Време е България и Русия да признаят, че АЕЦ “Белене“ е невъзможна

Проектът за изграждане на АЕЦ “Белене“ не е възможен в този вид, няма да осигури западно финансиране и няма да е конкурентен на възобновяемите енергийни източници. Въпрос на време е двете страни да признаят, че трябва да оформят юридически процеса на прекратяването му. Това становище на новосъздадения Център за изследване на Балканския и Черноморски регион изказа пред журналисти в петък неговият представител Илиян Василев, икономист, енергиен анализатор и бивш посланик на България в Русия.

Василев каза, че има два варианта за прекратяването на проекта - "твърд" и "мек", и посочи, че ще бъде по-добре и за българската, и за руската страна да не влизат в тежки съдебни битки, а да приключат проекта чрез споразумение. На заведени в арбитражен съд дела не трябва да се гледа като на нещо катастрофално, но не може от една страна да се води арбитраж, а от друга да текат преговори по проекта за АЕЦ "Белене", коментира експертът.

Според него и сега, и след три месеца консултантът по ядрения проект - британската банка HSBC, не може да даде еднозначно мнение дали е обосновано проектът да се реализира. На становището на банката за цената, пазарите и нуждата от АЕЦ “Белене“ разчита правителството, за да вземе крайното решение.

Решението за “Белене“ е и остава политическо

По думите на Василев АЕЦ “Белене“ е политическо решение от самото си начало и ще остане такова.

В доклад на представяния от него център се посочва, че най-значимият недостатък на проекта е липсата на актуален икономически анализ за въздействието на АЕЦ “Белене“ върху енергетиката, икономиката и трудовия пазар на страната. Такъв би трябвало да изготви HSBC.

Василев припомни, че подобна базисна икономическа оценка е била изготвена преди седем години, но тя не отговаря на стандартите на водещите банки, от които се очаква да финансират проекта.

"АЕЦ "Белене" е невъзможна за търговско финансиране – няма как да стане със западни банки и единственият вариант е руско държавно финансиране", заяви икономистът.

Няма категорична и независима оценка за рентабилност, нито за пазарна реализуемост на произведената енергия от АЕЦ “Белене“. Глобалният капиталов и финансов пазар е нестабилен, кризата придобива нови форми и измерения, а едно повишаване на дълговете на НЕК с кредити за финансиране на 51 процента от участите му в “Белене“ ще натовари и без това високия частен външен дълг спрямо БВП, смятат от Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион.

Проектът възможен само с руски пари

Невъзможно е НЕК да участва като мажоритарен собственик в ядрения проект без държавна гаранция, защото нито една банка няма да предостави на дружеството кредити. Според анализаторите евентуалните допълнителни и непредвидени разходи от отражението на пост-Фукушима ефекта върху проекта “Белене“ може да надхвърли 1.5 млрд. евро по предварителни оценки.

Ако при сегашните неясни равнища на преки и свързани разходи проектът изглежда труден за банкиране, то с тези допълнителни разходи той окончателно ще “потъне”, освен ако не се реализира чрез политическа инвестиция от Русия, посочва Василев. Според него това обаче може да увеличи само т. нар. невъзвратими загуби за двете страни, без да гарантира завършването и възвращаемостта на проекта.

Свръхнасищане с генериращи мощности при евентуално строителство на АЕЦ "Белене” ще компрометира не само работата на съществуващите централи, но и бъдещи инвестиции в технологично обновяване, в това число и при строителството на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) от ново поколение и прехода към децентрализирани “умни“ енергийни мрежи, смятат експертите.

Тъй като при реализиран проект на нова АЕЦ ще действа принципът, че компанията “Белене” е “прекалено голяма, за да фалира”, правителството ще бъде принудено постоянно да прибягва до скрити или открити форми на фаворизиране за сметка на другите производители. Примерни щрихи на възможното в тази област дава сегашният стремеж на енергийния регулатор да подпомогне НЕК за сметка на енергоразпределителните дружества, се посочва още в доклада на центъра.

Кой е по-евтиният от ядрения и вятърния ток?

Според неговите анализатори не е коректно да се сравняват цените на електроенергията от АЕЦ и от ВЕИ в момента, тъй като след евентуалното построяване на мощностите в Белене след 2018 г. изходът от конкуренция с поевтиняващата след изтичането на срока на преференциалните цени електроенергия е в полза на ВЕИ.

