Връщане на Балканите или кой печели от хаоса в Румъния

Попитали радио Ереван: Как може да бъде изключена една държава от Европейския съюз? Радиото отговорило: По принцип не е възможно изключване, но разчитаме на въображението на Румъния.

Близо 15 години, след като Западът реши да извади страната от сивата зона на стратегическите дилеми, Румъния иска да изостави европейската посока и да се върне в балканския релативизъм чрез отлагане на правовата държава, блокиране на законите и налагане на произвола.

Румъния не само се превърна отново в нестабилна страна, в която може да се случи всичко във всеки един момент, но и подхвана отново с идването на власт на Социал-либералния съюз прочутата си теза от времето на Чаушеску за "ненамесата във вътрешните работи", след като Европейската комисия установи най-големите отклонения на страната от демократичния ѝ път за последните десет години.

Преконфигурацията от последните десет дни се случва чрез една опасна игра, в която Румъния прие по мълчалив начин пропагандата на Москва и се сопна на Европейския съюз. Премиерът Виктор Понта, така или иначе невдъхващ доверие на Запад, след като неколкократно беше потвърдено плагиатството в докторската му теза, имаше нужда от солиден съюзник, който да се пребори с упреците, идващи всекидневно от Брюксел и другите големи европейски столици.

След като Гласът на Русия, официозът на Кремъл, говори за намеса на Вашингтон в държавния преврат, чрез който беше отстранен от поста президентът Траян Бъсеску, премиерът Виктор Понта поиска да сключи договор с фирмата за връзки с обществеността, която се занимава с имиджа и комуникациите на големия руски енергиен концерн Газпром.

Специалистите предупредиха Виктор Понта, че става дума за "информационна война" между Траян Бъсеску и неговите неприятелии че има нужда не само от политическа пропаганда с най-доброкачество, но и от манипулация на международно ниво, по такъв начин, че реакциите на лидерите на великите сили, които идват в подкрепа на Траян Бъсеску, да бъдат смазани, оборени с аргументии след това изхвърлени в коша за боклук като маловажни.

Междувременно, манипулацията се прави от президентския дворец "Котрочени" чрез натискането на бутона, който отприщва национализма и гордостта на румънците от това да излязат от покрайнините и да се държат като голяма, важна и самоуверена страна. Лидерът на Национално-либералната партия (Крин Антонеску- бел.ред.), временно настанен на президентския стол, се кара на европейците, че се намесват в работите на страната, като им обръща внимание, че "суверенитетът на Румъния е предвиден в конституцията", че "президентът на Румъния, пълноправен или временен, не получава заповеди и разпореждания от никого".

Критиките в годишния доклад на Европейската комисия, отнасящи се до нарушаването на правовата държава, са за Крин Антонеску "теми, които превишават правомощията на комисията".

Новите лидери в Букурещ вече не искат да знаят къде грешат, не искат да получават помощ отвън и най-вече вече не искат да спазват правилата на Брюксел, понеже "Румъния не е колония",както се изрази Виктор Понта, когато апострофира Ангела Меркел.

Временният президент и премиерът дори не се замислят за големия печеливш от вътрешния хаос.

Колективният ексхибиционизъм на либералите и социалистите и еманципацията им спрямо европейската "опека" поставят под въпрос и доверието, което Съединените щати биха могли да имат в Румъния, за внезапна радост на Москва.

Проектът за разполагане в южната част на страната на американския противоракетен щит е поставен в опасност от политическата нестабилност в страната, от конституционната криза, през която минава Румъния, но най-вече от преразпределянето на приоритетите от двете групи по интереси,които подкрепят творците на хаоса от последните десет дни: Крин Антонеску и Виктор Понта.

Както казваше германският поет Ханс Магнус Енценсбергер, на Балканите лидерите "не са главни действащи лица, а са самоинтриганти". Те нямат визия за модернизирането на страните им, а само твърде голяма гордост, многобройни интереси и жажда за отмъщение. На Балканите историята постоянно получава своя реванш чрез ритуални връщания в миналото.

Румъния се връща в този трайно нестабилен регион, в който екзалтацията на ръководителите контрастира спрямо бедността на народите, в който националистическите суети запалват фитилите на старите бурета с барут, в който бягството от правилата на цивилизования свят е безусловен рефлекс, едно маргинално място, което Русия иска да контролира по-добре от НАТО и където държавите се хлъзгат от изток на запад, само за да направят завой и да има къде да се върнат.

По БТА