Време е за отписване от Фейсбук? Но дали вече е възможно?

Разрастващият се скандал около консултантската компанията "Кембридж аналитика", сдобила се незаконно лични данни на 50 милиона потребители на Фейсбук с цел подкрепа за предизборната кампания на Доналд Тръмп, предизвика кампания за закриване на профили и вълна от изказвания на потребители на социалната мрежа, които искат да я напуснат. Сред тях се оказаха и някои от най-известните хора в технологичната индустрия.

Хаштагът #DeleteFacebook се появи повече от 10 000 пъти в Twitter в рамките на двучасов период в сряда, според аналитичната услуга ExportTweet. Във вторник беше споменат 40 398 пъти, според аналитичната услуга Digimind, пише вестник „Ню Йорк таймс“.

Снощи главният изпълнителен директор и президент на Фейсбук Марк Зукърбърг излезе от мълчанието си и призна, че има допуснати грешки, обещавайки по-голяма защита на личните данни. Въпреки извиненията обаче продължава повсеместният гняв срещу Фейсбук, който има над 2 милиарда потребители.

Дори милиардерът Брайън Актън, съоснователят на платформата "WhatsApp", която през 2014 г. бе купена от Фейсбук за 19 милиарда долара, обяви, че е време да се отпише и призова десетките си хиляди последователи във вторник да изтрият Фейсбук.

"Време е. #deletefacebook", написа той в Туитър. Ектън в момента работи за Сигнал (Signal) - приложение за чат, конкурентно на УотсАп. "Изтрийте и забравете. Време е да се погрижите за личния си живот", допълва той. Съобщението му бе споделено повече от 10 000 пъти.

По повод скандала "Ню Йорк таймс" помества специална статия относно възможностите за отписване от Фейсбук, като мотивира публикацията с постъпили в редакцията множество запитвания по въпроса.

Но докато изтриването на вашия акаунт, пише Ню Йорк таймс“, е проста работа и става с натискането на няколко клавиша, може би Фейсбук е прекалено вездесъщ, за да бъде в действителност напуснат.

В някои случаи би било неточно да се каже, че сте отстранили от живота си Фейсбук само с простото излизане от сайта. Има вероятност все още да ползвате "WhatsApp" (най-голямата в света платформа за размяна на съобщения) или "Инстаграм" (най-популярната платформа за размяна на изображения).

И двете са собственост на Фейсбук.

А освен това Фейсбук не е единствената компания, способна да събира информация за вас. Един от големите виновници за това са например "бисквитките", които съпътстват уебсайтовете и рекламите върху тях. Те са навсякъде и ви преследват, докато се прехвърляте от сайт на сайт, продължава изданието.

Можете да напуснете Фейсбук просто защото вече не го намирате за забавен. Но ако искате да го изоставите по идеологически съображения за личното пространство, това е безполезно усилие, обобщава "Ню Йорк таймс".

Различни сайтове предлагат находчиви начини за деактивиране, но предупреждават, че процесът е сложен.

Фейсбук предлага опция за "деактивиране" на акаунта, за да бъде спрян временно. Дневникът на потребителя вече няма да бъде достъпен, но някои информации, като изпратените съобщения, ще продължават да се виждат.

Ако се избере опция "премахване", вече няма начин акаунтът да се активира отново.

Посланията до приятели остават достъпни. В базата данни на Фейсбук остават и копия от някои елементи (като историята на връзките).

Окончателното премахване на акаунта може да отнеме до 90 дни, но през този интервал информациите вече не са достъпни. Ако потребителят се включи отново, искането за премахване се анулира, предупреждава Фейсбук.

Котировките на акциите на Фейсбук спаднаха с до 8 процента, след като се появиха информации през уикенда, че компанията Кеймбридж аналитика (Cambridge Analytica) е използвала данни на над 50 милиона потребители на социалната мрежа без тяхно разрешение. Главният изпълнителен директор и основател на Фейсбук (Facebook) Марк Зукърбърг е изгубил 6,06 милиарда долара.

Нищо ново?

По същия повод "Вашингтон пост" припомня за издадената през 1964 г. книга "480-те" на американския писател и политолог Юджийн Бърдик, станала бестселър. В нея са описани, както заявява авторът в предговора си, "хора, които работят при хлабави правила с компютри, способни да запаметят почти безкрайно количество информация и да сортират, категоризират и възпроизвеждат тази информация с едно натискане на бутон".

Става дума за реално съществуваща корпорация "Симулматикс", идентифицирала 480 категории избиратели по демографски характеристики като средство за отправяне на послания към малки подгрупи.

Драмата в романа се свежда до ролята на манипулирането на лични данни за издигането на сенчест кандидат срещу президентската номинация на републиканците. Влиянието на книгата е толкова голямо, че Джон Ф. Кенеди ползва услугите на "Симулматикс" в президентската си кампания през 1960 г., подчертава "Вашингтон пост".

"480-те" показва колко отдавна американците са започнали да се опасяват от манипулации на нашите политически решения, извършвани от технологични магьосници с достъп до купища информация. А скандалът Фейсбук/Кембридж Аналитика издига нашата параноя на съвсем ново ниво. Макар че "параноя" не е точната дума, защото гневът по повод нахлуването в около 50 милиона акаунта в полза на Тръмп не е признак на психично разстройство и ние трябва да сме гневни на Фейсбук", пише изданието.

Както показва книгата на Бърдик, проучването на данни не е новост. Но днес социалните медийни компании правят това по-мащабно и по-ефективно, продължава вестникът и препоръчва на читателите да помислят върху следното:

"Всеки предизборен щаб може да намери вашия стационарен телефон в указателя, но на никой щаб не е позволено чрез подслушване на телефона да получи достъп до вашите надежди, страхове, грижи, страсти или весекидневни бизнес дела. Навярно Фейсбук не събира информация точно както при телефонно подслушване, но със сигурност компанията знае доста много за вас. Така че ние сме в правото си да се безпокоим от обстоятелството, че един изследовател е в състояние да се възползва от доброволно дадени отговори в допитване на Фейсбук и после да се добере до информация за 50 милиона души.

Трябва да се противопоставим на конфликта между обществения интерес и методите, с които социалните медийни компании печелят пари. Какво става с правото на лично пространство? Дали те несправедливо блокират прозрачността върху това как се ръководят политическите кампании и кой ги финансира? И дали те са податливи на манипулация от чуждестранни сили?"

В предговора на "480-те" авторът изразява надежда, че книгата илюстрира "политическите реалности на днешния ден и политическите рискове на утрешния". Е, утрото вече е тук и рисковете даже надхвърлят пророческо въображение на Бърдик, констатира "Вашингтон пост".