Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Време е за бял байрак за АЕЦ "Белене"

8 коментара
Време е за бял байрак за АЕЦ "Белене"

Ако някой не е виждал нагледен пример как на практика се проваля стратегически проект поради продължителна политическа недалновидност, да погледне историята на АЕЦ "Белене".

"Националната електрическа компания" ЕАД все още не е предоставила необходимата документация относно проекта АЕЦ "Белене" на Агенцията за ядрено регулиранe, за да може … да започне процедурата по обработка и лицензиране, която би отнела няколко месеца". Това е заявил по време на пресконференция преди няколко дни председателят на ядрения регулатор Лъчезар Костов, цитиран от медии. Ясно е, че НЕК в този случай няма да направи нищо без санкция на изпълнителната власт минимум на ниво "министър на енергетиката".

Ето защо въпросът защо НЕК не е свършила дължимото по една толкова важна задача в крайна сметка е по-скоро въпрос към изпълнителната власт. Резултатът обаче е поредното забавяне, независимо че става дума за действия, чиято необходимост е ясна отдавна. Същевременно в последните дни се появиха и още становища против проекта и много сериозни въпроси към институциите, базирани на технологични, икономически и юридически аргументи. Те са изготвени от хора с безспорна енергийна експертиза – и независимо дали се споделят или не, техните аргументи трябва да бъдат адекватно отчетени и анализирани.

Специфичното в случая е, че посоченото става пред погледа на онези избрани в рамките на конкретно стартирала процедура потенциални инвеститори, които са в процес на обмисляне на позиция спрямо участието си в проекта. Интересно е какви мисли ги спохождат като четат подобни новини – всъщност въпросът е до голяма степен риторичен.

АЕЦ "Белене" явно няма шанс да стане реалност…

Така или иначе, вече няма особено значение нито какво е станало в случая с неподадените към Агенцията за ядрено регулиране документи, нито кой е "за" и кой "против" проекта АЕЦ "Белене", защото е ясно, че това са само теоретични сблъсъци при нулев шанс за практическата му реализация.

Повече от видно е, че институциите имат и тепърва ще имат огромни проблеми с обосновките си за този проект и във вътрешен, и в международен план, и това не е от вчера – както не са от вчера и някои задълбочени анализи по него (спомнете си напр. докладите на БАН по темата), които явно прашасват някъде. Освен това политиците и институциите успяха да пропилеят през годините и обществената подкрепа за АЕЦ "Белене" още преди да се стигне до конкретно и детайлно представяне на основните параметри на проекта (цена, време за реализация, икономически ефект и др.). А само голият ентусиазъм на режисирани политически фанфари и на намаляващия брой поддръжници, които се водят повече от емоции, отколкото от факти, отдавна не е достатъчен – още повече, когато става дума за проект, който не може да се реализира преди 2032-2033 г.

Да, подчертавам - ако проектът въобще можеше да тръгне към реализация, ток от централата би могло да има най-рано след 12-13 години, и то при добро стечение на обстоятелствата; а при настоящия технологичен бум в енергийната сфера всякакви икономически залагания остаряват в рамките на месеци.

Така че май дойде време за официалното размахване на белия байрак за признаване провала на проекта АЕЦ "Белене". Казвам го с огромното съжаление от страна на човек, който вярва в ядрената енергетика и който в служебно качество пряко се е занимавал с темата както в рамките на преговорния процес за присъединяване на България към ЕС, така и с юридическите и организационните аспекти по възобновяването на проекта в периода 2002-2005 г. Тогава обаче ставаше дума за цена, повече от два пъти по-ниска от сега обявената, при коренно различен и благоприятен за такава инвестиция национален и регионален пазар и при ясни срокове за реализация (първи блок на АЕЦ "Белене" можеше да функционира още към 2012 г.). Тези факти бяха съпътствани и от безапелационно изразена по онова време обществена подкрепа, въпреки че и тогава проектът имаше противници.

… но загубите от политическите действия и бездействия са реални и е важно да бъдат поне ограничени

Ясно е, че в случая размахването на белия байрак ще е политически неприемлив и труден за преглъщане ход, който е символ на признанието на огромни грешки през годините – особено в ситуация, в която проектът на политическо ниво изглежда консенсусно подкрепян от страна на най-големите политически опоненти. Тази стъпка не решава въпросите с цялостните последствия от сбъркани политически решения, но мисля, че би могла да спомогне поне за някакво ограничаване на сериозните икономически щети, от които потърпевши в крайна сметка са гражданите.

Първият голям въпрос в това отношение е за минимизиране на преките щети спрямо огромните вложени средства на площадката, както и за два реактора и оборудване. Една от дискутираните опции, които въобще не са много, е използването поне на един от реакторите на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Не се чувствам компетентен по темата дали това е възможно – има различни експертни мнения, но със сигурност има грамотни хора, които да обяснят на институциите за какво става дума, ако някой иска да ги чуе. Друга опция е продажба на реакторите и на другото налично оборудване. В случая обаче не става дума за конфекция и е ясно, че подобна стъпка въобще няма да е лесна, а и цената едва ли ще е изгодна спрямо вложеното. Допълнително, подобен ход изисква и наличието на редица други предпоставки, вкл. и такива, зависещи от производителя. Изборът на най-добрия ход обаче няма да стане бързо.

