Време е срещите на властта да станат по правило публични

Въпросът дали е приемливо главният прокурор да посещава частен офис с цел среща с бизнесмен не е напълно непознат за българското общество. Като че ли поведението на висшите държавни фигури се нуждае от едно по-прецизно определяне.

През последните 10-15 години имаше редица казуси, отнасящи се до прозрачността на регламентирани заседания на колективни органи на власт и дори обществени обсъждания.

Първото дело по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), заведено от журналист в България, бе на Алексей Лазаров от в.”Капитал” срещу отказа на администрацията на кабинета Сакскобурготски да предостави съдържанието на стенограмата от първото правителствено заседание. Спечелването на това дело пред Върховния административен съд през 2002 г. даде тласък на реформата и 7 години по-късно, през 2009 г. новоизбраното първо правителство на Бойко Борисов даде заявка за прозрачност чрез създаването на практиката по публикуване на тези стенограми в интернет.

Както често се случва, „царят дава, пъдарят не дава”, тъй като практиката по непрозрачност на записи от заседания продължи по отношение на комисии, работни групи и дори проведени по реда на Закона за опазване на околната среда обществени обсъждания. Практиката на съдилищата, че такива записи следва да са публични и могат да се отказват само по изключение, е категорична и последователна, но воденето на едно такова дело може да отнеме две години. Решението на проблема изисква законодателен подход.

Не по-малко важен се оказва въпросът относно срещи на представители на властта по служебни въпроси. Въпросът дали записът от срещата на президента Георги Първанов с вицепремиера Симеон Дянков може да бъде публичен, породи през 2010 г. последвалото съдебно дело срещу отказ на президенството да предостави на журналиста Лъчезар Лисицов от „Десант” достъп до стенограма от срещата между президента и руския премиер Владимир Путин. След решение на АССГ през 2010 г. тази информация бе публикувана в интернет страницата на президентството.

По повод отказа на Министерството на вътрешните работи да предостави на Росен Босев от в.”Капитал” информация по въпроса дали народния представител Делян Пеевски е влизал в сградата на министерството, кога и с кого се е срещал, бе постановено окончателно съдебно решение, с което министерството бе задължено да предостави искания достъп.

Регламентираната публичност на записите относно такъв вид срещи също би за повишена откритост на управлението, без да се прибягва до съдебни дела за всеки един случай.

Отделен пък е въпросът от какви неформални срещи е редно да се въздържат висшите държавни служители. Срещите на министър със съдия, разглеждащ конкретно дело, или присъствието му на яхта с определени хора, могат да поставят въпроса за интегритета на съответната личност. Такъв е и рискът, който поема главният прокурор, посещаващ частен офис с цел среща с бизнесмен. Поведението на висшите фигури в тези случаи също е редно да бъде съобразено с определени предварително установени стандарти.