получавани пари, че имат неплатени данъци", споделя Антонина Желязкова.

Тя казва, че част от обвинените в момента дори не крият, че са привърженици на салафизма. Термини като този обаче стряскат българското общество, защото то няма представа какво точно означават.

"Опитвам се да поясня, че салафизмът е нещо като "протестантство" в християнството - става въпрос за няколко човека, които по силата на своето образование или убеждения може би опитват да се върнат към някакви първоначални извори на исляма с една по-засилена догматичност. Което въобще не означава радикализъм. От десетки години познавам "от терен" част от хората, заели се да проповядват това, в което ги обвиняват. Дори и с думичка те не са призовавали за насилие или отказ от демократичните устои. Те просто се опитват да променят хората от традиционния ислям, отказвайки ги от някои ритуали и дейности, които се извършват на Балканите, за да ги вкарат в някакъв тип "ортодоксална"догматика на исляма. А в това няма нищо наказуемо", убедена е д-р Желязкова.

"Нима сега се започва отново?"

Директорът на Центъра за изследване на малцинствата и културните взаимодействия смята, че от този съдебен процес никой нищо не може да спечели. "Моето безпокойство, споделяно и от други представители на граждански организации, е, че с процес срещу толкова много имами и мюфтии, високо уважавани от своето паство, веднага се задейства механизмът на лошите спомени сред мюсюлманската общност", казва Антонина Желязкова и добавя, че пред Пазарджишкия съд е видяла близки и роднини на част от подсъдимите, които са я разпознали.

Част от тях са протестирали заедно с нея пред Народното събрание през 1989-та за връщане на имената и религиозните права на малцинствата в България.

"Попадайки изведнъж сред същите тези хора, просто ми се стори, че времето е спряло! Защото след цели 23 години отново видях уплашени лица на жени, които през сълзи казваха: "Започва се отново!". Затова твърдя, че от този процес не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна", категорична е д-р Желязкова.

"В момент на напрежение между исляма и християнство в целия свят, когато съвсем наскоро преживяхме и терористичен акт на българска територия, би трябвало да ценим нашите мюсюлмани и да ги третираме напълно равнопоставено с останалите граждани", казва експертката по въпросите на малцинствата.

Тя смята, че през 2010-та година службите за сигурност са прекалили с действията си и сега са принудени да доведат започнатото до някакъв завършек. "Те нарушиха маса права, когато преди две години нахлуха в домовете, иззеха религиозна литература и я обявиха за забранена, когато прибраха компютрите на имамите и мюфтиите, които са единственото им оръдие на труда, когато взеха мобилните им телефони. Ние сме вече в 21 век! Когато изземеш компютър, можеш да свалиш целия му харддиск за броени минути и да го върнеш, а две години след акцията тази техника не е върната на хората. И тъй като службите не могат да кажат, че са сбъркали и да се извинят, те тръгват по съдебните зали", казва Антонина Желязкова.

Кой дърпа дявола за опашката?

Парадоксалното е, че съдебният процес в Пазарджик започва точно тогава, когато управляващата ГЕРБ планира да открие свои партийни офиси в Истанбул и когато мюсюлманският свят ври и кипи от вълнения срещу антиислямски филми и публикации.

Дали някой в България съзнателно не дърпа дявола за опашката? Отговорът на д-р Желязкова гласи: "Недоумявам кой би могъл да бъде подобен авантюрист, че да търси полза от случващото се сега и от напрежението, което се нагнетява сред българските мюсюлмани. Дори повече, по друго "стечение на обстоятелствата" през този уикенд по една от телевизиите започва поредното излъчване на филма "Време разделно"!

"Българските мюсюлмани реагират с уплаха, когато чуят това заглавие, защото по време на т.нар. "възродителен процес" през 1980-те години този филм се прожектираше умишлено, насилствено и натрапчиво в районите със смесено население като лост на пропагандната машина тогава. Наистина нямам обяснение. Ако някой иска да пали пожари тук и смята, че това ще му донесе политически ползи и дивиденти, значи е пълен глупак и авантюрист!"

"Просто не искам да вярвам, че някои прави всичко това с политически цели, просто не мога да повярвам подобно нещо. С връщането на целия този спомен ти настройваш макрообществото, всички българи срещу себе си".

"Когато наблюдавах хората на процеса в съдебната зала, си припомних разказа на писателя и бивш политзатворник Ганчо Савов за неговото дело през 1960-те години, когато са го осъдили като югославски шпионин. Същото чувам и сега срещу обвиняемия имам Саид Мутлу - какви книги притежавал, какво е превеждал, как знаел арабски език, че пътувал на конференции и се срещал с някакви хора в Истанбул. Питам се възможно ли е да се връщаме толкова назад във времето?"

"Много е важно хората да разберат, че мюсюлманите са настръхнали. Не може постоянно да те засипват с изречения от рода на това, че тези хора държат бомби и са настроени агресивно", предупреждава Антонина Желязкова. Според нея не е възможно модерна България да бъде отворена към света и светът към нея, но в същото време да държи в изолация своите мюсюлмани.

"Ясно е, че те също са се отворили към света и няма нищо осъдително в това, че например са влезли в контакти със световна мюсюлманска организация, че посещават някакви семинари в Скопие или Истанбул, да речем. Естествено, че те ще контактуват със света и ние трябва да приемем това! Естествено е също, че ще попадат под някакви външни влияния и тук идва отговорността на българските институции. А тя е, че когато искаш да съхраниш традиционното за българските мюсюлмани, ако желаеш да редуцираш широко отворени пътища за навлизане на исляма в България, трябва да създадеш съответните условия."

"Възможно ли е главното мюфтийство и цялата мюсюлманска общност повече от десет години да полагат всякакви усилия да получат акредитация за своя Висш ислямски институт и да им се отказва? Възможно ли е в България, където живеят милион мюсюлмани, към Богословския факултет на университета или към някое друго от държавните училища да не се създаде департамент, в който да се подготвят мюсюлмански проповедници?", пита Антонина Желязкова.

Политика, а не съдебни процеси

"Естествено е, че щом това не се случва, те ще пътуват до Саудитска Арабия, Йордания или Турция. А сега ги обвиняват, че ходят да учат. Освен за финансиране, държавата би могла да се замисли и как е извършена реституцията на имотите на мюсюлманската деноминация в България. Възможно ли е стопроцентово да реституираш собствеността на православното изповедание, а в някои региони да не си "добутал" до 30 на сто връщането на мюсюлманските имоти?"

"Ако Главното мюфтийство има средства, то би давало стипендии на своите хора, за да се учат. Казано накратко: за българските мюсюлмани е нужна политика, а не безсмислени съдебни процеси, които единствено засилват напрежението както сред мюсюлманското малцинство, така и сред останалите в страната", казва д-р Антонина Желязкова.