Така, факторът "време" е от огромно значение за намаляване на загубите от недалновидната политика спрямо централата. Същевременно, ако признанието, че АЕЦ "Белене" е проект, който не може да бъде реализиран, се забави необосновано, ни чакат поне още няколко години агония в опити за самоубеждаване колко е нужен и икономически изгоден той и как аха-аха са се скупчили едни инвеститори, които се карат кой пръв да си вложи парите при официално обявените условия, които не гарантират инвестициите им. Такова забавяне безспорно ще води и до още съществени разходи. И ако едва след поредното пропиляно време политиците и експертите се върнат към темата за другите опции, ще е повече от сигурно, че реакторите и другото оборудване ще стават само за музея, изграден край някой гьол. Дотогава те ще са добили нужната музейна патина, а и светът ще е скочил с още няколко огромни технологични крачки напред, докато ни подминава безапелационно.

Вторият въпрос е този за негативните последствия в по-широк план – ясно е, че и тук за пореден път потърпевши са гражданите. Политиците отново ще се скрият зад колективната им безотговорност и ще се изсулят с приказки от типа "Ох, какво да правим, съжаляваме; тюуу, да му се не види, друго мислехме, но това стана; е, толкова можахме – който е по-умен, да дойде да го видим как ще оправи бакиите".

За хората обаче ще остане реалният пасив, който в случая включва :

  • няколко милиарда лева, загробени за сметка на гражданите, децата им и внуците им – ако, разбира се, междувременно и те не са напуснали държавата;

  • един регион на България, напълно бастисан в икономически и демографски план, който след много изгубени години тепърва ще трябва да търси репери за развитието си при напълно различни условия;

  • поредния хаос с въпроса "и к’во да правим сега?" поради липса на елементарно стратегическо виждане къде сме и накъде отиваме в енергиен план и т.н.

В допълнение, като трагикомичен бонус за всички ще остане и споменът за полуграмотни доклади на парламентарни комисии, които загубиха ценно време в нескопосани опити да установяват любимите на парламента "всички данни, факти и обстоятелства" около проекта АЕЦ "Белене", видимо използвайки най-вече формулата "cut--copy-paste". Вместо в рамките на компетенциите си да изискат от изпълнителната власт ясна стратегия за енергийния сектор и списък от приоритети с конкретна времева рамка за постигането им като част от национална програма за развитие на страната, депутатите се упражняваха неколкократно по тема, за която определено нямат капацитет.

А ядрената енергетика можеше да има своето много по-достойно място, вкл. и с нови мощности, както, между другото, е заложено във все още действащата енергийна стратегия на страната, която отдавна изглежда напълно неадекватно. И е странно, че институциите, кой знае защо, все нямат време именно за подготовката на нова стратегия, въпреки задължението им в това отношение по закон. Жалкото е, че причината за това май не е толкова в липсата на време, а по-скоро във все по-често видимата липса на капацитет.

Та къде е белият байрак за АЕЦ "Белене"?

Авторът е експерт по енергийна политика. По професия е юрист, в енергетиката влиза през 1992 г., когато оглавява правния отдел на тогавашния Комитет по енергетика. От 1996 до 1998 г. работи в дирекция "Инвестиции" в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел. Една година отговаря за евроинтеграцията в тогавашната Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, след което става член на сформираната Държавна комисия за енергийно регулиране. Бил е главен секретар на енергийното министерство при министър Милко Ковачев. От 2006 до 2012 г. е директор на Секретариата на Енергийната общност във Виена

В момента е председател на управата на Института по енергиен мениджмънт, но изразеното в статията мнение е в негово лично качество. Той посочва, че би прочел и други мнения от автори, подписващи се с истинските си имена.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Естествено
    #8
    Отговор на коментар #7

    А, за някой хич няма да е лошо ...

  2. Сократ
    #7
    Отговор на коментар #6

    Първо, обръщам внимание на манипулацията "без АЕЦ". България си има АЕЦ и той ще работи още дълго време. Енергийният баланс на България ще остане положителен още дълго време. АЕЦ Белене е възможно най-лошото решение на потенциални бъдещи енергийни нужди.Белгия, например (население почти двойно на България), внася над три четвърти от необходимата им енергия. Не съм забелязал да са се отчаяли.

  3. vladi_guetzov
    #6

    Ядрената енергия е чистата енергия на бъдещето.Без АЕЦ България ще се превърне в страна отчаян и зависим вносител.

  4. Горочевски
    #5

    АЕЦ Козлодуй го има само в няколко дървени комунистически кратуни. Слава Богу няма да го има...

  5. перо
    #4

    Баба ми за такива "умели" търговски гении казваше: търговци на свински рогОве...

  6. BLM
    #3

    Най-после някой да се осмели публично да каже, че царят е гол.

  7. Milenca
    #2

    Колко ли милиарда е профукал банкянгския разбойник? 10 милиарда? Или повече?

  8. Естествено
    #1

    Е, санкции. ☺

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.