Експертите коментират още, че за Русия е изключително важно да лансира на българския, респективно европейския пазар, своята ядрена технология, тъй като изпитва нарастващи затруднения в конкуренцията на основни пазари като Китай и Индия.

В ЕС всички бивши страни-членки на СИВ с руски ядрени реактори без България де факто са се отказали от нови проекти с руско участие. Финландия, която бе единствената страна с реактори от типа ВВЕР, също няма нови планове за руски реактори. Нито една друга централа в ЦИЕ не предвижда строителство на нови руски реактори. Усилията на “Росатом“ чрез оператора “Фортум“ да заместят руските ядрени реактори във финландската АЕЦ “Ловииса“ бяха отхвърлени от местния ядрен регулатор и парламента, пише в доклада.

Конкуренцията на ядрения пазар сваля цените

В него се посочва още, че в момента ядреният пазар е подложен на натиска на конкуренцията на китайските и южнокорейските реактори и новите ядрени технологии на френската “Арева“, които са с опростени и по-надеждни системи за управление и контрол и имат предимствата на по-високата корпоративна организация и благоприятни финансови схеми.

На езика на клиентите това означава по-ниски цени с около 25-30% от руските при сравними параметри на инсталирана мощност, по-голяма оперативна гъвкавост и по-строг контрол, посочват експертите. “Това налага и днес всяко решение за нова ядрена мощност да стартира със изучаване на пазара на ядрени технологии и прозрачна процедура за избор на инвеститор и технология. При това изборът на технология не може да предшества, още по-малко да предпоставя избора на инвеститори или схема за финансиране“, пише още в документа.

Край на играта “руски реактор със западна система за защита“

В него се посочва още, че примамливата на пръв поглед идея на поредица български правителства, че в ЕС ще продължи да “работи” вариантът “руски реактори със западни системи за сигурност” или “западни доставки на ядрено гориво” след 2007 година се разбива в пазарните реалии на битката на ядрените технологии и стандарти.

Преди 8 години схемата "руски реактор със западни системи за управление и сигурност" изглеждаше работеща на теория и практика, поне за страните от Централна и Източна Европа. Ситуацията е съществено променена, ако разчетем тенденции, начертани от третия либерализационен пакет, и които правят подобни “хибридни” проекти все по-трудни и на практика невъзможни, особено само с държавно финансиране от руска страна. Защото става дума за геоикономическа несъвместимост, породена от устойчиво и дългосрочно разминаване в интересите на ЕС/НАТО и Русия, посочват експертите.

Според тях концепцията на рестарта на ядрения проект от правителството на НДСВ е била да замести спиращите се от експлоатация през 2017 и 2019 година V и VІ блок на АЕЦ “Козлодуй“. Сега обаче правителството смята да удължи живота на тези блокове с 15-20 години, което е “оптимална и нискоразходна опция за 2000 МВт ядрена мощност до и след 2030 г.“, посочва Василев.

По милион евро за всяко открито работно място

Експертите оборват и оценките за социалния ефект на ядрения проект в региона и осигуряването на работни места.

“Ако прогнозата за създаването на 12 000 нови работни места е база за сравнение, излиза, че за всяко едно от тях българската страна - бюджет и потребители - ще заплатят по един милион евро !?!. В допълнение, по-голяма част от този милион ще отидат за неколкократно повече работни места, които ще бъдат създадени или поддържани в Русия в ангажираните по изпълнение на проекта компании“, пише още в доклада.

Създадените работни места у нас няма да доведат до устойчива и трансгранична конвертируемост на създадения и ангажиран човешки капитал. Поради спецификата на своята експертиза работещите в двете български ядрени централи не могат да разчитат да си потърсят и намерят работа в подобни АЕЦ с руска технология по света. Нито в Русия, нито в другите страни с руска ядрена технология се наемат чужди ядрени специалисти. Обратното, при избор на западна технология придобитите в хода на експлоатацията знания, опит и квалификация се съхраняват и конвертират по целия свят, т.е. българинът има глобална мобилност и признание на своя труд и квалификация, посочват специалистите.